Р Е Ш Е Н И Е
№ 50062
София, 21.06.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
А. К.
при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3284 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. Л. В. чрез пълномощника й адвокат М. Г. против решение № 479 от 6.04.2022 г., постановено по гр. д. № 2415 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 13 от 1.06.2020 г. по гр. д. № 472/2019 г. на Окръжен съд - Видин за отхвърляне на предявения от Б. Л. В. против „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД иск по чл. 49 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. и имуществени вреди в размер на 3 635.92 лв., следствие от действията на лекарския персонал, предоставили й некачествена здравна помощ, от което са последвали усложнения в здравословния й статус, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017 г. и същото решение е обезсилено по иска за обезщетяване на имуществени вреди за разликата над сумата 3 635.92 лв. до сумата 5 665 лв.
„Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, гр. Враца чрез пълномощника си адвокат Б. Т. оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор и в съдебно заседание и претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 50112 от 20.03.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по съществото на спора, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си заключенията и обясненията на вещите лица по СМЕ, противоречията в тях, доводите на страна във въззивната жалба, в съответствие с останалите доказателства по делото, и да изложи самостоятелни мотиви кои факти и обстоятелства приема за доказани и кои не с цел преценка дали въззивното решение съответства на практиката на ВКС, на която се позовава касаторката – Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ІV гр. о., решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., ІV гр. о, решение № 85 от 30.07-2024 г. по т. д. № 1656/2013 г., ІІ т. о., решение № 101 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 853/2-16, ІІ г. о., решение № 214 от 15.03.2017 г. по гр. д. № 112/ 2016 г., ІV г. о.
Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване, е относим по настоящото дело, по което искът е основан на твърденията, че заболяването на ищцата, свързано със силни болки, е диагностицирано в Италия след направен ЯМР и след консултации с лекар в Италия и в България е уведомена, че е необходима операция, която може да бъде извършена по артроскопски метод. В България ищцата се свързала с д-р Хр. Г. на когото предоставила диска от ЯМР, той не можал да го отвори на компютъра си, но я уверил, че знае за какво става въпрос. Предписал й медикаментозно лечение и след като то не дало резултат била насрочена операция за 23.01.2017 г. Направили ренгенова снимка и кръвни изследвания, но не я уведомили за вида на операцията, макар да била уведомила, че иска артроскопска операция. Направена й била отворена хирургична намеса, като д-р Г. й признал, че при преместването скъсал две сухожилия, които зашил. За вида на операцията разбрала при сваляне на превръзката, макар че не би се съгласила на отворена хирургична намеса, при положение, че имала предложение в друга клиника за артроскопска операция. След операцията болките били по-силни от преди, като на 12-тия ден при сваляне на конците д-р Г. я насочил към рехабилитация, макар в този момент д-р Б., който е асистирал на операцията й, казал, че е още рано за раздвижване и това се прави след 30 дни. Впоследствие била приета в неврологично отделение и след направен ЯМР се видяло, че са скъсани две сухожилия. На 31.03.2017 г. била оперирана във ВМА артроскопски метод, като сухожилията били съединени с титаниеви анкъри. След това приемала обезболяващи в продължение на 120 дни, а ръката й била обездвижена. Ръката й останала с ограничени движения и вече е невъзможно да работи. Издадената от ответното дружество медицинска документация била пълна с неточности – като лекуващ лекар и извършил операцията е посочен д-р А. Г., който в деня на операцията е бил извън България и подписът за информирано съгласие за извършване на операцията не е положен от нея. Претенцията е за обезщетяване на неимуществени вреди и на имуществени вреди, съставляващи заплатената втора операция, сума за рехабилитация и процедури, както и други разходи за транспорт, потребителски такси, лекарства, прегледи, превързочни материали и ортези.
В съдебно заседание на 25.02.2020 г. първоинстанционният съд е допуснал медицинска и графологическа експертиза, като ищцата е следвало да внесе в едноседмичен срок 700 лв. депозит за медицинската експертиза и 300 лв. депозит за графологичната експертиза. Депозитът е внесен на 21.01.2021 г. и на същата дата документ за това е представен в съда, като е поискано уведомяване на вещото лице-графолог. С определение в закрито заседание на 5.02.2021 г. съдът е заличил графологичната експертиза, поради несвоевременно внесен депозит (единадесет месеца след определения срок и без да иска възстановяване на срока). С решението е приел, че липсва противоправно действие или бездействие на служители на ответното дружество – заболяването правилно е било диагностицирано и лечението е проведено по медицинските стандарти, не е доказано уведомяване на първия лекуващ лекар за желанието за артроскопска операция, нито че такава е била препоръчана от други лекари – и причинна връзка с търпените от ищцата болки.
Във въззивната си жалба ищцата е навела довод за допуснати процесуални нарушения, поради което по делото не са събрани всички необходими доказателства (поискала е допускане на графологична експертиза и разпит на лекарите, участвали в диагностиката и лечението, съобразно искането по т. 4 на исковата молба), както и поради липсата на предварителен и окончателен доклад по делото и е оспорила фактическите и правни изводи на съда, позовавайки се на установеното при прегледа в Италия и изследванията (МРТ от 1.03.2017 г.), отразеното в медицинската експертиза (че пластика на маншона трябва да бъде комбинирана с артроплатика, което е направено едва при втората операция); д-р Г. не се е запознал и не е взел предвид ЯМР, направен в Италия, доколкото не е описал установените от него находки в предоперативната документация или в оперативния протокол; липсва физиолечение, защото такова не е назначено (а то е част от алгоритъма на лечение на този вид увреди); не са използвани напълно възможностите на други методики за преодоляване на болковия синдром и подобряване на функциите на раменната става; разясненията относно артроскопията; кога се ползва абдукционна шина (ортеза). Поддържа и във въззивната жалба, че липсва нейно информирано съгласие за операцията и че е желаела артроскопска операция, че не е получила от опериращия лекар ясна и достъпна информация за здравословното си състояние и методите на евентуалното й лечение.
Апелативният съд с определение от 16.09.2021 г. е допуснал до разпит като свидетели участвалите в операцията д-р Х. Г. и д-р И. Б., но не и д-р П. Б., д-р А. Г. и д-р Б. К., работещи при ответника, както и д-р В. Р., началник Клиника артроскотска травматология при ВМА-МБАЛ, гр. София и д-р В. Т. – ортопед-травматолог, специалист артроскопска хирургия в СБАЛТОСМ „Проф. Д-р Д. Ш. , гр. София. Отхвърлил е искането за назначаване на графологична експертиза, тъй като тежестта на доказване наличието на информирано съгласие не е на ищцата. С оглед доводите във въззивната жалба служебно е допуснал изслушване на нова медицинска експертиза.
При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 9.11.2016 г. в Италия (при медицински преглед и след извършване на изследване с рентген и ЯМР) е констатирано, че ищцата страда от заболяването (което се характеризира с усещане за силна болка, затруднени движения и слабост в областта на рамото, нарушен захват на ръката) „импийджмен синдром“ (“синдром на ротаторния маншон“). Именно с такива оплаквания е била прегледана на 16.01.2017 г. от д-р Х. Г. (служител в болницата на ответника). По предписание на последния е била проведена медикаментозна терапия, но същата не е дала резултат (не е облекчила болките в раменната става, не е улеснила движението на ставата). На 17.01.2017 г. (след повторен преглед от д-р А. Г. – служител в същото лечебно заведение) първоначално поставената диагноза (“синдром на ротаторния маншон на рамото“) е била потвърдена и заради това ищцата е била насочена към хоспитализация с цел провеждане на хирургическа интервенция. Такава е била осъществена (по т. нар. „класически – открит“ метод) на 23.01.2017 г. След операция е била поставена (в зоната на раменната става) „абдукционна ортеза - шина“, предназначението на която е за определен период от време да фиксира ставата в определена позиция с оглед правилното й зарастване. През периода 13.02.2017 г. – 20.02.2017 г. е била извършена (двукратно) рехабилитация на рамото, но същата не е дала резултат – не е подобрила двигателната способност на раменната става. На 21.02.2017 г. ищцата е била приета в неврологично отделение на „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД с оплакване (и диагноза) „увреждане на междупрешленен диск в шийния отдел на гръбначния стълб“. След проведено медикаментозно лечение (терапия) Б. В. е била изписана на 26.02.2017 г. с констатация за „подобрение“ и същата е била насочена към специализирана рехабилитационна терапия. На 03.04.2017 г. ищцата е претърпяла (поради неотзвучаващ болков синдром и незадоволителна функция на раменната става) втора операция (по т. нар. „артроскопски“ метод) във ВМИ – София.
Счел е, че в процесната хипотеза „поведението“ (действията и бездействията) на служители на ответника не могат да се окачествят като „противоправни“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
Посочил е, че от една страна вещите лица (от двете приети по делото експертизи) констатират (като краен извод) че: по отношение на ищцата първоначално (преди постъпването й в болницата на ответника) е била проведена (в съответствие с медицинската практика, в съответствие с вида и естеството на процесното заболяване) медикаментозна терапия. Тази терапия обаче не е довела до позитивен резултат не поради неправилното й предписание и извършване, а поради – напредналия стадий на болестта, съответно поради – възрастта на пациента. Констатацията на вещото лице Б. в тази връзка е, че подобен вид терапия принципно дава добри резултати при по-млади пациенти и при по-ранна фаза на заболяването. В съответствие с развитието на болестта (и поради обстоятелството, че първоначалната медикаментозна терапия не е дала резултат) ищцата е била насочена към оперативна интервенция (това в случая е бил единственият възможен вариант за лекуване на заболяването; предписание в такава насока е било дадено още в Италия – когато за пръв път е било констатирано същото). Преди извършване на операцията са били проведени (в съответствие с медицинските правила) консултации с интернист, рентгенолог, невролог, анестезиолог; били са направени кръвни изследвания и рентгенова снимка; още към този момент (което по-късно е било потвърдено при приемането на ищцата в неврологичното отделение на болницата) са констатирани дегенеративни неврологични увреди в шийно - раменния сплит (при престоя на Б. В. в това отделение през периода 21.02.2017 г. - 26.02.2017 г. посочените увреди са били квалифицирани като „увреждане на междупрешленен диск в шийния отдел на гръбначния стълб“). Операцията е била извършена (съгласно крайната - принципна констатация на вещите лица) правилно от медицинска гледна точка, в съответствие с медицинските стандарти и практика. При оперативната интервенция не са били допуснати срязвания на сухожилия в зоната на ставата и мишницата (следващият преглед във ВМА – София и извършената там повторна операция не установява наличие на такива прорези, а съществуване само на „разнищени и частично прекъснати“ сухожилия). След оперативната интервенция е била поставена (в съответствие с медицинския стандарт) и обездвижваща отреза (шина). При тези изводи на вещите лица не може да се обоснове извод за неправилно (некачествено) проведено (приложено) лечение, в това число и оперативно такова от ответника.
Съдът е отчел, че от друга страна извършената при ответника оперативна интервенция не е (въпреки принципната крайна констатация на експертите, че е проведена правилно) дала обективно фактически добър резултат (не е подобрила здравословното състояние на пациента – болките в зоната на раменната става не са отшумели и двигателната способност на ставата не е била подобрена). Такива резултати не е дала и двукратно проведената през периода 13.02.2017 г. - 20.02.2017 г. рехабилитация. Именно това (неотзвучаващия болков синдром и незадоволителна функция на раменната става) е наложило да бъде извършена втората операция (във ВМА – София). Посочил е, че проведената рехабилитация в периода между първата и втората операция и самата втора хирургическа интервенция са били извършени (съгласно изричната констатация на вещото лице Б.) преждевременно, но тези факти не могат сами по себе си да обосноват ангажиране в хипотезата на чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД имуществената отговорност на ответника. Съгласно крайната принципна констатация на експертите оперативното лечение (първото такова, извършено при ответника и второто такова, извършено във ВМА – София) са били проведени правилно (в съответствие с медицинските стандарти и практика). Вещите лица не констатират изрично пряка причинно-следствена връзка между действията/бездействията, извършени от служители на ответника по време на първата операция, съответно между проведената след това макар и преждевременна рехабилитация и появилата се впоследствие необходимост да бъде извършена втора хирургическа интервенция. В този смисъл негативният прогрес на болестта (за времето между двете операции) не може да бъде съотнесен пряко към неправилно лечение по време на първата интервенция или към преждевременно проведената след това рехабилитация. Косвено доказателство в тази насока е обстоятелството, че втората операция (макар и преждевременно извършена, но проведена също правилно в съответствие с медицинските стандарти и по „артроскопски“ метод) също не е успяла да отстрани процесното заболяване (констатацията на вещото лице Б. в тази насока е, че „въпреки двете операции болките и ограниченията в движенията на ставата остават и до днес“).
Въззивният съд е направил извод, че съвкупната преценка на двете експертизи (в това число и на обясненията на вещите лица от съдебните заседания) обосновава, че неуспехът на проведеното двукратно оперативно лечение (а и констатираното при втората операция „разнищване и частично прекъсване на сухожилия“) се явяват следствие не от самите хирургически интервенции или от ненавременната рехабилитация, а от самото естество на заболяването (от дегенеративния – прогресиращ във времето характер на последното, към който се е насложил е негативния ефект от констатираното друго заболяване на ищцата - „увреждане на междупрешленен диск в шийния отдел на гръбначния стълб“ или „неврологични увреди в шийно - раменния сплит“). Поради това и самите действия на ищцата (изразяващи се в противопоказно премахване/разместване на поставената след операцията ортеза – шина, в каквато връзка са събрани гласни доказателства пред първоинстанционния съд) също не могат да бъдат поставени в причинно-следствена връзка с настъпилата необходимост за провеждане на второто оперативно лечение (т. е. тези действия не могат да бъдат възложени в тежест на пациента нито в хипотезата на чл. 45 ЗЗД, нито при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД).
Съдът е счел, че по същите съображения (обосновани с крайния – принципен извод на вещите лица, че и двете оперативни интервенции са били правилно извършени) доводите на ищцата, че процесната първа оперативно интервенция е следвало да бъде артроскопска, а не класическа – открита също не могат да обосноват уважаване на исковете. Посочил е, че лекарският екип разполага с принципната възможност и право (според медицинските стандарти и практика) да прецени с оглед конкретните вид и естество на съответното заболяване какъв тип оперативна интервенция (особено когато – последната е единствената възможност за лечение) да бъде предприета изначално (или в процеса на оперативното лечение да бъде заменена с друг вид, дори и без съгласието, но във всички случаи в интерес на пациента, за да се защитят здравето и живота му). От друга страна констатациите на двете експертизи, преценени в съвкупност, дават основание да се направи извод, че в процесната хипотеза – артроскопска интервенция не е могла да бъде извършена (предвид естеството на заболяването така, както е било констатирано в Италия и при пред-оперативните прегледи в болницата на ответника, където е била на разположение, ако не визуализацията на диска от извършения в чужбина ЯМР, то поне писменото разчитане на същия; констатацията на вещото лице Б. в тази конкретно насока е, че ново ЯМР изследване не би дало различни резултати предвид близкия период от време с вече извършеното такова в Италия). Такава (артроскопска) интервенция като се съобрази обстоятелството, че откритата операция във всички случаи предоставя по широка възможност за наблюдение и манипулация, в случая не би довела до други (по-добри) резултати (косвено доказателство в тази насока е фактът, че втората операция, направена по такъв метод, също не е успяла да постигне ефект).
По тези съображения Апелативен съд - София е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск.
По основанието за допускане на касационно обжалване: В практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ІV гр. о., решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., ІV гр. о, решение № 85 от 30.07.2024 г. по т. д. № 1656/2013 г., ІІ т. о., решение № 101 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 853/2-16, ІІ г. о., решение № 214 от 15.03.2017 г. по гр. д. № 112/ 2016 г., ІV г. о. е дадено тълкуване по приложението на чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК и задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи по вътрешно убеждение и с оглед последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, като основе решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства по делото и върху закона, като анализира всички допустими и относими към предмета на спора доказателства (съблюдавайки ограниченията по чл. 269 ГПК) - събрани пред нея и пред първата инстанция, относимите доводи и възражения, направени от страните, при съблюдаване на преклузивните срокове и да изведе конкретно, ясно и точно. фактическите изводи, като посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. По отношение на експертните заключения практиката на ВКС (решение № 310 от 31.12.2019 г. по гр. д. № 1166/2019 г., IV г. о., решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на III гр. о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на IV гр. о. и др.) дава тълкуване, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 от ГПК (чл. 157, ал. 4 от ГПК отм.), а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с практиката на ВКС по въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване.
Съдът се е позовал само на крайните принципни изводи на вещите лица без да обсъди нито един от доводите на ищцата, свързани с доказателственото значение на констатациите на вещите лица относно определени факти или обосноваността на изводите им. Не са обсъди доводите, че в МРТ, проведено в Италия, от направената рентгенова снимка на 23.01.2017 г. при приемането на ищцата в ПЧМБАЛ-Враца, от оперативния протокол от 23.01.2017 г. и от заключението на вещото лице д-р Б., че при извършената операция не е открито и отстранено отчупеното костно парче, се установява, че не е имало основание да се направи открита хирургична интервенция вместо артроскопска такава, защото не е имало отчупено костно парче, а съответно опровергава се твърдението на вещото лице, че е била обоснована извършената операция от открит тип; относно наличието на частични мускулни разкъсвания, които са били налични още при първата операция, но не са отстранени, което е наложило и втората операция; относно преждевременно започнатата рехабилитация и изводите на вещото лице Б. в тази връзка при изслушването му в съдебно заседание (че по-ранното раздвижване води до набъбване, т. е. до увеличаване обема на сухожилието и по-голямо триене); относно извода на вещото лице Б., че сухожилието на м. супраспинатус е било освободено от натиск още по време на първата операция във Враца, но отворът не е бил достатъчен, което е наложило извършване на нова операция във ВМА-София и допълнително разширяване на отвора.
Не са обсъдени и доводите на ищцата относно достоверността на показанията на свидетеля д-р Г. и за липсата на притежавана от него към релевантния момент допълнителна квалификация за хирургия на ръката и за артроскопска хирургия и за липсата на извършени в периода 2015 – 2017 г. години в ответната болница операции с код за атроскопия на рамо, както и че д-р Г. не е взел предвид данните от МРТ-изследването, направено в Италия (установено е, че за отваряне на електронния диск е необходим специален софтуер и данните от него не са отразени в издадената от болницата медицинска документация) и преди хирургичната интервенция не са направени в пълен обем необходимите за ищцата диагностични изследвания; относно липсата на ясна и достъпна информация за здравословното й състояние и методите на евентуалното лечение и относно позата на тялото на ищцата при извършване на оперативната интервенция, което според нея също е от значение за нормалното й протичане.
Въззивният съд неправилно е преценил, че не е в тежест на ищцата да установи наличието на информирано съгласие, поради което е отказал да допусне поисканата във въззивната жалба графологична експертиза за установяване, че не е подписвала представения по делото документ, съдържащ нейно информирано съгласие, а при постановяване на решението си изобщо не е обсъдил налице ли е нейно информирано съгласие и доводите, свързани с твърдението, че такова не е давано. Когато по делото се представя частен документ същия има предвиденото в чл. 180 ГПК доказателствено значение. Ако документът изхожда от страна в процеса, но страната поддържа, че не го е подписала, то в нейна тежест е да установи неавтентичността. В случая в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е заличил своевременно поисканата и допусната от него графологична експертиза. Ищцата действително е внесла депозита за експертизите извън определения й срок (единадесет месеца след изтичането му). Това обаче не е било основание за заличаване на графологичната експертиза. Делото може да приключи без да се събере допустимо доказателство за релевантен за спора факт само при условията на чл. 158, ал. 1 ГПК ако съдът е определил срок за събирането му, но и в тази хипотеза съгласно ал. 2 от същата норма доказателството може да бъде събрано и впоследствие, ако това не забавя производството. Първоинстанционният съд се е произнесъл, че няма да събере заключение на графологична експертиза в закрито заседание на 5.02.2021 г., макар че не е определил срок за събиране на това доказателство и е приключил съдебното дирене в открито съдебно заседание на 16.03.2021 г. Във въззивната жалба е наведен довод за допуснатото процесуално нарушение и е поискано назначаване на графологична експертиза. Въззивният съд в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест и нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК е отхвърлил доказателственото искане.
Основателни са и доводите в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал грешки при определяне на правнорелевантните факти. Когато се претендира обезщетение за медицински деликт релевантно е не само дали проведеното лечение отговаря на медицинските стандарти (с което в случая се изчерпват изводите на съда), а дали според установените по делото конкретни факти за диагностициране на заболяването, проведените изследвания, лечение и/или рехабилитация те са били подходящи, респ. изпълнени по начин в максимална степен да постигнат търсения резултат и дали при осъществяването им не е допуснато действие или бездействие, които да нарушават въведените в чл. 81 от Закона за здравето основни принципи на медицинската помощ (своевременност, достатъчност и качество при зачитане правата на пациента).
С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане на Софийски апелативен съд от фазата на събиране на доказателства, вкл. и за изясняване каква точно информация съдържа електронния диск от направеното в Италия през ноември 2016 г. МРТ-изследване.
При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по претенцията на страните за възстановяване на направените по делото разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 479 от 6.04.2022 г., постановено по гр. д. № 2415 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. Л. В. против „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД иск по чл. 49 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. и имуществени вреди в размер на 3 635.92 лв., следствие от действията на лекарския персона, предоставили й некачествена здравна помощ, от което са последвали усложнения в здравословния й статус, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: