2№ 50075 гр. София, 26.06.2023година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. к. гр. д. № 2885/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК на решение № 335/22г. на Софийски апелативен съд по въпроса: Уговорките в предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот за довършване на строителството и за определена степен на завършеност, прекратяват ли се със сключването на окончателен договор?

Въпросът е бил поставен във връзка с приетото от въззивния съд, че когато с предварителен договор продавачът се е задължил да извърши СМР, при сключването на окончателен договор вече не може да се иска разваляне заради неизпълнение на договора за изработка.

Настоящият състав на ВКС намира следното по формулирания въпрос: Уговорките в предварителния договор за извършване на строителство с определена степен на завършеност, могат да бъдат изменени или прекратени по взаимно съгласие на страните, но не и със сключването на окончателен договор, тъй като договорът за изработка е със самостоятелен характер. Сключването на окончателния договор, без уговорки относно договора за изработка, има за правна последица само и единствено приемане на изработеното, защото се прехвърля собствеността върху резултата от изпълненото, но няма за последица изменение на договора за СМР. Необходима е писмена форма за доказване за изменение или прекратяване на договора за изработка, който е сключен в писмена форма (чл. 164, ал.1, т.5 ГПК). След сключването на окончателен договор, правата и задълженията по договора за изработка ще са във връзка с приетата работа, включително и когато е приета с възражения - чл. 264, чл. 265 и сл. ЗЗД (в същия смисъл е решение №96/17г. на ІІ ТО и посочената там практика).

Въз основа на дадения отговор се налагат следните изводи по делото:

Настоящото производство е образувано по касационна жалба на С. К. и Г. М. срещу решение № 335/22г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен искът на касаторите по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу Г. Ю. и С. Ю. за връщане на 55009,41лв. частично от сумата 110000 евро, дадена по сключен предварителен договор от 04.11.2009г., поради разваляне на договора.

В касационната жалба са развити съображения, че страните по делото са били обвързани от предварителен договор, включващ в себе си договор за изработка, но тъй като договорът за изработка не е бил изпълнен, то ищците искат връщане на авансово платените суми по договора за изработка.

Производството по делото е образувано по иск на С. К. и Г. М. срещу Г. Ю. и С. Ю. за връщане на 55009,41лв. частично от сумата 110000 евро. Ищците излагат твърдения, че са сключили с Г. Ю. и Г. Ю. (наследодател на ответниците) предварителен договор от 04.11.2009г., по силата на който ищците е следвало да платят авансово 110000 евро, а ответниците да построят сграда в недвижим имот в [населено място], м.“Калайджийска“, обл.П., и след това да им прехвърлят правото на собственост върху изработеното чрез сключването на окончателен договор. Ищците платили авансово цялата сума, но ответниците не построили съгласно уговореното. Въпреки това бил сключен окончателен договор за покупко - продажба на недвижимия имот през 2011г., който обаче е бил продаден чрез публична продан на трето лице по изп. д. 14/14г. на ДСИ при Радомирски районен съд, заради задължение за плащане на цена от 11000 евро, уговорена в окончателния договор. Въпреки сключения окончателен договор, ответниците не изпълнили договора за СМР, поради което ищците претендират връщане на авансово платените суми, поради разваляне на договора за изработка.

В срока за отговор ответниците, чрез назначен особен представител, са възразили, че предварителният договор е изпълнен, тъй като е сключен окончателен договор, и не може да се иска връщане на платени суми поради развален договор.

Въззивният съд е установил, че неизпълнените СМР са на стойност 24591,50лв., но тъй като е сключен окончателен договор и неизпълнените СМР сами по себе си не са съществени, за да превръщат вещта в негодна за употреба, то не е възникнало право на разваляне, откъдето искането за връщане на платени суми на отпаднало основание е неоснователно.

Решението на въззивния съд е частично неправилно, тъй като съдът не е взел предвид, че договорът за СМР е бил частично изпълнен, и не е било възможно пълното изпълнение, заради публичната продажба на имота на трето лице.

По съществото на спора и след преценка на доказателствата по делото, ВКС приема за установено следното от фактическа страна:

Предварителния договор е сключен само от Г. Ю., но не и от Г. Ю.. Положен е подпис и от Г. Ю. под всяка страница на договора, но не е посочено в какво качество е сторено това, не е обозначен като страна по договора, поради което е възможно да се е подписал като свидетел или като съпруг, който е уведомен за сключения договор. Тъй като Г. Ю. не е страна по договора за СМР, то искът срещу С. Ю., като негова наследница, е изцяло неоснователен.

От Г. Ю. се претендира 1/2 от 55009,41лв. (частично) в качеството на страна по договора за СМР, и 1/4 от 55009,41лв. в качеството на наследник на Г. Ю.. Доколкото Г. Ю. не е страна по договора за СМР, съответно за него не е възникнало облигационно задължение по този договор, то Г. Ю. не е наследила задължение в размер на1/4 от 55009,41лв., поради което искът в тази част е неоснователен.

В крайна сметка всеки от ищците претендира по 1/2 от 1/2 от 55009,41лв., или по 13752лв. (частично) от Г. Ю., в качеството на изпълнител по договора за СМР за връщане на даденото поради разваляне. В договора не е уговорена активна солидарност за ищците, нито е поискано плащане на суми в различно съотношение, поради което следва да се приеме, че всеки от тях иска плащане по равно.

Не се спори между страните, че при сключването на предварителния договор ищците са платили авансово 110000 евро за построяване на сграда и за прехвърляне на правото на собственост върху нея. Не се спори между страните, че е сключен окончателен договор, както и че изпълненото строителство е прието с възражения за неизпълнени СМР, обективирани в двустранно подписан Протокол. По делото е прието заключение на СТЕ, че неизпълнените СМР са на стойност 24591,50лв.. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и се възприема от съда като компетентно и обосновано. Не се спори между страните, че процесният имот, придобит при сключването на окончателния договор, е продаден на трето лице чрез публична продан по изпълнително дело, образувано за задължения на купувача ищец Г. М., като изпълнение върху имуществото, собственост на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Налице е хипотезата на частично разваляне поради последваща обективна невъзможност за пълно изпълнение, тъй като частично изпълненото е отишло в полза за възложителя (чл. 267, ал.1, изр.2 ЗЗД). Налице е частично изпълнение по договора за СМР, видно от приетата работа с възражения за неизпълнени довършителни работи, както и от сключения окончателен договор за прехвърляне на резултата от изработката, налице е и последваща невъзможност да бъде довършена работата, тъй като имотът е станал собственост на трето лице, и третото лице не е обвързано от договора за СМР. Частично изпълненото е отишло в полза на възложителя, защото то е принудително продадено като имущество на възложителя, с което той отговаря за всичките си задължения.

При това положение, поради частичното разваляне на договора за СМР, изпълнителят следва да върне даденото по договора за неизпълнената част, т. е. ответницата Г. Ю. следва да върне 24591,50лв., или на всеки от ищците по 12296лв., което е в рамките на предявените частични искове.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 335/22г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която са отхвърлени исковете на С. К. и Г. М. срещу Г. Ю. за плащане на всеки по 12296лв., заедно със законната лихва от 28.08.2017г. до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ответника Г. П. Ю. да плати на всеки от ищците С. В. К. и Г. М. по 12296лв., заедно със законната лихва върху всяка от главниците от 28.08.2017г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на въззивния съд в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: