1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50115

гр. София, 12.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 1958 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Молителят С. К. Д. чрез адв. В. Н., е подала молба вх. № 500 561 от 26.01.2023 г., с която излага съображения, че неправилно са определени дължимите от нея разноски на застрахователя за производството пред въззивния съд. Счита, че касационната инстанция не е съобразила изхода на спора след частична отмяна на решението на въззивния съд и присъждане допълнително на 70 000 лв обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че следва определените от съда разноски от 522 лв, да бъдат намалени на 217,50 лв. Моли да се измени постановеното решение по настоящето дело от 17.01.2023 г. в посочения смисъл.

Адвокат В. Н. е формулирал искане, за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Сочи, че с оглед изхода на спора и правото на разноски на представлявания от него касатор С. Д., има право на адвокатско възнаграждение поради предоставена безплатна правна помощ. Счита, че следва да му бъде определено допълнително над присъденото за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение в размер на още 1450 лв, над присъдените 2 030 лв. Дължимото възнаграждение било 3 480 лв. За въззивната съдебна инстанция следвало да се присъдят още 2 292,50 лв, както и за касационното производство счита, че дължимото възнаграждение следва да се определи при релевантния към датата на провеждане на касационното производство 04.11.2022 г. момент, като се съобразят измененията в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че дължимото възнаграждение с оглед уважената част от иска е 5 512,50 лв. Моли да му се присъдят посочените суми.

Ответникът по молбата ЗК „Лев инс“ АД не е подал отговор на същата, редовно уведомен с връчено съобщение.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявено е искане, на основание чл. 248 от ГПК. Същото е допустимо, като подадено в срок, преди изтичане на 1 месец от постановяване на решение по настоящето дело, по реда на чл. 290 от ГПК и от легитимирано да отправи искането лице. Молбата е подадена на 26.01.2023 г. Решението, чието изменение се иска е подадено на 17.01.2023 г. Съгласно чл. 248 от ГПК когато решението е окончателно, искането за неговото изменение, следва да се извърши в едномесечен срок.

С решението от 17.01.2023 г. по настоящето дело, е отменено частично решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска на С. К. Д. срещу ЗК „Лев инс“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 50 000 лв до 120 000 лв и вместо него е постановено друго, с което е осъден ЗК „Лев инс“ АД да заплати на С. К. Д. допълнително 70 000 лв, над присъдените 50 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. В. в ПТП на 25.07.2016 г.

С решението съдът се е произнесъл само в частта относно разноските за производството пред Върховния касационен съд. В частта относно разпределението на разноските за производството пред въззивния съд, с оглед изхода на спора, липсва произнасяне. Решението подлежи на изменение в тази част.

Предвид резултата по делото, е следвало да се отмени решението и в частта, относно определените разноски върху отхвърлената част на иска, дължими на застрахователя, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С решението си въззивният съд е осъдил С. К. Д. да заплати разноски на застрахователя съобразно отхвърлената част от иска в размер на 522 лв. Решението на първоинстанционния съд е било потвърдено от въззивния съд в отхвърлителната част за разликата над 50 000 лв до 120 000 лв. С разглежданото в настоящето производство искане, молителката е поискала отмяна на решението в частта над 217,50 лв, до 522 лв. Предвид представения списък с разноски, в който е включен само разход от 2 000 лв за застрахователя, с оглед предмета на подадената от него въззивна жалба, следва, че ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Въззивният съд не е посочил разходът, който е направен при защита по въззивната жалба на С. Д.. С оглед това обстоятелство и с оглед диспозитивното начало, ще следва да се отмени решението в частта за присъдените разноски, дължими от С. Д. на ЗК „Лев инс“, в частта над 217,50 лв до присъдените 522 лв.

По отношение на искането за присъждане на разноски на адвокат В. Н., осъществил безплатна правна помощ, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, настоящият съдебен състав намира следното. С оглед изхода на спора, с постановеното решение пред настоящата инстанция, на касатора-ищца С. Д. се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от иска й. Видно е от доказателствата по делото, че същата е упълномощила адвокат В. Н. да я представлява пред всички инстанции. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че осъществява безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. С оглед правото на С. Д. на разноски, на адв. Н. се следва заплащане на възнаграждение за оказаната правна помощ, съобразно изхода на делото. Такова право е признато и с решението на първоинстанционния и и на въззивния съд, съразмерно на уважената част от иска на С. Д.. С оглед присъдените допълнително 70 000 лв, ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска на С. Д.. Така за първата съдебна инстанция, следващото се адвокатско възнаграждение е в размер на още 1 450 лв, над присъдените 2 030 лв. Искането следва да се уважи, на основание чл. 38, ал.1 , т. 2 от ЗАдв.

Въззивният съд е приел, че на въззивниците-ищци, сред които С. Д., се дължат разноски, представляващи защита, срещу обжалването пред въззивния съд на решението на първата инстанция само в частта относно 100 000 лв, въззивната жалба на застрахователя в частта, с която са уважени претенциите на В. Я. и С. В. за разликата над присъдените 120 000 лв до 170 000 лв. Посочен е общ размер от 100 000 лв, като на адвокат Н. е присъдено адвокатско възнаграждение само за осъществената защита срещу така подадената въззивна жалба.

Предвид уважаване на иска от настоящата инстанция, на адвокат Н. следва да се заплати и адвокатско възнаграждение в размер на осъщественото процесуално представителство, с оглед изхода на спора по иска на С. Д., като се съобрази допълнително присъденото обезщетение от 70 000 лв. Ищцата е обжалвала с въззивна жалба решението на първата инстанция за разликата над 50 000 лв до 170 000 лв. След частична отмяна на решението за разликата над 50 000 лв до 120 000 лв, искът й е уважен до размер от 120 000 лв. Следва да се присъди поисканото от адв. Н. възнаграждение в размер на 2 292 лв, определено съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на спора, между С. Д. и ЗК „Лев инс“ АД, пред въззивния съд, с което частично е уважен искът на Д. и за нея е установено право на вземане, в размер на 50 000 лв, не може да се приеме, че към момента на подаване на касационната жалба и провеждане на касационното производство, тя е била в затруднено материално положение. Отсъства предвидената в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв предпоставка. Поради това не следва да се присъждат разноски за касационното производство, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 50 172 от 17.01.2023 г. по т. д. 1958/21 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение КАТО ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ в частта осъждане на С. К. Д. да заплати на ЗК „Лев инс“ АД присъдени разноски за въззивното производство за разликата над 217,50 лв, до присъдените 522 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат В. Н., на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. с. от 1450 лв за оказана безплатна правна помощ на С. К. Д. в първа инстанция по т. д. 372/19 г., ОС-Бургас и сумата от 2 292 лв за оказана правна помощ на същото лице пред въззивна инстанция, по гр. д. 507/20 г., АС-Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, на основание чл. 248 от ГПК, за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адв. В. Н. за С. К. Д., пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: