О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50417

София, 13.06.2023г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на осми юни, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2067 по описа на ВКС за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.С. М. касационна жалба на ответника Гаранционен фонд срещу решение № 44/27.01.2022г. по възз. т.д.№ 661/2021г. на Апелативен съд - Пловдив.С него е потвърдено решение № 260042/10.02.2021г. по т. д.№ 521/2019г. на Окръжен съд - Пловдив, с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на К. И. М. сума в размер на 50 000лв., претендирана частично от сумата 200 000лв., ведно със законната лихва от 20.11.2018г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на вуйчо му Д. И. К. при ПТП, настъпило на 05.05.2014г., причинено от водач на МПС, за което е нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на въззивното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?По него касаторът се позовава на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 1/13.07.1953г. и решения на състави на касационния съд, постановени по чл.290 ГПК.

2.Дали наличието на формална родствена връзка между определени лица е достатъчно основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от едното във връзка със смъртта на другото? По него касаторът се позовава на ТР № 1/2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и решения на състави на касационния съд, постановени по чл.290 ГПК.

3.Може ли при определяне на обезщетението съдът само декларативно да изброи кои критерии е приложил, без да е обсъдил и преценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?

3.1.Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетение при приложението на чл.52 ЗЗД?

3.2.Длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимото обезщетение за извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението?По тези въпроси касаторът се позовава на ППВС № 4/1968г., ТР № 1/2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и решения на състави на касационния съд, постановени по чл.290 ГПК.

4.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото?По него касаторът се позовава на т.12 на ТР № 1/17.07.2001г. по гр. д.№ 1/2001г. на ОСГК на ВКС и решения на състави на касационния съд, постановени по чл.290 ГПК.

5.Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“?5.1. Следва ли съдът да приложи установените с ППВС № 4/1968г. критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?По него касаторът се позовава на ППВС № 4/1968г.

6.Има ли задължение въззивният съд да обсъди заключението на вещото лице, заедно с другите доказателства по делото, и да го възприеме с оглед неговата яснота и обоснованост? Касаторът поддържа, че даденото по въпроса разрешение е в противоречие с решение № 117/28.10.2020г. по т. д.№ 1034/2019г. и решение № 77/22.06.2020г. по т. д.№ 684/2019г., и двете на II т. о.

7.Може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти, твърдения за които не са въведени от страните в производството?

7.1.Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, психиката, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, следва ли същите да бъдат изрично посочени в исковата молба?Касаторът твърди, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на решение № 133/19.11.2020г. по т. д.№ 2306/2019г., II т. о., решение № 480/12 от 23.04.2013г. по гр. д.№ 85/2012г., IV г. о., решение № 9/02.02.2018г. по гр. д.№ 1144/2017г., III г. о., и решение № 38/07.03.2018г. по гр. д.№ 2126/2017г., IV г. о.

Наред с това касаторът поддържа и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

С подадения чрез адв.Я. С. писмен отговор ответникът по касация, ищецът К. И. М. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски, вкл. адвокатски хонорар, на осн. чл.38 ЗЗД, с ДДС.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е племенник на Д. К., който е претърпял травматични увреждания и впоследствие е починал в резултат от ПТП, настъпило на 05.05.2014г.Установил е, че с влязла в сила присъда е задължително установено за гражданския съд, на осн. чл.300 ГПК, извършването на деянието и неговата противоправност и виновността на подпомагащата страна Т. Р. при управление на товарен автомобил, в резултат на което е настъпила смъртта на вуйчото на ищеца.Приел е за установено, че за управлявания от делинквента товарен автомобил е нямало сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите.Установил е, че ищецът е предявил писмена претенция към ГФ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, който не се е произнесъл по нея в срока по чл.288, ал.7, вр. ал.11 КЗ (отм.) От показанията на св.С. Г. и св.В. А. въззивният състав е приел за установено, че, след раздялата на родителите му и до навършването на пълнолетие, за ищеца се е грижил неговият вуйчо Д. К..Пришеил е, че в периода на съвместно съжителство между тях двамата е била създадена трайна и силна родствена връзка, наподобяваща връзката родител – дете, която не е прекъсната и след като ищецът създал свое семейство и се е преместил в [населено място], както и, че са възникнали отношения на обич, доверие, взаимно уважение и привързаност, които са се запазили до смъртта на Д. К. при ПТП. Изведени са решаващи мотиви, че са покрити критериите на Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и ищецът е активно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя вуйчо.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по материалноправния въпрос № 2, който следва да бъде конкретизиран, уточнен и квалифициран, с оглед правомощията на касационния съд, изяснени в мотивите към т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл:

При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г.?

Този въпрос е значим в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което удовлетворява изискването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.По него е налице и въведената допълнителна предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, чието приложно поле е основателно обосновано от касатора с Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

На касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне на дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ :

Допуска касационно обжалване на решение № 44/27.01.2022г. по възз. т.д.№ 661/2021г. на Апелативен съд - Пловдив.

Указва на Гаранционен фонд в едноседмичен срок от съобщаването да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1000лв., като го предупреждава, че при неизпълнение на указанията в срок производството по делото подлежи на прекратяване.

След изпълнение на указанията или след изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на I т. о. за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание или на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: