9Р Е Ш Е Н И Е
№ 50136
София, 08.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в открито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Е. А. секретаря Ангел Йорданов
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2067 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадената чрез адв.С. М. касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 44/27.01.2022г. по възз. т.д.№ 661/2021г. на Апелативен съд - П..С него е потвърдено решение № 260042/10.02.2021г. по т. д.№ 521/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на К. И. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на вуйчо му Д. И. К. при ПТП, настъпило на 05.05.2014г., причинено от водач на МПС, който не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за предявения размер от 50 000лв., представляващ част от общ размер на вземането за обезщетение от 200 000лв., ведно със законната лихва върху сумата 50 000лв., считано от 20.11.2018г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на касатора.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът счита за неправилен обуславящия изхода на делото извод, че ищецът има право да получи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на вуйчо си, поддържайки, че този извод е постановен в разрез с действителния смисъл на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Релевирани са доводи, че при постановяването на решението въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства във връзка с наведените и от двете страни доводи. Според касатора част от доказателствата по делото изобщо не са обсъдени и не са взети предвид, не е отчетена действителната правна стойност на доказателствата по делото, а на част от доказателствата, макар и да са формално обсъдени, е придадено правно значение, каквото те не притежават. Релевирани са оплаквания във връзка с мотивите на въззивното решение, като се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 1/1953г.Според касатора от мотивите на въззивния съд е неясно защо са приети едни факти за осъществили се, а други - не, след преценка на кои точно доказателства по делото съдът е достигнал до извода, че искът е основателен, липсва обсъждане и анализ на всички доказателства по делото и са налице множество бланкетни мотиви, конкретно по отношение на активна легитимация.Касаторът счита, че въззивният съд е възприел безкритично тезата на ищеца, като е игнорирал изцяло правните доводи и възражения на ответника.С оглед на конкретиката по делото касаторът счита, че са неправилно кредитирани показанията на св.Г. и А..В тази връзка поддържа, че въззивният съд не е отчел, че в свидетелските показания по делото не се съдържат данни за такава близка емоционална връзка по см. на цитираното ТР, както и, че нито един от двамата свидетели няма преки и непосредствени впечатления за отношенията на ищеца и починалия му вуйчо.Релевирано е оплакване, че свидетелските показания не са анализирани заедно с останалите доказателства по делото и не е съобразено, че няма доказателства, потвърждаващи казаното от свидетелите.В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд не е взел предвид представените по делото удостоверение от ГРАО и от НОИ, от които се установява, че ищецът е живял и работил в [населено място], а вуйчо му – в с.О.П., съответно е опроверган изводът, че те са живеели заедно и между тях е формирана връзка като между дете и родител. Касаторът поддържа, че не е следвало да се допуска комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, тъй като в ИМ не са въведени твърдения ищецът да страда от психично заболяване в резултат от смъртта на вуйчо си, съответно, че е недопустимо позоваването на приетото по делото заключение. Наред с това, поддържа, че заключението на експертизата не следва да се възприема, тъй като то се основава единствено на сведения, които са дадени от ищеца, като липсват медицински документи, установяващи какво е било реалното състояние на ищеца след смъртта на вуйчо му, които да подкрепят изводите на вещите лица.Същевременно, касаторът се позовава на изводите на вещите лица, че в резултат от смъртта на вуйчо му на ищеца не е причинено цялостно дезадаптиране по отношение на семейния и социалния живот, няма данни за психически и емоционални блокажи, ищецът е психично здрав и няма данни за посттравмватично стресово разстройство, за трайни последици върху психиката и психичното му здраве и за трайни личностови промени и за ограничаване на социалните контакти и срещи с близки. Релевирани са доводи за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в нарушение на чл.52 ЗЗД.Необосноваността на решението според касатора се изразява в това, че фактическите изводи не съответстват на установеното от събраните доказателства, което е довело до неправилни правни изводи.По всички тези съображения искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, и за присъждане на разноски.
С подадения чрез адв.Я. С. писмен отговор ответникът по касация, ищецът К. И. М. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски, вкл. адвокатски хонорар, на осн. чл.38 ЗЗД, с ДДС.
С постановеното по делото определение № 50417/13.06.2023г. въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване, на основанието по т.1 на чл. 280 ГПК, по въпроса „При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г.?“ за преценка дали даденото от въззивния съд разрешение е съобразено със задължителната съдебна практика -Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
В откритото съдебно заседание касаторът чрез пълномощника си адв.Н. поддържа касационната жалба, моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски по представения списък по чл.80 ГПК, а ответникът по касация чрез пълномощника си адв.С. оспорва касационната жалба, моли да оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Съставът на I т. о., съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:
Отговорът му произтича от ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в което са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близко лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС. Според т.1 от ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление № 5/24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и - по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди“. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри; В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
От изложените мотиви към тълкувателното решение следва, че, за да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, е необходимо те да са доказали, че, поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства, са имали създадени с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващата при подобен вид родствена връзка, като житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, както и, че интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт при подобен вид родствена връзка. В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
По касационните основания:
По основния спорен по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на вуйчо си въззивният съд е споделил, приемайки, че са извършени при задълбочен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства, изводите на първоинстанционния съд, че между ищеца и вуйчо му е съществувало не просто формално родство, но и трайна и дълбока емоционална връзка, като между баща и син, поради което ищецът е страдал за вуйчо си така, както за роден баща. Като се е позовал на ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният състав е приел, че с него действително е разширен кръгът на лицата, посочени в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, като в този кръг по изключение са включени и други лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и които търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.Съставът на апелативния съд е счел, че в посоченото ТР се изхожда от принципа на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадал от непозволено увреждане и други лица, извън посочените в т.2 на ППВС 4/1961г.Приел е, че установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство, продължителност на съвместното съжителство или връзка, отношенията на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр. С оглед на конкретиката на спора въззивният състав е намерил, че действителните отношения между ищеца и вуйчо му са установени от показанията на св.С. Г. и св.В. А..Въз основа на тях е приел за установено, че, от една страна, животът на ищеца от ранно детство е бил белязан от тежки събития –раздялата на родителите му и липсата на родителски грижи, а, от друга страна, вуйчо му е проявил към него съпричастност, отзивчивост и състрадание, които са се превърнали в съществен фактор на формиране на отношенията им и за създаване на дълбока емоционална и житейска връзка, наподобяваща в голяма степен връзката между родител и дете.Конкретно, прието е за установено, че след раздялата на родителите на ищеца до навършването на пълнолетие, за ищеца се е грижил неговият вуйчо и благодарение на всеотдайността, усилията и постоянните грижи на вуйчото към племенника, между тях действително се е създала трайна и дълбока връзка и чувства, много близки до отношенията между родител и дете, която не е била прекъсната и след като ищецът създал свое семейство и се е преместил в [населено място]. Наличието на родствена връзка и приетите за установени близки и трайни отношения са дали основание на въззивния съд да направи извод, че ищецът попада в категорията на лицата, визирани в посочените постановления, имащи право на обезщетение за претърпени вреди вследствие смъртта на техни близки.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като прецененият като обусловил изхода на делото въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС.Видно от мотивите на въззивното решение, крайните изводи за наличие на активната материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди се основават на наличието на родствена връзка и приетите за установени близки и трайни отношения.Необсъдена е втората кумулативна предпоставка, изяснена в посоченото ТР, а именно интензитетът и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания по повод на смъртта на вуйчо му.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства, преценявани в тяхната цялост и взаимна връзка, не може да се направи извод за доказаност на нито една от двете кумулативни предпоставки за признаване на правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя вуйчо. От свидетелските показания по делото е безпротиворечиво установено, че ищецът и неговият вуйчо, който до смъртта си не е имал свои деца, са живели заедно в една къща в [населено място] за известен период от време след развода на родителите на ищеца и в този период са създали много близки и топли отношения, които не са били прекъснати до смъртта на вуйчото на ищеца и, че ищецът е преживял тежко смъртта на вуйчо си. От показанията на свидетелите по делото не е уточнен началният момент, в който ищецът е заживял съвместно с вуйчо си.Същевременно, по делото е безпротиворечиво установено, че след 1998г. ищецът се е преместил в [населено място], където е създал свое семейство и дете, а вуйчо му е останал да живее до смъртта си през 2014г. в с.О. П., съответно, те двамата са живели отделно повече от 15 години преди настъпване на застрахователното събитие. От друга страна, в исковата молба не са въведени твърдения и от свидетелските показания не са установени някакви особени житейски обстоятелства и ситуации, станали причина между ищеца и вуйчо му да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. От свидетелските показания по делото се установява, че в периода на съвместното живеене на ищеца и вуйчо му, родителите на ищеца са били живи, макар и да са били разделени и да са живеели в други населени места, както и, че с ищеца и вуйчо му е живеела и бабата на ищеца по майчина линия, която е полагала непосредствени грижи за ищеца в отсъствието на родителите му.Поради всичко изложено, се налага извод, че установените по делото отношения са нормални, неизключителни, типични за българското общество, родствени отношения между вуйчо и племенник, съответно - и на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между тях, характеризираща се с взаимна обич, привързаност и подкрепа. По отношение на доказването на претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на вуйчо му, освен показанията на разпитаните свидетели, е прието и заключение на комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза.От заключението на вещите лица се установява, че по повод смъртта на вуйчо си ищецът е претърпял остро стресово разстройство и е преминал през всички фази на траурното събитие, но го е преживял и няма данни за блокаж в преживяванията му, за посттравмватично стресово разстройство, за трайни последици в психиката и психичното му здраве, за трайни личностови промени и за ограничаване на социалните контакти.Следователно, установените по делото болки и страдания на ищеца по повод смъртта на вуйчо му съответстват на установените нормални за подобен вид родствена връзка, отношения, за които са характерни както обичта и привързаността, така и болката и скръбта от загубата на близкия човек.
Недоказването на критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение на ОСНГТК, като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, обуславя неоснователност на исковата претенция, която, след отмяна на въззивното решение изцяло, вкл. в частта за разноските, следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати направените от касатора разноски пред трите инстанции в общ размер 2295лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2, ГПК, съставът на I т. о.,
РЕШИ :
Отменя изцяло, включително в частта за разноските, решение № 44/27.01.2022г. по възз. т.д.№ 661/2021г. на Апелативен съд - П. и потвърденото с него решение № 260042/10.02.2021г. по т. д.№ 521/2019г. на Окръжен съд - Пловдив и постановява:
Отхвърля предявения от К. И. М. против Гаранционен фонд частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на вуйчо му Д. И. К. при ПТП, настъпило на 05.05.2014г., причинено от водач на МПС, който не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в предявения размер от 50 000лв., представляващо част от общия размер от 200 000лв., ведно със законната лихва върху сумата 50 000лв., считано от 20.11.2018г. до окончателното изплащане.
Осъжда К. И. М. да заплати на Гаранционен фонд направените разноски пред трите инстанции в общ размер 2295лв./ две хиляди двеста деветдесет и пет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: