О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50305

гр. София,13.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1596 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М. срещу решение №54 от 12.01.2022 г. по в. гр. д.№2008/2021 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение от 04.02.2021 г. по гр. д.№16932/2017 г. на СГС, са отхвърлени предявените от Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М. срещу ЗАД „Асет иншурънс” АД искове по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумите от по 50 000 лв. до присъдените суми от по 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им – съпруг и баща Г. М. Г., настъпила при ПТП на 23.11.2016 г., ведно със законната лихва от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане и е потвърдено решение от 04.02.2021 г. по гр. д.№16932/2017 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М. срещу ЗАД „Асет иншурънс” АД искове по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им – съпруг и баща Г. М. Г., настъпила при ПТП на 23.11.2016 г., ведно със законната лихва от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните, уточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 2. Относно задължителния характер на влязлата в сила присъда за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. 3. За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация ЗАД „Асет иншурънс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищците. Намерил е, че меродавно за определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди, който би репарирал в най-пълна степен болките и страданията им, в случая на първо място са възрастта на пострадалия в момента на ПТП – 55 години, установените близки отношения на любов и разбирателство между пострадалия и ищците, които правят още по-тежка невъзвратимата загуба. С оглед принципа за пълна обезвреда, залегнал в чл.51, ал.1 от ЗЗД, изискващ поправяне на всички вреди от непозволеното увреждане, е счел, че на преценка подлежат още характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания, при това както към момента на деликта, така и понастоящем, а така също и естеството на взаимоотношенията, създадени между тях и увредения, ролята на мъжа като съпруг и баща в семейството, душевното и здравословното състояние на ищците след произшествието. Анализирайки показанията на разпитаните свидетели /от които се установява, че отношенията в семейството били топли и хармонични, както и че преждевременната смърт на наследодателя им, е причинила на ищците тежка загуба/ и изхождайки от обхвата на неимуществените вреди, в които се включват всички онези претърпени болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи емоционален дискомфорт за продължителен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от конкретните факти, при зачитане съществуващата в страната икономическа конюнктура, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде определено в размер на сумата от по 150 000 лв. за всеки един от ищците. По отношение възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал е изложил съображения, че при съпоставяне на приетия в наказателния процес механизъм на произшествието и установения по настоящото дело такъв, е налице очевидно противоречие, като е посочил, че изводът на първоинстанционният съд, че влязлата в сила присъда не позволява да приеме нищо различно от приетото в наказателното производство, е неправилен. Споделил е становището, че фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и за този факт гражданският съд не може да гради изводите си въз основа на събраните от наказателния съд доказателства в наказателното производство, нито въз основа на интерпретацията им от наказателния съд в присъдата относно деянието, в причинна връзка с която се претендира обезщетение за вреди и спрямо вредоносния резултат от което се противопоставя възражение за съпричиняване. Посочил е, че присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието, единствено относно това, дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, а всички останали факти, които имат отношение към вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Установил е от заключенията на приетите пред първата съдебна инстанция експертизи, че товарен автомобил Скания не е навлязъл в насрещната лента на движение, а със субективните си действия при управление на т. а. С. Д. пострадалият несъмнено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като при движение в лявата за него хоризонтална крива със скорост от 101 км/ч, много над позволената от 50 км/ч и надвишаваща критичната, след като е загубил управлението над автомобила, който в следствие на центробежната сила е започнал да напуска платното за движение в дясно, е предприел последващи действия за овладяване на превозното средство и опит да го върне в платното за движение чрез завъртане на волана на ляво, при което превозното средство е започнало движение с едновременно търкаляне и плъзгане на колелата и е навлязло в лентата за движение на т. а. Скания, като се е ударило в левия борд на полурамаркето. С оглед тези факти, заедно със заключението на експертите, че ако при управлението на т. а. С. Д. водачът е спазвал ограничителната за пътя скорост от 50 км/ч, то той е имал техническа възможност да предотврати произшествието и двете превозни средства биха се разминали спокойно, е достигнал до извод, че поведението на наследодателя на ищците се намира в пряка причинна връзка с настъпилите вредоносни последици. Счел е, че в цялата поредица от факти, именно извършените от него действия се явяват част от онова решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно/ условие, на което резултатът – настъпилата смърт, се явява неизбежно следствие, а при съпоставянето на действията на пострадалия и тези на водача на другото превозно средство /който също е нарушил правилата за движение, управлявайки т. а. с превишена и несъобразена с пътните условия скорост/ е очевидно, че превес има поведението на самия пострадал, което обуславя съпричиняването на вредоносния резултат да бъде определено в съотношение на 2/3 към 1/3.

С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставените в изложението въпроси са формирали правната воля на въззивния съд - обусловили са частичното отхвърляне на предявения иск.

По въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не се установява наличие на поддържаното селективно основание. В случая въззивният съд се е съобразил изцяло с формираната константна, в т. ч. и задължителна съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г., ТК, ІІ т. о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., и мн. др./, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди - следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Всъщност с този въпрос по същество се оспорва правилността на направените в обжалваното решение изводи, която правилност обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по останалите два въпроса, за проверка на съответствието с практиката на ВКС, на следните възприети от въззивния съд становища: 1. Относно липсата на задължителен характер на влязлата в сила присъда по отношение на осъщественото от подсъдимия изпълнително деяние /въззивният съд е приел, че управляваният от пострадалия товарен автомобил Ситроен е навлязъл в лентата за движение на управлявания от делинквента товарен автомобил Скания, където е настъпил и ударът, а с диспозитива на влязлата в сила присъда, подсъдимият делинквент е признат за виновен за това, че при управление на МПС е нарушил правилата за движение: по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като управляваното от него полуремарке е навлязло в лентата за насрещно движение и по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е надвишил скоростта и се е движил с 60 км/ч./. 2. Относно начина на определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Съгласно дадените от различни състави на ВКС разяснения, разпоредбата на чл.300 от ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Изпълнителното деяние /външно обективирани фактически действия, изразени като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка/ е основен признак от обективна страна от състава на конкретното престъпление, очертан в конкретните норми на НК, които по отношение на престъпленията по транспорта, в значителната си част /вкл. нормите определящи съставите на престъпленията по чл.432 и чл.433 от НК/ имат бланкетен характер и се запълват от съответните норми на ЗДвП и ППЗДвП, съдържащи задължителни правила за поведение към участниците в пътното движение. Наказателният съд с присъдата си изяснява кои от посочените в обвинителния акт правила за движение по пътищата виновно са били или не са били нарушени от подсъдимия /с кои негови фактически действия и/или бездействия това е извършено/, като при извод за осъществено нарушение, от което са настъпили съставомерните последици, регламентирани в наказателния закон, нарушението се превръща в изпълнително деяние на съответния състав на престъпление по НК. Приетото с присъдата за осъществено или не фактическо действие/бездействие на подсъдимия, очертаващо изпълнителното деяние, е задължително за гражданският съд, който разглежда гражданските последици от присъдата.

На следващо място съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес.

В този смисъл решението в обжалваната му част следва да се допусне до касационно обжалване, като на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците не дължат заплащане на държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №54 от 12.01.2022 г. по в. гр. д.№2008/2021 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение от 04.02.2021 г. по гр. д.№16932/2017 г. на СГС, са отхвърлени предявените от Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М. срещу ЗАД „Асет иншурънс” АД искове по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумите от по 50 000 лв. до присъдените суми от по 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им – съпруг и баща Г. М. Г., настъпила при ПТП на 23.11.2016 г., ведно със законната лихва от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане и е потвърдено решение от 04.02.2021 г. по гр. д.№16932/2017 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М. срещу ЗАД „Асет иншурънс” АД искове по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им – съпруг и баща Г. М. Г., настъпила при ПТП на 23.11.2016 г., ведно със законната лихва от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане.

Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.