4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50230

София, 16.06.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 200 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество / КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор Д., против въззивно решение № 107/05.11.2021г. по в. гр. д. № 287/21г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска по чл. 151 ЗПКОНПИ срещу И. С. Х. и А. С. Х. за отнемане на 21709, 72 лева – сбор от вноски на каса по банкова сметка в „Юробанк България“ АД и 29,47 лева – лихва върху тази сума.

Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част, като изтъква оплаквания за превратно тълкуване на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, в контекста на тезата, че необходимо и достатъчно условие по ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на парични средства е те да представляват незаконно придобито имущество и да не са трансформирани в друго такова, се поставя в хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК следния въпрос:

1/ „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/ постъпването им, но неналични в края на проверявания период?“

Касаторът заявява и основанието по чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК, обосновавайки го по идентичен начин.

Ответниците И. С. Х. и А. С. Х., чрез назначения по реда на чл....