Решение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50091

София, 15.06.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

при участието на секретаря Д. А.

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3017 /2022 г.:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение 50178 /24.03.2023 по касационна жалба на Ф. Н. А. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 89 от 20.05.2022 г. по в. гр. д. № 32 /2022 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 250 /23.12.2021 г. по гр. д. № 1380 /2021 г. на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Ф. Н. А. иск за признаване за установено по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кърджали, че е положил трудов стаж за периода от 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. в АПК „Х-ти конгрес“, [населено място] (с последно наименование ТКЗС „Обновление“, [населено място]) на длъжност „ръководител ферма“, при пълно работно време, което да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос: Дали отговаря на изискванията по чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР трудова книжка, издадена от работодателя, при когото се твърди, че е придобит стажът, която не е издадена по време на полагане на стажа, а по-късно, но по време, по което работодателят и работникът са били обвързани от трудово правоотношение и работникът е продължавал да полага стаж при работодателя?

В описаната хипотеза е осъществена първата от двете предвидени в посочената разпоредба предпоставки: такава трудова книжка е издадена от работодателя, при когото придобит стажът.

Не е осъществена втората предвидена предпоставка - трудовата книжка да е била издадена по времето на полагане на стажа, а по-късно.

Но трудовата книжка е издадена по време, по което работодателят и работникът са били обвързани от трудово правоотношение и работникът е продължавал да полага стаж при работодателя, при което в нея е отразена обвързаност между работника и работодателя от трудово правоотношение и за период от време, който предхожда издаването на трудовата книжка и за който е спорът (при издаването на трудовата книжка в нея са отразени и предходно /предходни трудово правоотношение между работника и работодателя и трудовото правоотношение, с което са били обвързани в момента на издаването на трудовата книжка).

Обвързаността на страните от трудово правоотношение в момента на издаване на трудовата книжка придава достоверност на отразеното в нея за по-ранен период от време.

Настоящият съдебен състав приема положителен отговор на поставения въпрос в хипотезите, в които от съдържанието на самата трудова книжка е видно, че тя е била преиздадена, или е видна причината, поради която тя не е била издадена по време на полагане на стажа, а по-късно и тази причина не се дължи на липсата на дължима грижа или съдействие от страна на работника, тъй като приема, че работникът не следва да понася неблагоприятните последици от по-късно издаване на трудова книжка, дължащи се на причини, за които не отговаря. Изводът следва да се основава на конкретна преценка на доказателствата за по-късното издаване, или преиздаване на трудовата книжка.

Ответникът по касационната жалба Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кърджали (ТП на НОИ – Кърджали) не е подал отговор. на касационната жалба, след допускане на касационно обжалване я оспорва.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.

Няма спор по делото, че имената Ф. Н. А. и Ф. Н. А. са имена на едно и също лице.

Спорният въпрос се свежда до допустимостта на свидетелските показания с оглед разпоредбата на чл.6, ал.1 от закона.

Представената от ищеца трудова книжка представлява писмено доказателство по смисъла на чл.6, ал.2, т.5 от закона, установяваща вероятната основателност на трудовия стаж. Тя е издадена от работодателя, но не по време на полагане на трудовия стаж (м. 07.1977 г. до м.01.1978 г.), а след това - на 16.07.1978 г.. В тази връзка не може да се приеме като основателен аргументът във въззивната жалба, че е общоизвестно обстоятелството, че при промяната на имената на всички български граждани от турски произход по време на възродителния процес през 1985 г., трудовите книжки на лицата с турски имена са били преписани, като лицата са били посочени с новите им български имена, поради което трудовата книжка на ищеца е с дата на издаване след времето на полагане на стажа. Соченото от въззивника представлява твърдение, подлежащо на доказване на общо основание от негова страна и каквото не е проведено от същия. Доказателства, които да установяват, че трудовата книжка на ищеца, издадена на 16.07.1978 г. и представена по делото, представлява преписаната трудова книжка на същия, издадена по време на полагането на стажа през изследвания период, не са представени и такъв извод не може да бъде изведен. Така следва да се приеме, че не е налице една от двете кумулативни предпоставки по чл.6, ал.1 от ЗУТОССР.

При това положение показанията на свидетеля О. Б. Т. са недопустими и не следва да бъдат зачетени и обсъждани, независимо, че същият притежава писмени доказателства по смисъла на чл.6, ал.4 от закона. Същите биха били относими, ако изначално свидетелските показания биха били допустими.

По основателността на касационната жалба:

В проведеното открито съдебно заседание по делото настоящият състав на съда обяви на страните, че му е известно обстоятелството, че след промяната на имената на българските граждани от турски произход по време на „Възродителния процес“ през 1985 г., личните документи с турски имена на тези граждани са били преиздавани с нови с българските им имена и че трудовите книжки попадат между тези документи. Поради което настоящият съдебен състав приема, че това обстоятелство не подлежи на доказване от ищеца по делото. Изводът на настоящия състав се различава от извода на въззивния съд, че това обстоятелство не е общоизвестно (не е известно на хората, които са били възрастни, или достатъчно осъзнати по време на „Възродителния процес“ през 1985 г.).

От представеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л.9) се установява, че имената Ф. Н. А. и Ф. Н. А. са имена на ищеца. По това обстоятелство не се и спори.

Представената по делото трудова книжка на Ф. Н. А. (л.5 и сл.) е издадена през 1987 г. (посочени са датите 16.07.1987 г. и 15.09.1987 г.) от АПК „Х-ти конгрес“. В трудовата книжка е посочен номер на паспорт, издаден през 1985 г. В трудовата книжка е отразен трудов стаж към момента на издаване на трудовата книжка, а също и трудов стаж за спорния период – от 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. в АПК „Х-ти конгрес“, който е удостоверен с подпис на ръководителя и с печат, но не е удостоверен с подпис на главния счетоводител, поради което е приет за ненадлежно оформен, не е признат, което е станало причина за правния спор.

Като взе предвид тези обстоятелства и дадения отговор на правния въпрос, настоящият състав на съда приема, че трудовата книжка на ищеца е била преиздадена след промяната на имената му и на паспорта му. Настоящият състав на съда приема за основателен довода в касационната жалба, че представената по делото трудова книжка е документ, който отговаря на изискванията на чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР, който прави допустими свидетелски показания по делото, в което се разглежда спор за установяване на трудов стаж.

Поради изложеното дотук, настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд е допуснал нарушение на установена с разпоредбата на чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР процесуалноправна норма, което е довело до неправилност на извода на въззивния съд, че събрани по делото свидетелски показания са недопустими и не следва да бъдат обсъждани и като последица от това, че ищецът не е доказал по делото релевантни за уважаването на неговия иск обстоятелства (за които носи доказателствената тежест). Това нарушение се е отразило на извода на въззивния съд по съществото на спора (за основателността на иска), поради което е съществено. Обжалваното въззивно решение е неправилно и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, то следва да бъде отменено.

Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, а обсъждане на свидетелски показания, които са допуснати и събрани по делото от първоинстанционния съд, настоящият състав следва да разгледа спора по същество.

По същество:

От извода, че показанията на разпитания по делото свидетел О. Б. Т. са допустими, относими към спорните обстоятелства по делото и необходими за тяхното изясняване, следва изводът, че те следва да бъдат обсъдени.

По делото са представени писмени доказателства, че свидетелят е работил в АПК „Х-ти конгрес“ в спорния период от време като „Началник ТРЗ“ и той свидетелства за това, че в същия период ищецът е работил по трудово правоотношение със същото АПК на длъжност „ръководител ферма“ (както е отразено в трудовата му книжка).

Показанията на свидетеля пред съда са за негови непосредствени впечатления за релевантни за спора обстоятелства. Твърденията му пред съда са ясни, последователни и категорични и не се опровергават от никакви доказателства. Поради което следва да бъдат кредитирани и да бъде прието за установено, че ищецът Ф. Н. А. е работил по трудово правоотношение в АПК „Х-ти конгрес“за спорния период от време – от 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. и искането му този период да бъде признат за трудов стаж е основателно.

Поради изложеното дотук настоящият състав на съда достига до различен и противоположен извод по съществото на спора от този на въззивния съд и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.

С оглед изхода от спора искането на Ф. Н. А. за присъждане на съдебните разноски, направени във всички съдебни инстанции е основателно за сумата 2 060 лева, съгласно представения списък на разноски.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 89 от 20.05.2022 г. по в. гр. д. № 32 /2022 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 250 /23.12.2021 г. по гр. д. № 1380 /2021 г. на Кърджалийския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ф. Н. А. иск за признаване за установено по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кърджали, че е положил трудов стаж за периода от 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. в АПК „Х-ти конгрес“, [населено място] (с последно наименование ТКЗС „Обновление“, [населено място]) на длъжност „ръководител ферма“, при пълно работно време, което да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.

Вместо това постановява:

На основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР признава за установено по отношение на Национален осигурителен институт – Кърджали, че Ф. Н. А. е положил трудов стаж за периода от 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. в АПК „Х-ти конгрес“, [населено място] (с последно наименование ТКЗС „Обновление“, [населено място]) на длъжност „ръководител ферма“, при пълно работно време, което да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.

О. Н. осигурителен институт – Кърджали да заплати на Ф. Н. А. сумата 2 060 (две хиляди и шестдесет) лева съдебни разноски за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.