ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50126

Гр. София, 15.06.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 1599 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 260000/06.01.2022г. по т. д. 606/2020г. по описа на АС – Варна, поправено с решение № 260006/17.05.2022г. и изменено в частта за разноските с определение № 260007/11.04.2022г., в частта, с която е потвърдено решение № 24/25.02.2019г. на Добричкия окръжен съд, Търговско отделение, постановено по т. д. № 170/2018г., в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], е осъдено да заплати на „Б. А. Ф. ООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 24 143 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от преустановяване на електрозахранването в периода от 24.02.2016г. до 25.02.2016г. в имот в [населено място], общ. Добрич, стопанисван от ищеца, и съставляваща съвкупност от няколко заявени претенции, както следва: 18 143 лв. – претърпяна загуба от настъпилата смърт на 42 броя мъжки и 54 броя женски разплодници по данни от констативен протокол от 26.02.2016г.; 3 000 лв. - пропуснати ползи от сключен договор с унгарското дружество „Халхаз“ ООД за покупко-продажба на 20 кг. оплоден хайвер от сибирска есетра при цена от 3 500 евро за кг. или общо 70 000 евро и 150 000 броя рибки с тегло 8-10 гр. от вида сибирска есетра на стойност 0,65 евро за една рибка, заявена като частична, и 3 000 лв. – пропуснати ползи от непроизвеждането за нуждите на стопанството на 20 - 25 кг. хайвер, 650 000-800 000 броя личинки, от които при средна преживяемост 60 % биха се получили 480 000 броя укрепнали малки рибки със средна продажна цена по 0.80-1 лев за брой, неосъществено увеличаване имуществото на ищеца в размер на 384 000 лв., заявена като частична, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /22.02.2017г./ до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „Б. А. Ф. ООД разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо предвид постановяването му по нередовна искова молба. При условията на евентуалност излага, че решението е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Сочи, че жалбата му е допустима, доколкото делото е гражданско по смисъла на чл. 113 ГПК – предявени са права на потребител на енергийни услуги. Излага, че в този смисъл е постановеното по делото определение № 304/19.06.2017г. по ч. т.д. 159/2017г. по описа на ОС - Добрич, с което ищецът е определен като потребител по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, респективно е признато правото му на изборна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Ответникът по касация, „Б. А. Ф. ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно по подробно изложените към него мотиви.

Третото лице помагач на страната на ответника „Електроразпределение Север“ АД - ЗАД „А. Б. , излага доводи за основателност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е недопустима.

Предмет на разглеждане от въззивния съд с решението в обжалваната му част, съобразно мотивите на съдебния акт, а и дадените уточнения на исковата молба от ищеца в изпълнение на указания по чл. 129 ГПК с молба от 23.07.2021г., са парични претенции, предявени като частични, за заплащане от ответника на обезщетения за търпени вреди от преустановяване на електрозахранването в периода от 24.02.2016г. до 25.02.2016г. в имот в [населено място], общ. Добрич, стопанисван от ищеца, както следва: 18 143 лв. – претърпяна загуба от настъпилата смърт на 42 броя мъжки и 54 броя женски разплодници по данни от констативен протокол от 26.02.2016г.; 3 000 лв. - пропуснати ползи от нереализиран приход по сключен договор с унгарското дружество „Халхаз“ ООД, и 3 000 лв. – пропуснати ползи от непроизвеждането за нуждите на стопанството на 20 - 25 кг. хайвер, 650 000-800 000 броя личинки.

Всяка от гореочертаните парични претенции се основава на отделна група факти – претърпяна загуба от настъпилата смърт на 42 броя мъжки и 54 броя женски разплодници по данни от констативен протокол от 26.02.16г.; пропуснати ползи по сключен договор с унгарското дружество „Халхаз“ ООД и пропуснати ползи от непроизвеждането за нуждите на стопанството на 20 - 25 кг. хайвер, 650 000-800 000 броя личинки.

Фактите са подведени от въззивния съд под нормата на чл. 82 ЗЗД, като съдът е приел, че е сезиран с кумулативно съединени искове, всеки от тях, очертан чрез обстоятелствата, на които се основава – различни по основание и вид търпени вреди, и самостоятелен петитум -за присъждане на всяка от сумите по отделните претенции, предявени като частични, съответно за 18 143 лв., 3 000 лв. и 3 000 лв. Въззивният съд е достигнал до горните изводи и при съобразяване с дадените указания по постановеното по спора решение № 102/26.11.2020г. по т. д. № 2429/2019г. по описа на ВКС, ТК, II TO.

Предвид нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК/ изм. ДВ, бр. 50 от 2015г., предишна ал. 2, бр. 86 от 2017г./ не подлежат на касационно обжалване съдебните решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, и до 5 000 лв. за граждански дела.

По горните доводи на съда предмет на разглеждане по делото от въззивната инстанция с решението в обжалваната му част са три кумулативно съединени иска по чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска съответно 18 143 лв., 3 000 лв. и 3 000 лв. – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съобразно дефиницията на чл. 365 ГПК търговско е делото, по което се разглеждат искове с предмет право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка.

Предвид нормата на чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.

В случая исковите претенции произтичат от неизпълнение на договор, сключен от ищеца търговско дружество „Б. А. Ф. ЕООД, за разпределение на ел. енергия до имот, присъединен към електропреносната мрежа по силата на договор за пренос на ел. енергия с изх. № СВП 13-823/18.11.2013г. и договор за достъп до електроразпределителна мрежа с изх. № СВП13-823/18.11.2013г., разположен в парцел XI в кв. 27 в землището на [населено място], [община] - Стопански двор, в който са изградени няколко обекта: „Ферма за интензивно отглеждане на аквакултури“, „Риболюпилня за костурови и други деликатесни видове риби - рециркулационна система“, „Цех за обработка и преработка на аквакултури“ и „Филтърен блок към риболюпилнята“, използвани от ищеца във връзка с упражняваното от него занятие по развъждане и отглеждане за търговски цели на риба, личинки, производство на хайвер и др. Последните твърдени от ищеца и установени по делото факти определят сделката като търговска, а спора по предявените искове като търговски – чл. 365, т. 1 ГПК.

Необосновани са доводите по касационната жалба, че делото следва да бъде квалифицирано като гражданско на основание чл. 113 ГПК.

По тълкуването на последната процесуална норма е постановено ТР № 3 от 23.02.2022г. по т. д. 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че с приемане на измененията в чл. 113 ГПК със ЗИДГПК – ДВ, бр. 100/2019г., националният законодател, в съответствие с изискването на чл. 169 ДФЕС, е предвидил допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите, наред със специалната задължителна местна подсъдност по искове на и срещу потребители. Изрично е регламентирано, че тези дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес независимо от родовата подсъдност на делото.

Съобразно мотивите на тълкувателния акт преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието потребител в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор - напр. в § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието потребител отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие потребител се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. б от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице - съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е изречение второ на чл. 113 ГПК.

При съобразяване с грецитираната задължителна съдебна практика настоящият състав на съда отчита, че ищец по спора е търговското дружество „Б. А. Ф. ЕООД, поради което и с оглед даденото тълкуване на понятието потребител, използвано в чл. 113 ГПК – че е винаги и само физическо лице, процесуалната норма на чл. 113 ГПК не намира приложение по настоящото дело. Извод в обратната посока не може да бъде изведен от цитираното с касационната жалба определение на ОС – Добрич, доколкото същото е неотносимо и не обвързва Върховния касационен съд при дължимата проверка за допустимостта на сезиралата го касационна жалба. Неотносима към дължимата преценка за вида на сезиралото съда дело е и дадената с нормата на § 41б от ДР на ЗЕ дефиниция на понятието „потребител на енергийни услуги“, доколкото тя обслужва конкретно ЗЕ и не кореспондира с гореочертаната цел на процесуалната норма на чл. 113 ГПК да се даде допълнителна защита на физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес.

По тези доводи спорът по предявените от търговското дружество „Б. А. Ф. ЕООД искове за присъждане на обезщетение за търпени вреди по сключен договор за разпределение на електрическа енергия във връзка с осъществяваната от него търговска дейност е търговски по смисъла на чл. 365 ГПК, образуваното по него дело е търговско и постановеното въззивно решение, в обжалваната му част, с оглед цената на разгледаните кумулативно съединени искове - всяка под 20 000 лв., не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Касационната жалба на „Електроразпределение Север“ АД като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

При този изход право на разноски има ответникът по жалбата „Б. А. Ф. ЕООД. Не прави искане за присъждане на разноски, поради което такива няма да му бъдат присъждани.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 260000/06.01.2022г. по т. д. 606/2020г. по описа на АС – Варна, поправено с решение № 260006/17.05.2022г. и изменено в частта за разноските с определение № 260007/11.04.2022г., в частта, с която е потвърдено решение № 24/25.02.2019г. на Добричкия окръжен съд, Търговско отделение, постановено по т. д. № 170/2018г., в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], е осъдено да заплати на „Б. А. Ф. ООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 24 143 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от преустановяване на електрозахранването в периода от 24.02.2016г. до 25.02.2016г. в имот в [населено място], общ. Добрич, стопанисван от ищеца, и съставляваща съвкупност от няколко заявени претенции, както следва: 18 143 лв. – претърпяна загуба от настъпилата смърт на 42 броя мъжки и 54 броя женски разплодници по данни от констативен протокол от 26.02.2016г.; 3 000 лв. - пропуснати ползи от сключен договор с унгарското дружество „Халхаз“ ООД за покупко-продажба на 20 кг. оплоден хайвер от сибирска есетра при цена от 3 500 евро за кг. или общо 70 000 евро и 150 000 броя рибки с тегло 8-10 гр. от вида сибирска есетра на стойност 0,65 евро за една рибка, заявена като частична, и 3 000 лв. – пропуснати ползи от непроизвеждането за нуждите на стопанството на 20 - 25 кг. хайвер, 650 000-800 000 броя личинки, от които при средна преживяемост 60 % биха се получили 480 000 броя укрепнали малки рибки със средна продажна цена по 0.80-1 лев за брой, неосъществено увеличаване имуществото на ищеца в размер на 384 000 лв., заявена като частична, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /22.02.2017г./ до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „Б. А. Ф. ООД разноски по делото, и ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1599/2022г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.