Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50178

София, 24.03. 2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.02.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3017 /2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Ф. Н. А. срещу въззивно решение № 89 от 20.05.2022 г. по в. гр. д. № 32 /2022 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Кърджалийския районен съд № 250 /23.12.2021 г. по гр. д. № 1380 /2021 г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Ф. Н. А. иск за признаване за установено по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кърджали, че е положил трудов стаж за периода от 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. в АПК „Х-ти конгрес“, [населено място] (с последно наименование ТКЗС „Обновление“, [населено място]) на длъжност зоотехник, при пълно работно време, което да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.

Ответникът по касационната жалба Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Кърджали (ТП на НОИ – Кърджали) не е подал отговор.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в установения срок от страна по делото срещу въззивно решение, постановено по неоценяем иск, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.

Няма спор по делото, че имената Ф. Н. А. и Ф. Н. А. са имена на едно и също лице.

Спорният въпрос се свежда до допустимостта на свидетелските показания с оглед разпоредбата на чл.6, ал.1 от закона.

Представената от ищеца трудова книжка представлява писмено доказателство по смисъла на чл.6, ал.2, т.5 от закона, установяваща вероятната основателност на трудовия стаж. Тя е издадена от работодателя, но не по време на полагане на трудовия стаж (м. 07.1977 г. до м.01.1978 г.), а след това - на 16.07.1978 г.. В тази връзка не може да се приеме като основателен аргументът във въззивната жалба, че е общоизвестно обстоятелството, че при промяната на имената на всички български граждани от турски произход по време на възродителния процес през 1985 г. , трудовите книжки на лицата с турски имена са били преписани, като лицата са били посочени с новите им български имена, поради което трудовата книжка на ищеца е с дата на издаване след времето на полагане на стажа. Соченото от въззивника, представлява твърдение, подлежащо на доказване на общо основание от негова страна и каквото не е проведено от същия. Доказателства, които да установяват, че трудовата книжка на ищеца, издадена на 16.07.1978 г. и представена по делото, представлява преписаната трудова книжка на същия, издадена по време на полагането на стажа през изследвания период, не са представени и такъв извод не може да бъде изведен. Така следва да се приеме, че не е налице една от двете кумулативни предпоставки по чл.6, ал.1 от ЗУТОССР.

При това положение показанията на свидетеля О. Б. Т. са недопустими и не следва да бъдат зачетени и обсъждани, независимо, че същият притежава писмени доказателства по смисъла на чл.6, ал.4 от закона. Същите биха били относими, ако изначално свидетелските показания биха били допустими.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: следва ли да се приеме като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР трудова книжка, издадена и попълнена от работодателя, при когото е положен претендирания стаж във времето, когато същият е развивал дейност и работникът все още е полагал труд по трудово правоотношение, ако трудовата книжка е издадена на дата, следваща периода, за който се претендира установяването на трудов стаж по съдебен ред?

Въпросът може да се уточни от съда съгласно предвиденото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т. д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС в смисъл: Дали отговаря на изискванията по чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР трудова книжка, издадена от работодателя, при който се твърди, че е придобит стажът, която не е издадена по време на полагане на стажа, а по-късно, но по време, по което работодателят и работникът са били обвързани от трудово правоотношение и работникът е продължавал да полага стаж при работодателя?

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ.

На настоящия състав не са известни разрешения на ВКС по въпроса в решения по чл.290 ГПК, поради което приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Съгласно чл.9, ал.3 ЗУТОССР жалбоподателят не дължи държавна такса за разглеждане на касационната му жалба.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 89 от 20.05.2022 г. по в. гр. д. № 32 /2022 г. на Кърджалийския окръжен съд.

Делото да се докладва на председателя на IV го. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.