О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50448

гр. София, 23.06.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 2201 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото, синдикът на „ЗЕНОН БГ“ ООД (н) -Т. Д. И., против решение № 260118/23.06.2021 г. по в. т.д. № 646/2020г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260020/20.10.2020 г. по т. д. № 40/2020 г. на Окръжен съд – Търговище, са отхвърлени следните искове: 1/ иск за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ на действията на съдружниците на дружеството С. М. и Б. Б. Б., изразяващи се в разпределяне на дивиденти с протокол от 01.03.2019 г.; 2/ иск за осъждане на С. М. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ сума за разликата над 226 869,80 лева до 1 426 904 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане; 3/ иск за осъждане на Б. Б. Б. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ сума за разликата над 515 682,80 лева до 1 715 727 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане.

Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, а при условията на евентуалност - е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно съобразяване на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и обосноваване на мотиви в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, като освен това е постановено в противоречие с приложимия материален закон, и е необосновано. Недопустимостта на въззивното решение се извежда от твърдението за нередовност на въззивната жалба, тъй като С. М. и Б. Б. Б. не са заплатили дължимата държавна такса за образуване на въззивно производство в общ размер на 34 314,54 лева, изчислена по реда на чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като по отношение на С. М. цената на иска е в размер на 1 426 904 лева, а по отношение на Б. Б. Б. цената на иска е в размер на 1 715 727 лева. Поддържа се, че ответниците по отменителните искове, не са освободени от задължението да внасят дължимите държавни такси предварително, като по отношение на тях не се прилага изключението на чл.620, ал.5 ТЗ. Според касатора, липсата на задължение за предварително заплащане на държавна такса се отнася само за търговското дружество в несъстоятелност, както и за кредитора, предявяващ отменителните искове при бездействие на синдика, по аргумент от чл. 620, ал. 5, във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ, но не и за ответника по тези искове. Същевременно се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по ненаведени във въззивната жалба основания. В тази връзка се сочи, че за да достигне до своя решаващ извод за неоснователност на предявения иск по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, въззивният съд е изследвал правния характер на правото на дивидент. Посочил е, че правото на дивидент е имуществено право на съдружниците и размерът се разпределя от размера на дела на капитала. Според въззивния съд, предвид възмездния характер на посоченото действие, искът по чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ е неприложим. Такива доводи и аргументи обаче изобщо не били наведени от въззивника в жалбата му, поради което съдът е извършил нарушение на чл.269, изр.2 ГПК. Отново в нарушение на цитирана разпоредба, въззивният съд е достигнал до решаващия извод, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по исковете по чл.645 от ТЗ - в съобразителната част и в диспозитива на решението. Първоинстанционният съд е формирал своята воля в мотивите на решението си, като липсата на диспозитив по отношение на исковете с правно основание чл.645 от ТЗ представлява очевидна фактическа грешка, а не непълнота на решението, както неправилно е приел въззивният съд. Допуснатата очевидна фактическа грешка е от такова естество, че не се отразява на валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение. Освен това, първоинстанционният съд е уважил като основателни исковете по чл. 55 от ЗЗД, именно защото в своите мотиви е приел, че извършените прихващания са недействителни спрямо кредиторите. Очевидната фактическа грешка на първоинстанционния съд е следвало да бъде поправена служебно от въззивния съд, като липсата на такава поправка представлява съществено процесуално нарушение. Касаторът намира за неправилни и доводите на въззивния съд, че полученият от съдружниците дивидент не представлява нито вещ, нито вземане на дружеството, поради което не може да служи за обезпечение на дружеството към трети лица. Въззивният съд неправилно е приел, че не е налице правно действие на дружеството - длъжник, което уврежда кредиторите му, тъй като при уважаване на иска то не може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на претендираното да бъде обявено за недействително действие - решение на общото събрание на съдружниците, проведено на 01.03.2019 год. за разпределение на печалбата и изплащане на дивидент на съдружниците. В тази връзка въззивният съд неправилно не е взел предвид обстоятелството, че с разпределения дивидент на съдружниците С. М. и Б. Б. Б. са извършили насрещно прихващане със своите задължения към „Зенон БГ‘‘ ООД. Сочи се, че ако не е бил разпределен дивидент на съдружниците С. М. и Б. Б. Б., в полза на същите нямаше да възникнат ликвидни и изискуеми вземания, с които да се извърши погасяване чрез прихващане на техните задължения към „Зенон БГ“ ООД. Касаторът счита, че по този начин кредиторите на „Зенон БГ“ ООД /н/ са увредени, тъй като чрез извършеното прихващане са редуцирани вземанията на „Зенон БГ“ ООД към ответниците С. М. и Б. Б. Б.. Предвид изложено, се иска отмяна на въззивното решение в атакуваната му част, включая в частта за разноските. Претендира се заплащане на направените за всички инстанции разноски.

Не е постъпил отговор от ответните страни по жалбата и по делото, С. М. и Б. Б. Б..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадени е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството е образувано по искова молба на синдика на „Зенон БГ“ООД /н/ - Т. И., срещу дружество „Зенон БГ“ ООД /н/ и съдружниците С. М. и Б. Б., с искане за обявяване недействителността по отношение кредиторите в производството по несъстоятелност на действия на дружеството, извършени от ОС на съдружниците, изразяващи се в опрощаване и отписване на вземания, обективирани в протоколи на ОС на „Зенон БГ“ ООД от 11.02.2019г. и 25.04.2019г., както и в разпределяне на дивидент и извършено прихващане с протокол от 01.03.2019г., на основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ, а в условията на евентуалност и по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, като се иска на основание чл.645, ал.4 ТЗ, евентуално по чл.645, ал.3 ТЗ да се обяви за недействително извършеното прихващане, обективирано в протокол от 01.03.2019г. на ОС на „Зенон БГ“ ООД /н/. Твърди се, че отписаните вземания по решенията на ОС на „Зенон БГ“ ООД /н/, са общо в размер на 5 209 768,70 лева, но в тях се включват и вземания възникнали преди 2015г., които са погасени по давност. Сочи се, че ако несъстоятелното дружество не беше извършило посочените опрощавания и ако не бе разпределяло дивидент и извършило прихващане със съдружниците, дължимата сума от С. М. би възлизала на 1 426 904 лева, а тази, дължима от Б. Б. - в размер на 1 715 727 лева - или общо 3 142 631 лева невърнати заеми от двамата съдружника за периода 2015г.- 2019г. Направени са искания на основание чл.649, ал.2 ТЗ, вр. чл.55 ЗЗД да бъде осъден С. М. да заплати на „Зенон БГ“ ООД /н/ сумата от 1 426 904 лева, съответно да бъде осъдена Б. Б. Б. да заплати на „Зенон БГ“ ООД /н/ сумата от 1 715 727 лева, представляващи непогасени заеми, предоставени от дружеството, ведно с лихвата за забава, считано от подаване на исковата молба.

За да се произнесе, въззивният съд е взел предвид следното:

По молба по чл.625 ТЗ от 30.04.2019г. с решение № 56/16.07.2019г. по т. д. № 39/ 2019 г. на ОС - Търговище е открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Зенон БГ“ ООД, при определена начална дата на неплатежоспособност на дружеството - 01.03.2019г.

Апелативният състав е определил за безспорно, че от счетоводните записвания в счетоводството на дружеството и според обобщени справки за предоставени заеми на С. Малчок и Б. Б. от банковите сметки на „Зенон БГ“ ООД, както и от неоспореното заключение на ССЕ се установяват предоставени заеми от дружеството на двамата съдружници, погасявани чрез плащания, опрощавания и прихващания.

Претенциите по исковата молба се формират от отпуснати и невърнати заеми за периода 2015г. - 2019г.

Въз основа на приетата съдебно-икономическа експертиза на база на счетоводните записвания на дружеството и банковите сметки е установено следното: Дружеството „Зенон БГ“ ООД е предоставяло заеми на съдружниците в него С. М. и Б. Б. в периода 2015г. - 2019г., като М. е получил заеми в общ размер сумата 1 958 244 лева, а Б. - сумата от 2 427 947 лева. М. е върнал през този период 531 340 лева, като неизплатената от него част е в размер на 1 426 904 лева, а Б. Б. е върнал сумата от 712 220 лева, като остава дължима сумата от 1 715 727 лева. Общо на двамата съдружници през периода 2015г. - 2019г. са предоставени заеми в размер на 4 386 191 лева, от които са върнати 1 243 560 лева, като остава дължима разлика в размер на 3 142 631 лева.

Отписаните вземания по предоставените заеми по решения на ОС са общо в размер на 5 209 768,70 лева /вкл. отписаните заеми, отпуснати през 2014г., които не са предмет на исковата молба/.

Според протокол от 11.02.2019г. от проведено ОСС на „Зенон БГ“ ООД, съдружниците в него С. М. и Б. Б. Б., които са единствени съдружници с равен дял от капитала, са взели решения за отписване на дадени заеми: 1/ на Б. Б. Б. в размер на 414 235,70 лева за 2014г., 562 975 лева за 2015г., 100 474,27 лева за 2016г. и 30 829,88 лева за 2017г., или с общ размер от 1108514,19 лева; 2/ на С. Мелкоч в размер на 811 457,71 лева за 2014г., 562 975 лева и 395 159,02 лева за 2015г., или с общ размер -1 206 616,73 лева.

Според протокол от 25.04.2019г. от проведено ОСС на дружество „Зенон БГ“ ООД, съдружниците в него С. М. и Б. Б. Б. са взели решение за отписване дадени заеми на Б. Б. Б. в размер на 43 092,70 лева за 2019г. и на С. Мелкоч – в размер на 3590 лева за 2019г.

На 01.03.2019г. е проведено ОСС на „Зенон БГ“ ООД, като съдружниците С. М. и Б. Б. Б. са взели следните решения: да не бъде покрита загубата от 2015г. от 1 021 462,84 лева; да бъде разпределена печалба както следва: 976 126,47 лева за 2014г., 1 074 732,54 лева за 2016г., 60 117,09 лева за 2017г., 415 411,81 лева за 2018г. Съдружниците са взели решение с разпределената печалба, след намаляване на сумата с данък дивидент в размер на 5%/ да бъдат прихванати дължими заеми към дружеството от съдружниците. Задълженията, погасени чрез прихващане общо за двамата съдружника, след приспадане на данък дивидент, са в размер на 2 400 068,51 лева /прихванат е дивидент в размер на 1 200 034,25 лева за всеки от съдружниците/.

От годишните данъчни декларации за финансовото състояние на дружеството съдът е установил, че то е приключило 2018г. с финансова печалба от 487 232,91 лева. През 2019г. е налице счетоводна загуба от 2 946 820 лева. Чистата сума за разпределяне за дивиденти е в размер на 2 400 068,51 лева до 2018г. Цялата разпределена печалба, след удържане на данък дивидент, е прихваната срещу заеми на съдружниците. В същото време има загуби от предходни години в размер на 1 021 462,84 лева, които съобразно взетото решение, не са приспаднати. Наличното имущество на дружеството, което е част от масата на несъстоятелността включва земи, сгради, оборудване и съоръжения, автомобили, и е на обща стойност в размер на 3 121 768 лева.

От публикуваните в ТР списъци на приетите вземания, приложени и по делото, е установено, че общата сума по първия списък по чл.685 ТЗ на обезпечените вземания е 3 417 210 лева, като останалите необезпечени вземания са малко над 861 000 лева.

Въз основа на горните описаните факти, съдът е направил следните правни изводи:

С предявените специални отменителни искове по чл.647, ал.1, т.2, /евентуален по чл.647, ал.1 т.6 ТЗ/ и по чл.645, ал.4 ТЗ /евентуален по чл.645, ал.3 ТЗ/ доколкото същите охраняват масата на несъстоятелността, се иска прогласяване недействителността на решения на ОСС на „Зенон БГ“ООД /н/, с които дружеството е опростило заеми, както и разпределило дивидент на съдружниците, чрез който са извършени прихващания с техни задължения. Предпоставките за уважаване на първия иск са посочени в чл.647,ал.1, т.2 ТЗ -да е извършена безвъзмездна сделка, същата да е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност.

Апелативният състав е посочил, че според доктрината и съдебната практика, решенията на ОСС на ООД по чл.137, ал.1, т.3 ТЗ по своята правна природа, представляват едностранни гражданско-правни сделки. Счел е за допустим иск по чл.135, ал.1 ЗЗД в хипотезите, когато се твърди, че увреждащото действие на ответника-длъжник, е резултат на взето решение на ОСС. /определение № 178/26.06.2016г. по ч. гр. д. № 2998/2016год. на ВКС, II гр. о., постановено по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и определение № 138/02.03.2020год. по гр. д. № 4250/2019г. та ВКС, IV г. о./.

Решаващият състав е приел, че решенията на ОСС за опрощаване на задълженията са сделки и по смисъла на чл.108 ЗЗД, които са безвъзмездни, поради което предявените искове по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ срещу решения на ОСС, обективирани в протоколите от 11.02.2019г. и 25.04.2019год. за опрощаване на задълженията, са приети за основателни и решенията са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като в тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд е приел за неоснователни предявените отменителни искове – главен по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ и евентуален по чл.647, ал.1 т.6 ТЗ срещу разпределяне на дивидент 01.03.2019г. с решения от 01.03.2019г. на ОСС на „Зенон БГ“ ООД, с които е разпределена печалба: 976 126,47 лева за 2014г., 1 074 732,54 лева за 2016г., 60 117,09 лева за 2017г., 415 411,81 лева за 2018г. На първо място, искът по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ е счетен за неприложим, тъй като правото на дивидент е имуществено право на съдружниците и размерът се разпределя от размера на дела на капитала, поради което атакуваното действие има възмезден характер. На второ място, въпреки че е прието, че действията са извършени от „свързани лица“ по см. на пар.1, т.5 от ДР на ТЗ /ДВ бр.63/1994г./, съдът е намерил за неоснователен и предявеният отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ срещу взетото на 01.03.2019г. решение от ОСС на „Зенон БГ“ ООД за разпределяне на дивидент. Мотивирал се е, че целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника с трето лице, с които той го уврежда, за да може кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена при принудителното изпълнение върху имуществото, предмет на атакуваното правно действие. В тази връзка, след като е приел, че полученият от съдружниците дивидент не представлява нито вещ, нито вземане на дружеството, решаващият състав е заключил, че той не може да служи за обезпечение на дружеството към трети лица /налице е позоваване на решение № 126/03.07.2020г. по гр. д. № 4250/2019год. на ВКС/.

По отношение на предявените искове по чл.645, ал.4 ТЗ и по чл.645, ал.3 ТЗ за обявяване на относителна недействителност на извършеното прихващане, обективирано в протокол от 01.03.2019г. на ОСС на „Зенон БГ“ ООД /н/, апелативният състав е приел, че първоинстанционният съд не е разгледал тези искове, тъй като е пропуснал да се произнесе по тях в мотивите и в диспозитива на решението /констатирано е, че на стр. 4 от решението на окръжния съд се коментират единствено исковете по чл.647 ТЗ, като не са изложени съображения за основателността на исковете по чл.645 ТЗ/. Счетено е, че този пропуск не може да бъде отстранен служебно от съда по реда на чл.247 ГПК, а единствено по реда на чл.250 ГПК, но допълването на решение става само по искане на страната, каквото в случая не е направено в преклузивния за това срок, поради което пропускът е неотстраним и исковете по чл.645 се считат за непредявени.

С оглед извода на въззивната инстанция, че извършеното прихващане с т.З от протокол от 01.03.2019г. на ОСС на „Зенон БГ“ ООД /н/, не е обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността и взетото решение от съдружниците с разпределената печалба да бъдат прихванати дължими заеми към дружеството от съдружниците е валидно и произвело своето действие, е заключено, че погасителният ефект на извършеното прихващане е настъпил.

Предвид констатацията, че исковете по чл.645 ТЗ не са разгледани, решаващият състав на апелативния съд е приел, че обусловените от тях искове по чл.55 ал.1 ЗЗД също са неоснователни. Посочено е, че задълженията, погасени чрез прихващане общо за двамата съдружника, след приспадане на данък дивидент, са в размер на 2 400 068,51 лева /прихванат е дивидент в размер на 1 200 034,25 лева за всеки от съдружниците/. Предвид направения извод за действителност на извършените прихващания, е счетено, че задълженията на всеки съдружник е погасено чрез прихващане със сума от по 1 200 034,25 лева, за която искът по чл.55, ал.1 ЗЗД срещу всеки от съдружниците е неоснователен, поради което с тази сума е редициран уваженият от първата инстанция размер на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД. Като краен резултат е прието, че 1/ С. М. следва да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ сумата от 226 869,8 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г., като за горницата над тази сума до 1 426 904 лева първостепенното решение е отменено, като неправилно; 2/ Б. Б. Б., следва да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ сумата от 515 692,8 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане, като за горницата над тази сума до уважения размер от 1 715 727 лева първоинстанционното решение е отменено.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: I.1. Дължи ли се от ответника държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 647 от ТЗ и обусловените от тях искове?; I.2. Длъжен ли е въззивният съд да остави без движение въззивната жалба на ответниците по искове с правно основание чл. 647 от ТЗ и обусловените от тях искове?; II.1. При въззивното обжалване може ли съдът да извършва проверка на първоинстанционното решение на основания, които не са посочени във въззивната жалба?; II.2. Може ли въззивният съд да проверява обосноваността на фактическите констатации на първоинстаниионния съд и дали те са направени при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила?; II.3. Може ли въззивният съд да приеме различни фактически констатации от тези, приети от първоинстаниионния съд, при липса на оплаквания относно тези фактически констатации във въззивната жалба?; Твърди се противоречие на атакувания акт с решение № 149/10.02.2019 г. по гр. д. № 2779/2018 г. на IV г. о. на ВКС.; III.1. Налице ли е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК или непълнота на съдебното решение по смисъла на чл. 250 ГПК, когато съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива?; III.2. Ако допуснатата от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка е от такова естество, че не се отразява на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по подадената въззивна жалба и без да инициира предварително провеждане на процедурата по чл. 247 от ГПК по нейното отстраняване?; Сочи се, че е налице несъответствие на въззивния акт с: решение №168 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г., IVг. о. на ВКС, решение № 138 от 3.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1982/2014 г., II г. о. на ВКС, решение № 125 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 612/2020 г.. I г. о. на ВКС, решение № 321 от 26.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 54/2012 г., I г. о. на ВКС, решение № 91 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2282/2018 г., I г. о. на ВКС.; IV. Представлява ли увреждащо кредиторите на несъстоятелността действие или сделка разпределянето на дивидент на съдружниците на дружеството-длъжник и последващо насрещно прихващане със задълженията на съдружниците към дружеството-длъжник ? Твърди се противоречие с: решение № 456 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1294/2009 г. на ВКС, решение № 639 от 6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, решение 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г. на ВКС, решение N 639 от 06.10.2010 год. по гр. д. N 754/2009 год. на ВКС. Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

На първо място, на основание чл.649, ал.6 ТЗ, по специалните отметнителни искове, изброени в чл.649, ал.1 ТЗ, и обусловените от тях претенции, не се дължи предварително внасяне на държавна такса за всички инстанции от страните по делото, като приложното поле на разпоредбата, видно от съдържанието й, не е ограничено само до ищците по тези дела, поради което невнасянето предварително на държавна такса за въззивното производство от ответниците по исковете, не обуславя наличие на евентуална недопустимост на решението на апелативния съд, съответно въпросите от раздел I от приложението към жалбата не могат да обусловят допускането на касационния контрол. Следва да се има предвид, че цитираното от касатора определение по ч. т.д. № 765/2011г. на II т. о. на ВКС е постановено по старата редакция на чл.649 ТЗ, която е неприложима в настоящия случай, при който исковата молба и въззивна жалба са подадени през 2020г. при действието на новата редакция на чл.649 ТЗ, в сила от 04.02.2013г. – ЗИДТЗ с ДВ бр.20/2013г./

Въпросите от сигмент II също не могат да предпоставят допускане на решението до касация в обжалваната част. Първо, елемент от сложния фактическия състав на иска по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ е безвъзмездността на атакуваната сделка, поради което съдът при преценка на основателността на този иск следва да формира правен извод относно наличието или липсата на безвъзмезден характер на сделката, изхождайки именно от вида на действието, предмет на отменителния иск. Второ, предметът на въззивното производство, на първо място, зависи от обхвата на самото решение на първата инстанция, тъй като при липса на разглеждане от нея на част от предявените искове /освен при несбъдване на процесуално условие за това/, въззивният съд не може да се произнесе по тях, тъй като е втора, а не първа инстанция по съществото на спора. Преценката по кои искове дължи произнасяне се извърша от въззивния съд служебно, независимо дали има оплаквания и твърдения на страните в тази насока във въззивната жалба или в отговора към нея. Друг е въпросът, дали извършената от въззивният съд преценка относно наличието или липсата на произнасяне на първата инстанция по част от исковете е правилна.

На следващо място, в мотивите на първоинстанционното решение е посочено: „Всички решения за заличаване на задълженията като погасени по давност, съдът счита, че са извършени без основание, с цел лично облагодетелстване, като това решение няма как да бъде обосновано с нещо друго. Същото се отнася и за решенията, които са свързани с разпределение на печалба и дивиденти и прихващането на остатъка по заемите с тези вземания на ответниците. … По отношение на размера. Той е установен от счетоводната експертиза в размерите, в които са предявени осъдителните искове по чл.649 ТЗ.“ В диспозитива на това решение са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ само опрощаването и отписването на вземания, извършени с решение на ОСС на „Зенон БГ“ ООД /н/, обективирани в протоколи от 11.02.2019г. и 25.04.2019г., и разпределяне на дивиденти с протокол от 01.03.2019г., но не и прихващанията, извършени с протокола от 01.03.2019г. Въззивната инстанция не е зачела наличието на несъответствие между формираната воля на окръжния съд в мотивите на първоинстанционния акт и нейния външен израз в диспозитива му относно исковете по чл.645 ТЗ, поради което постановеното от нея решение е в несъответствие с цитираната от касатора практика на ВКС по обуславящия изхода на спора процесиалноправен въпрос в т.III.1 от приложението към касационната жалба, което предпоставя допускането на решението /в обжалваната му част/ до касационен контрол по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Същевременно, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по значимия за изхода на спора и конкретизиран от настоящия състав, съобразно Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос по т. IV от изложението - може ли да бъде обявено за относително недействително по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ решение по чл.137, ал.1, т.3 ТЗ за разпределение на дивидент, по който въпрос обжалваният акт е постановен в противоречие с решение № 50179/25.05.2023г. по т. д. № 1894/2021г. на II т. о. на ВКС.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде допуснато до касационен контрол по обусловилите изхода на спора правни въпроси: „1/ Налице ли е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК или непълнота на съдебното решение по смисъла на чл. 250 ГПК, когато съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива?; 2/ Може ли да бъде обявено за относително недействително по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ решение по чл.137, ал.1, т.3 ТЗ за разпределение на дивидент?“.

На основание чл.649, ал.6 ГПК предварително внасяне на държавна такса не се дължи.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260118/23.06.2021 г. по в. т.д. № 646/2020г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260020/20.10.2020 г. по т. д. № 40/2020 г. на Окръжен съд – Търговище, са отхвърлени следните искове: 1/ иск за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ на действията на съдружниците на дружеството С. М. и Б. Б. Б., изразяващи се в разпределяне на дивиденти с протокол от 01.03.2019 г.; 2/ иск за осъждане на С. М. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ сума за разликата над 226 869,80 лева до 1 426 904 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане; 3/ иск за осъждане на Б. Б. Б. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Зенон БГ“ ООД /н/ сума за разликата над 515 682,80 лева до 1 715 727 лева, представляваща непогасени заеми, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.