О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50238

Гр.София, 26.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

Д. П.

при участието на секретаря .., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.3063 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу решение №.260016/27.05.22 по г. д.№.2/21 на АС Варна – с което е потвърдено реш.№.260028/13.11.20 по г. д.№.112/17 на ОС Търговище за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ срещу К. Н. И. и Х. А. М. за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 177881,25лв.

Ответните страни К. Н. И. и Х. А. М. оспорват жалбата; претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение съдът е изяснил от фактическа страна данните от протокола, въз основа на който е започната проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответниците, периода на същата, имуществата, които са придобити, и тяхната стойност, наличните такива в края на периода, съответно неналичните, липсата на данни за трансформация, доходите и обичайните и извънредни разходи, респективно нетния доход. При така установените факти въззивната инстанция се е позовала на и е възприела преобладаващата практика на ВКС, съобразно която е приела, че отнемането може да бъде извършено, в случай, че имуществото, дефинирано в пар.1 т.4 ДР ЗПКОНПИ, в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочените в пар.1 т.3 ДР ЗПКОНПИ размер; едва след установяване на такова превишение подлежи на установяване въпроса дали даден доход има законен характер. Съдът е посочил, че съобразно пар.1 т.2 ДР ЗПКОНПИ доход, приход и източник на финансиране е възнаграждение, получено от лице по трудово и служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободна професия, чист доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховки, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити, заеми от физически лица, като изброяването не е изчерпателно, като на отнемане, обаче, подлежи имущество /чл.141 ЗПКОНПИ/, а не доход /доход може да бъде отнет само на основание чл.53 ал.2 б.“б“НК/. За да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключване на проверката като част от патримониума на проверяваното лице или да е във владение на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 ЗПКОНПИ /защото разпорежданията, които са направени в тяхна полза, са непротивопоставими на държавата/, а в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно /защото разпореждането е противопоставимо на държавата/, се присъжда паричната му равностойност. В случаите, когато чрез получените средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества, то на отнемане подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145, чл.146 ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.14 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното и свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица; част от имуществото им стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на проверявания период, те формират несъответствието и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежава проверяваното лице в края на поверявания период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в това число повредено или изхабено/, унищожено или погинало. В случая разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗПКОНПИ, съответно чл.151 ЗПКОНПИ, не могат да намерят приложение. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, поради което се отнемат, когато са налице съответните парични знаци. Посочените разпоредби имат предвид имущества, които са оценими в пари, което дава възможност при невъзможност за отнемането им да бъдат заместени с паричната им равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени със самите себе си. Освен това правилото е приложимо когато от имуществото на проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на отнемане, а също така и когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете, но не може да бъде отнето, тъй като е било прехвърлено чрез възмездна разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е било прехвърляно, но липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които то отговаря. Ако обаче липсата на имущество се дължи на обстоятелства, които са от такова естество, че не могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната равностойност на имуществото. Определяйки имуществото на проверяваното и свързаните с него лица и извършвайки икономически анализ по делото съобразно горните постановки, въззивният съд е приел, че при установените факти – че нетният доход, определен като разлика между източниците на финансиране и разходите, е в размер на 261 871,71лв., а налични към края на периода са имущества на стойност 90 469,67лв., не е налице значително несъответствие по смисъла на пар.1 т.3 ДР ЗПКОНПИ. Поради това и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът КПКОНПИ се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Представляват ли имущество по смисъла на пар.1 т.4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на пар.1 т.3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“ /реш.№.29/12.04.21 по г. д.№.1021/19, ІІІ ГО/; 2. „При решаване на материалноправен спор трябва ли въззивната инстанция да мотивира фактическите си и правни изводи по съществото на спора? /реш.№.12/16.02.16 по г. д.№.2184/15, т.19 ТР №.1/4.01.11 по т. д.№.1/00, ОСГТК/; 3. „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ и следва ли липсата да се дължи единствено на виновно поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“ /т.3, реш.№.97/18.05.18 по г. д.№.3224/17, ІV ГО, опр.№.260/24.044.20 по г. д.№.4603/19, ІV ГО, реш.№.263/18.12.20 по г. д.№.1293/20, ІV ГО, реш.№.208/12.03.21 по г. д.№.983/20, І ГО/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

По първия въпрос практиката е уеднаквена с ТР 4/21 от 18.05.23г. Съгласно същото не представляват „имущество“, по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“/т.1/; не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество /т.2/. Както е изяснено в мотивите на тълкувателното решение, релевантното имущество е наличното такова - по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход /доход може да бъде отнет само на основание чл.53 ал.2 б.„б” НК/, приход или разход; незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито; имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“ /т. е. когато се говори за неналично имущество не се имат предвид посочените хипотези на чл.142 - чл.147 ЗПКОНПИ и чл.149 ЗПКОНПИ/; законовото изискване е да е налице предмет на отнемане; изразходените средства, не са част от имуществото на ответниците-за да подлежат на отнемане, те следва да се налични в края на проверявания период. Законодателят е имал пред вид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Когато имуществото, в случая паричните средства, не съществува в края на проверката – липсва предмет на отнемане. Да се отнема или да се осъжда лицето да заплати стойността на неналични парични средства, преминали през патримониума му, означава да се постанови конфискация на разходи, а законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане е незаконно имущество, което е налично към датата на проверката и може да формира „значително несъответствие“, по смисъла на §1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ. Съобразно така даденото тълкуване касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото не е налице специалното основание за допустимост, на което касаторът се позовава по чл.280 ал.1 т.1 ГПК - въззивният акт е постановен в съответствие, а не в противоречие със съдебната практика по поставения въпрос.

Съгласно цитираната във връзка с втория въпрос задължителна практика дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава; тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора и изложи мотиви. Въззивната инстанция не е отрекла горната практика и не е процедирала в отклонение от нея – изложила е собствени мотиви както във връзка с фактическата страна на спора, така и относно правната. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. От друга страна обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. С оглед на горното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК.

Третият въпрос така, както е зададен, не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Дори да се приеме, че е налице годно общо основание, следва да се отбележи, че доколкото в цитираната от касатора задължителна практика се сочи, че ако в края на изследвания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент, приетото в решението е в съответствие с него, както и с цитираното по-горе тълкувателно решение, с което вече наличната практика е уеднаквена. В последното изрично са разграничени хипотезите, в които се отнема имущество, респективно равностойност при липсата му, и лицата, от които става отнемането - за да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица-чл.142 ал.2ЗПКОНПИ, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин – чл.143 ЗПКОНПИ; в тези случаи имуществото се отнема съответно от проверяваното лице, от свързаните лица и от третите лица по чл.143 ЗПКОНПИ; когато незаконно придобитото имущество е отчуждено по противопоставим на държавата начин – чрез възмездна сделка в полза на трети лица, ако те не са знаели или не са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, и не са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него /по аргумент на противното от чл.143 т.2 ЗПКОНПИ/, тогава на отнемане подлежи паричната равностойност на това имущество – чл.151 ЗПКОНПИ, респективно тя влиза при формиране на значителното несъответствие по пар.1 т.3; паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, и не подлежат на отнемане. Те могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице. В случая разпоредбите на чл.142 ал.1 от ЗПКОНПИ, съответно на чл.63 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, и чл.151 от ЗПКОНПИ, съответно чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./, не могат да намерят приложение. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

С оглед всичко посочено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответните страни се дължат направените разноски пред касационната инстанция в размер на 5200лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.260016/27.05.22 по г. д.№.2/21 на АС Варна.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество да плати на К. Н. И. и Х. А. М. 5200лв. /пет хиляди и двеста лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: