О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50318
гр. София, 16.06.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1807 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото Е. М. К. против решение № 13/31.01.2022г. по в. гр. д. № 502/2021г. на Апелативен съд - Бургас, в частта, в която е потвърдено решение № 49/02.07.2021год. по гр. д. № 247/2020г. на Окръжен съд - Сливен, поправено с решение № 260145/11.10.2021г. по гр. д. №247/2020г. на Окръжен съд - Сливен, в частта за отхвърляне на предявения на основание чл.432, ал.1 КЗ осъдителен иск от Е. М. К. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за сумата над 150 000 лева до пълния му предявен размер от 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 06.10.2019г. смърт на нейната дъщеря Ф. И. К., причинена виновно от Г. М. М., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2019г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗАдв.
Ответникът по жалбата и по делото, Застрахователно А. Д. „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Третото лице-помагач на ответника по делото, Г. М. М., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Напълно споделя изводите на съда, с оглед безспорно установения по делото факт, че пострадалото дете Ф. до започване на училище в [населено място] не е отглеждано от майката, а от неговия биологичен баща в [населено място], общ. Котел. Също така от разпита на класната ръководителка на детето е установено, че тя никога не е виждала майката да ходи в училище и да се интересува от успеха на детето, а това е правено от доведения й баща. С оглед изложените обстоятелства намира, че въззивният съд правилно е приложил принципа на справедливостта. Претендира направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От Удостоверението за наследници е установено, че биологични родители на Ф. И. К., починала на 06.10.2019 г., са ищцата Е. М. К. И. Х. К.. Констатирано е, че двамата ищци Е. К. и К. К. са сключили брак на 30.07.2012 год., като К. К. е пастрок на починалото лице.
От разпита на свидетелите И. И. и М. К. - приятели и бизнес партньори на ищеца К. К. от много години, които познават от началото на връзката му с Е. и детето Ф., е установено, че до осми клас Ф. е живяла в [населено място] със своя биологичен баща. К. и Е. са се събрали през 2008 год. и са живеели в С., но всяка седмица през събота и неделя са ходели в селото, за да видят децата на Е. - Ф. и нейния по-голям брат. К. и Е. често пътували по работа в Турция и носели подаръци на децата. Последните също ги посещавали по празниците в [населено място], а заедно с децата К. и Е. няколко пъти отишли до Турция, вземали ги с тях и на други почивки. Е. била отговорна и грижовна майка. След осми клас Ф. се преместила в [населено място] при майка си и при нейния съпруг К.. Това наложило да продадат жилището на К. и да купят по-голямо, за да има стая за Ф.. Е. и К. полагали големи грижи за Ф.. Родното дете на К. било далече и той много се привързал към Ф., наричал я „детето“, „малката“,, дъщеря ми“, купувал и скъпи подаръци, дрехи и всичко необходимо, обгрижвал я като свое дете, водел я и я взимал от училище. Тя също била привързана към него - споделяла му, готвела му, приемала го като много близък човек. Когато ищците отсъствали от дома по работа, за Ф. се грижел нейния по-голям брат или идвала баба й от село. Рядко се случвало и двамата ищци да са извън страната, единият обикновено оставал при Ф.. Смъртта на Ф. променила живота на Е.. Тя отишла на село за около три месеца, като не искала да се среща и да говори с никой, постоянно плачела, била съсипана от мъка.
От разпита на свидетеля И. И. - кмет на [населено място], общ. Котел също е установено, че когато се разделили родителите на Ф., тя учела в селото. До осми клас живеела при баща си в селото, но майката Е. и К. често идвали да я виждат. След осми клас Ф. се преместила да живее при майка си и К. в [населено място].
От разпита на свидетелката П. Т. - класен ръководител на Ф. в П.- С., е установено, че детето живеело с майка си и К. К. в жилище, в които били осигурени много добри условия за живеене и учене. Ф. била винаги добре облечена и спретната, изпълнителна и дисциплинирана. Не създавала проблеми, била спокойна, уважителна към съучениците си и учителите. Свидетелката сочи, че Ф. е дошла от [населено място] в [населено място]. По повод учебния процес класната ръководителка е общувала само с К., който бил посочен за нейн настойник и само той идвал в училище. Свидетелката не се е срещала с майката на Ф..
От разпита на свидетелите М. К., М. М. и Х. Х., които са част от младежите били заедно с Ф. преди инцидента и на мястото на ПТП, е установено, че вечерта преди ПТП отишли на дискотека. Същите сочат, че Ф. е живеела в [населено място] с майка си Е. и втория й баща - К.. Те хубаво се грижели за нея, имала всичко необходимо и добре се справяла с учебния материал, можела да си позволи да си купува каквото поиска. Свидетелката К. сочи, че К. вземал Ф. от училище и я карал до училище.
Съдът кредитирал свидетелските показания като непротиворечиви, взаимно допълващи се и почиващи на лични впечатления.
За да определи размерът на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост, апелативният състав е съобразил, че е причинена смъртта на непълнолетно дете - на шестнадесет години, спрямо което майката е имала очаквания за положително бъдещо развитие. Ф. е била добро и послушно дете, ученолюбива и изпълнителна, не създавала проблеми в семейството и в училище. По времето, през което детето е живяло в [населено място], обичайните отношения на любов и разбирателство между майката и детето не били нарушени. След преместването на детето в [населено място] отношенията на любов и разбирателство между майката и детето се задълбочили. В този период ищците добре се грижели за Ф., на нея не и липсвало нищо, което било видно и за приятелите й. В новия по-голям дом, който ищците закупили с оглед идването на Ф. в [населено място] имало отделна стая за нея, тя можела да си купи каквото поиска. В този период само ищецът посещавал училището за разговори с класната ръководителка. Смъртта на Ф. била неочаквана и шокираща за нейните близки. Ищцата изпитвала дълбока мъка и тъга от загубата на толкова близък човек, чувствала се объркана и безсилна. Необратимо се нарушил животът й, била постоянно тъжна, затворила се в себе си.
Апелативният състав е взел предвид заключението на съдебно-психологична експертиза, според което смъртта на Ф. се е отразила на психиката на майка й във всички сфери на живота й : отказ да се върне към предишния си начин на живот, нежелание и невъзможност да приеме случилото се, висока степен на тревожност и болка година и половина след инцидента, достигащи до равнище на реактивно депресивно състояние, което води до неуспех и нерационално поведение, дезадаптация и продължителна социална изолация. Трайна последица в психиката на ищцата са депресивните изживявания с изразена емоционална инконтиненция и социална изолация, като травмата от смъртта на детето все още не е преодоляна. Въззивният съд е кредитирал заключенията на психологичната експертиза, отчитайки обстоятелството, че същото е дадено до голяма степен на базата на изявленията на ищците пред вещото лице, без представени медицински или други документи, което сочи, че същото следва да бъде преценено доколкото не противоречи на останалите събрани по делото доказателства.
При съвкупна оценка на доказателствата по делото решаващият съд е намерил за установено, че поради смъртта на непълнолетното дете Ф. ищцата е изпитала и продължава да изпитва типичните и характерни за случая душевни мъки и страдания - стрес, душевна мъка и страдания, неутешима скръб и болка от невъзвратимата загуба на дъщеря си. Същевременно съдът е намерил за неустановени по делото претърпени извънредни душевни болки и страдания или необичайни нарушения в душевното и физическото здраве на ищцата. Счел е описаното от вещото лице състояние на ищцата непосредствено след смъртта на Ф. и към момента, включително приема на успокоителни, че не дава основание да се счете, че са претърпени изключителни болки и страдания, които да обосновават завишаване на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо, решаващият състав не е споделил възраженията на ищцата за претърпени изключителни вреди, като е намерил за справедлив определеният още от окръжния съд размер на следващото й се обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лева.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД свързано ли е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението и липсата на изложение на правни аргументи, с оглед указанията на чл.2 на ППВС № 4/68г., представлява ли отменително основание?; 2/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; конкретизиран във връзка с конкретното дело, както следва: Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищците и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите: Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/68г.? Твърди се противоречие с: решение № 151/12.11.2013г. т. д. № 486/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на 1-во т. о. на ВКС и решение № 28/09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на 2-ро т. о. на ВКС.; Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално възпроизвеждане на свидетелски показания и позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи?; Твърди се противоречие с решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС и решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на 1-во т. о. на ВКС.; За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени в тяхната съвкупност и ги съпостави правилно, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?; Твърди се противоречие с решение № 88/09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011г. на II т. о. на ВКС.; 3/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение?; Твърди се противоречие с решение № 124/11.11.2010г. по т. д. № 708/2009г. на II т. о. ВКС, решение № 88/17.06.2014г. по т. д. № 2974/2013г. на II т. о. на ВКС, решение № 177/27.10.2009г. по т. д. № 14/2009г. на II т. о. на ВКС и решение № 1/05.02.19г. по по т. д. № 1002/2017г. на I т. о. ВКС.; 4/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно $ 27 ПЗР на КЗ и обществено - икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2016г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?; Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2017г., предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди?; Нарушен ли е принципа на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер /в случая 40-50% по -нисък/ от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия - освен ако към средата на 2017г. няма някакви специфични изисквания и има ли такива? Твърди се противоречие с: решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 23/25.03.2014г. по т. д. № 1154/2013г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 94/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на 1-во т. о. на ВКС, решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 93/23.06.2011г. по т. д. № 566/2010г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 111/01.07.2011г.. по т. д. № 676/2010г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на 1-во т. о. на ВКС.“ Касаторката се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като цитира още: решение № 851/16.05.11г. по гр. д № 968/10 на Апелативен съд –София, решение № 66/29.05.2017г. по т. д. № 1464/2016г. на II т. о на ВКС, решение № 78/07.05.2013г. по т. д. № 490/2012г. на II т. на ВКС, решение № 215/03.02.2017г. по т. д. № 2908/ 2015г. на I т. о. на ВКС, решение № 01/05.02.19г. по т. д. № 1002/2017г. на 1во т. о. на ВКС и решение № 141/30.11.2017г. по гр. д. № 60360/10г. на I т. о. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Във всички въпроси на страните, макар и под различни формулировки се поставя въпросът за критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Голяма част от въпросите представляват твърдения за факти, изгодни за задалата въпроса страна, които не съответстват на приетото от въззивната инстанция. Не са налице сочените във въпросите от касаторката: липса на изложение на правни аргументи, с оглед указанията на чл.2 на ППВС № 4/68г; формално възпроизвеждане на свидетелски показания и позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост; търсене на „известно компенсиране на загубеното“. Ето защо, въпросите, съдържащи тези твърдения, не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, като във въпрос № 1 директно се иска и извършване на преценка, дали е налице отменително основание спрямо постановения акт в обжалваната му част, която преценка не е част от селективната фаза на касационното производство.
Решаващият състав е постановил решението си в пълно съответствие с ПП на ВС № 4/68г., като е съобразил посочените в него критерии, които формират съдържанието на понятието справедливост, извършил е съвкупна преценка на доказателствата и конкретните обстоятелства по делото, поради което останалите въпроси, съдържащи се в изложението към касационната жалба не обуславят наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като съобразяването на задължителната практика на ВКС и липсата на основание за промяната й изключва наличието на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросите за значението на застрахователните лимити при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди също не могат да предпоставят допускането на решението до касация, тъй като според задължителната практика на ВС - ПП № 4/68г., съдилищата следва да съобразяват обществено икономическите условия към момента на ПТП, които са взети предвид от решаващия състав. Според формираната по реда на чл.290 ГПК практиката на ВКС, застрахователните лимити са само индиция за развитието на обществено икономическите условия в страната, с оглед на което имат единствено опосредено значение за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, като при това те са само един от индикаторите за тези условия, изброяването на които нито е необходимо, нито е възможно. Следва да се има предвид, че присъждането в съдебните актове на различни по размер обезщетенията за неимуществени вреди се дължи на разликата в конкретните факти, установени по делата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението, поради което въпросите, съдържащи позоваване на присъждани преди от съд по-високи обезщетения за ПТП в предходни години, не покриват вкл. общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед горното, по отношение на въпросите от сигмент № 4 от изложението не е осъществена и предпоставката по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като уеднаквяването на практиката от ВКС и липсата на необходимост от промяната й, води до неосъществяване вкл. и на критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато, като на ответното застрахователно дружество следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 1800 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. На третото лице помагач разноски не се дължат на основание чл.78, ал.10 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13/31.01.2022г. по в. гр. д. № 502/2021г. на Апелативен съд – Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. М. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 1800 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено с участието на третото лице помагач Г. М. М., ЕГН [ЕГН], на страната на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.