О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50451

[населено място], 26.06.2023 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2154/2022 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. С. против решение № 85/23.06.2022 г. по гр. д.№ 2/2022 г. на Апелативен съд – В. Т. в частта му с която, след частична отмяна на решение № 331/21.07.2021 г. по гр. д.№ 915/2020г. на Окръжен съд - В. Т. е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „ Л. И. АД иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 15.05.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован – по задължителна застраховка „ ГО „ на автомобилистите при ответника - лек автомобил, над размера от 16 000 лева и до претендираните 40 000 лева. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 51 ал. 2 ЗЗД / досежно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия / и чл. 52 ЗЗД / досежно определения размер на справедливо обезщетение, като крайно занижен /. Оспорва извода на въззивния съд, че по делото е останала недоказана, твърдяната в причинност с ПТП, душевна травма – от ужаса, който изпитал, не можел да се отърси и до днес и избягва да се качва на мотор. Недостатъчно, според касатора, е съобразена продължителността на възстановителния период – повече от 6 месеца, както и битовите неудобства, вкл. предвид нуждата от чужда помощ при обслужване на ежедневните му нужди, които са го съпътствали. Не е съобразена тормозилата го атрофия на мускулите и факта, че продължава да търпи болки, поради което и продължава лечението си с рехабилитационни процедури. Касаторът оспорва извода за съпричиняване, с довода, че съдът е следвало да съобрази реалната пътна ситуация, при която ударът е настъпил веднага след предприето от ищеца изпреварване, при която маневра е допустимо превишаване на разрешената в участъка скорост. Не е отчел и факта, че ищецът е нямало как да предположи, че делинквентът ще предприеме забранена и изключително опасна маневра със смяна посоката на движение, вместо да се включи в полагащата му се дясна лента. Поведението на пострадалия не може да се приеме, че е способствало настъпването на вредоносния резултат, за да се приложи чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Касаторът акцентира на обстоятелството, че решаващият фактор за настъпване на ПТП е поведението на делинквента – водач на застрахования при ответника лек автомобил джип „Г. Ч. – предприемането на забранена маневра, като следва да се отчете, че за същия обективната възможност да избегне удара е била много по-голяма отколкото тази на пострадалия.

Ответната страна - ЗК „Л. И. АД – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като по формулираните правни въпроси въззивното решение не противоречи на посочената, в обосноваване на допълнителния селективен критерий, съдебна практика на касационна инстанция, нито се обосновава „очевидна неправилност „ по чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение и кореспондиращото им изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК , настоящият състав съобрази следното :

Ищецът И. С. е предявил против ЗК „Л. И. АД иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 15.05.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован – по задължителна застраховка „ГО„ на автомобилистите при ответника - лек автомобил, в размер на 40 000 лева. Твърди, че противоправното и виновно / по непредпазливост / поведение на водача е установено с влязла в сила присъда, според която се състои в : нарушаване на чл. 20 ал. 1 ЗДвП - не е осъществил непрекъснат контрол върху превозното средство, което управлявал ; чл. 25 ал. 1 ЗДвП – преди предприемане на маневра – пресичане на северна пътна лента – не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него / конкретно пострадалият ищец, управляващ мотор / и не е извършил маневрата, като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение. Ищецът твърди, че от ПТП получил счупване на малкия пищял на дясна подбедрица, квалифицирано като средна телесна повреда, довела до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за около 2 – 2.5 месеца. Твърди наложил се трикратен болничен престой и поставяне на гипсова лонгета, както и леко изразена увреда на перонеус вдясно. От продължителното обездвижване твърди, че е получил атрофия на мускулите, изпитвал и продължава да изпитва силни болки в крака, като продължава рехабилитационните процедури. Не можел да се обслужва сам, нито да се придвижва, поради което оставал на легло през целия ден, сочейки го за „доста мъчително„. Твърди настъпили усложнения при зарастването, поради засегнат нерв, както и че пълно възстановяване на движението на крайника / възвръщане пълния му обем на движение / е невъзможно. Ищецът твърди нанесена му силна душевна травма – почуствал основателен страх за живота си, поради която избягва да се движи по пътищата.

Ответникът – ЗК „Л. И. АД – е оспорил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като оспорва да са претърпени от ищеца такива със съдържанието, интензитета и продължителността, описани в исковата молба. Позовава се на предходни счупвания на същия крайник на ищеца, което е повлияло на периода на възстановяване . Оспорил е претърпяването на душевна травма от описания вид. Противопоставя се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, основано на движение на пострадалия с несъобразена скорост – могъл е да намали и да спре, с което да избегне удара.

Назначената по делото автотехническа експертиза посочва, че опасността от техническа гледна точка и за двамата водачи е настъпила в момента, в който автомобилът на делинквента започва навлизане в северната пътна лента на главния път, по която се движи ищецът, управлявайки мотоциклет. Към този момент мотоциклетистът се намира на 58 м. източно от мястото на удара, а автомобилът – на 8 м. северно от мястото на удара, съответно скоростите им са – за мотоциклетиста -78-80 км./ч./ скорост в района / и 74-75 км./ч. / скорост към момента на удара / а за автомобила – 3.2 м./с. / скорост в района и към момента на удара . Вещото лице е посочило, че при създадената пътна ситуация и скорост на движение, ударът между двете МПС не е могъл да бъде предотвратен чрез екстрено задействане на спирачните им системи, тъй като опасните зони за спиране са по-големи от разстоянията на които се намират МПС от мястото на удара, при възникване на опасността. Вещото лице е посочило, че ако би спазил ограничението от пътен знак В-26 – 60 км./ч. , мотоциклетистът е имал възможност да преустанови движението си преди мястото на удара, като самата промяна на траекторията на движението му вляво, при възникване на опасността, с цел избягване на удара, е грешна. Изрично се посочва, че ако мотоциклетистът би продължил движението си направо, удар не би настъпил, макар да не е могъл да предвиди поведението на водача на автомобила – дали не би спрял, позиционирайки се напречно на лентата на придвижване на мотоциклетиста, като за реакция е разполагал с 2.5 секунди. Като основна причина за ПТП е посочено навлизането на л. а. „Г. Ч. „ по главния път, без да се изчакат и пропуснат движещите се по него с предимство МПС, вкл. ищеца. При разпит в открито съдебно заседание от 23.06.2021 г. , вещото лице потвърждава, че с оглед извършвана предходно маневра „изпреварване „ от мотоциклетиста, е била налице сложна пътна ситуация, наложила това положение - т. е. придвижването с по-висока от разрешената за участъка скорост.

Назначената СМЕ е установила, че в резултат на ПТП ищецът е получил закрито счупване на дясна малкопищялна кост на дясна подбедрица, наложило гипсова имобилизация на десния долен крайник и леко травматично увреждане на десен перонеален нерв на подбедрицата. Увреждането на крайника е причинило трайно затруднение в движението му за над 30 дни. Нормалното протичане на оздравителния процес е 3-4 месеца, потвърдено и от медицинската документация. Поради травматичното увреждане на перонеалния нерв на дясната подбедрица, вещото лице е изразило възможност оздравителния процес да се удължи с около 1–2 месеца. Възстановяването е изисквало медикаментозно лечение и два курса физиотерапия и лечебна физкултура, като се отчита за завършено. Възможни, според вещото лице, са болки с нисък интензитет при климатични промени и силно физическо натоварване. При разпит в съдебно заседание, вещото лице изрично посочва, че нетрудоспособността на ищеца е била до 20 август или в рамките на малко повече от месец.

Свидетелката Г. Й. / живееща на съпружески начала с ищеца / твърди, че лечението на И. С. е продължило година, като 45 дни е бил в гипс, а след свалянето му е имало „много раздвижвания, усложнения, инжекции и лекарства „. След свалянето на гипса 3 - 4 месеца И. С. се придвижвал с патерици. Свидетелката изразява съмнение в пълното му възстановяване, като споделя, че при разваляне на времето и при натоварване той има болки, особено сутрин. Посочва, че инцидентът му се отразил „тежко психически„, но не пояснява проявленията на твърдяната психическа травма, освен отказа му да управлява мотор. Засягането на нерв създало усложнения, трябвало да се слагат инжекции и да ходи на рехабилитации, многократно. Не можел да става и да се обслужва сам.

Първоинстанционният съд е приел за справедлив размер на дължимо обезщетение сумата от 40 000 лева и за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, без от мотивите на съдебния акт да са установими съображенията на съда за този му извод, единствено на базата на възпроизведеното заключение на САТЕ.

Въззивният съд е променил правния резултат, приемайки за доказано съпричиняване от пострадалия, в размер на 20 %, тъй като ако би спазил разрешената за участъка скорост от 60 км./ч., той би могъл да избегне удара, независимо от неправомерното поведение на водача на л. а. „Г. Ч. „ – основна причина за настъпването на ПТП . Приел е, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, при така осъщественото от ищеца доказване, е сумата от 20 000 лева. Съобразени са вида на уврежданията, вида на лечението – консервативно, периода на възстановяване – до 6 месеца, съгласно изразената от вещото лице възможност, предвид увредата на нерв, допълнително затруднила процеса и показанията на свидетелката, търпимите болки и страдания / за периода на интензивни такива липсват събрани доказателства / , неудобствата от затрудненията в битов план. Съдът изрично е посочил, че кредитира данните от прегледа на ищеца, осъществен от вещото лице, което потвърждава пълно възстановяване, както и че възможните болки при климатични промени и силно физическо натоварване ще са с нисък интензитет. Съдът е приел за недоказан довода за претърпяна душевна травма. С оглед приетото съпричиняване от 20 % е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лева.

В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК са формулирани следните въпроси : 1/ Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът, прилагайки чл.52 ЗЗД, да се съобрази с указанията в т.11 на ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението, след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им преценка ? – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решения по т. д.№ 494/2020 г. на ІІ т. о., т. д.№ 2143/2014г. на І т. о. , т. д.№ 231/2016г. на ІІ т. о. , т. д.№ 566/2010 г. на ІІ т. о., т. д.№ 2811/2015 г. на ІІ т. о. ; т. д.№ 387/2008 г. на ІІ т. о., т. д.№ 916/2011 г. на І т. о., т. д. № 2181/2019 г. на І т. о.,т. д.№ 44/2012г. та ІІ т. о. , т. д.№518/2019 г. на І т. о. на ВКС ; 2/ За да е налице съпричиняване следва ли да е установен по категоричен начин конкретния принос на пострадалия или са достатъчни индиции за причинна връзка между поведението му и увреждането и какви са предпоставките по чл. 51 ал. 2 ЗЗД, за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди, при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му ? - допълнителния селективен критерий се обосновава в същата хипотеза, с приетото в ППВС № 17/1963 г. и решения по т. д. № 1562/2018 г., т..д. №1241/2015 г. на І т. о. , т. д.№ 1000/2015 г., т. д.№ 44/2012 г.,т. д.№ 596/2012 г., т. д. №1140/2011 г., т. д.№ 1117/2009 г. на ІІ т. о., т. д.№ 3540/2013 г. и т. д.№ 3871/2013 г. на І т. о. на ВКС и др. Касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение, по чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, обосновавана със значително занижения размер на присъденото обезщетение.

Първият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като, с конкретното си съдържание - относимо към мотивирането на определяния размер на обезщетението с всички, приети за доказани и релевантни факти - е неотносим към действителното съдържание на мотивите на въззивния акт, формално отчитащи всички обстоятелства, в относимост към съдържанието на търпимите от пострадалия болки и страдания. Касаторът не сочи пропуснато при преценката обстоятелство, от значение за определянето на размера, освен преживяната от ПТП и неотчетена от съда душевна травма. Същата, обаче, изрично е коментирана от въззивния съд, но приета за недоказана. Касационният довод за занижен, спрямо действително установените и релевантни за определянето му обстоятелства, размер на обезщетението за неимуществени вреди, не кореспондира с така формулирания въпрос, но подлежи на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, на общо основание, при допускане на касационното обжалване.

Не е налице „очевидна неправилност„ по смисъла на чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК, обоснована с присъден силно занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Извод за такава не следва само и единствено от съдържанието на мотивите на въззивното решение, без съответна преценка на действително извършените процесуални действия и съдържанието на събраните доказателства, вкл. съобразяване защитните възражения на ответника и тяхната основателност.

Вторият въпрос въвежда два аспекта – категоричното доказване на приноса /1/ и процентното му определяне, при безспорно установена причинност между поведението на пострадалия и вредоносния резултат /2/. Касационен довод досежно правилността на размера на определения принос не е развит, но по начало определянето му е предпоставено от предходен отговор на въпроса за наличието на такъв принос. Следователно, в първата си част въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като се отнася до приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, с което въззивният съд е мотивирал намаляване на дължимото обезщетение и кореспондира с въведен касационен довод за неправилност на въззивния акт. Обоснован се явява и допълнителния селективен критерий с цитираната съдебна практика на ВКС. Според същата, съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД , е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че такива не биха настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем /вероятен/. Тежестта за главно и пълно доказване на приноса на пострадалия носи страната, въвела в процеса възражение, основано на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.

Действително, въззивният съд не се е позовал на презумптивен принос. Отчитайки, че ако пострадалият би управлявал мотоциклета си с разрешената за пътния участък скорост, би имал възможността да спре пред внезапно възникналото препятствие, съдът е обосновал причинност между поведението му и вредоносния резултат / аналогични хипотези на значението на скоростта, с оглед извода за съпричиняване – в решения по т. д.№ 1117/2009 г. на ІІ т. о. и т. д.№ 3540/2013 г. на І т. о. на ВКС,цитирани от касатора /. Обстоятелството, че основен принос за ПТП има управлявалият автомобила делинквент, е относимо към определяне конкретния размер на приноса на пострадалия. Касаторът, обаче, в хода на производството и изрично в касационната си жалба акцентира на обстоятелството, че завишената му скорост е била обусловена от предходно осъществена от него маневра „изпреварване„, но доказателства, че и след завършването й, но предходно на удара, пострадалият е имал обективната възможност да я намали, в рамките на разрешената, при това без да създава опасност за останалите участници в движението, в частност - за изпреварваното превозно средство / чл. 42 ЗДвП /, не са ангажирани. Следователно, въззивното решение се явява в противоречие с цитираната практика на касационна инстанция, в която е прието, че главно и пълно доказване на приноса на пострадалия дължи въвелата възражението за съпричиняване на вредоносния резултат страна, т. е. застрахователя. Така въпросът, в частта си относно необходимостта от категорични доказателства за приноса на пострадалия, съобразно носената доказателствена тежест в процеса, обосновава допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК , съобразно приетото в решения по т. д.№ 1241/2015 г.,т. д.№1562/2018 г. на І т. о., т. д.№ 1000/2015 г., т. д.№ 596/2012 г. , т. д.№ 1140/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС и много други .

Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85/23.06.2022 г. по гр. д.№ 2/2022 г. на Апелативен съд – В. Т.

Делото да се докладва на Председателя на І т. о. на ВКС – за насрочване в открито съдебно заседание .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: