О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50295 [населено място], 07.06.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 1505/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби и от двете страни, като ответникът Гаранционен фонд, чрез процесуален представител, обжалва Решение № 443 от 29.03.2022г. по в. гр. д. № 49/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на Решение № 260313/05.11.2021г. по гр. д. № 622/2020г. на Софийски окръжен съд, ТО, ІІІ с-в, е осъдил Гаранционен фонд да заплати на Г. К. С. сумата от 80 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.12.2019г., причинено от неустановен водач на неустановено МПС, на основание чл.557, т.1 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020г. до окончателното й изплащане, а ищцата Г. К. С., чрез процесуален представител, е подала насрещна касационна жалба, с която обжалва въззивното решение в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска й срещу Гаранционен фонд за разликата над присъдените 80 000 лв. до претендираните 300 000 лв.

В касационната жалба на Гаранционен фонд се поддържа, че в обжалваната част атакуваното въззивно решение е необосновано и постановено в нарушение на съществени процесуални правила. Твърди се неправилност на извода, че поведението на водача, управлявал неустановено моторно средство, е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. При условията на евентуалност, касаторът изразява несъгласие и с размера на присъденото обезщетение, който счита за завишен, несъобразен със задължителната съдебна практика при прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД - ППВС № 4/1968г., доразвита в многобройна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Моли да се отмени решението в осъдителната част и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

1. По правния въпрос за допустимостта /възможността/ съдът да се произнесе по иск с различна от приетата от самия него правна квалификация.

2. Може ли съдът при определяне на обезщетението само декларативно да изброи кои критерии е приложил без да е посочил и ценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди? Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетението за приложението на чл.52 ЗЗД? Длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението?

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото?

4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, респ. на установените чрез тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл.235, ал.2 ГПК, чл.236, ал.2 ГПК и чл.12 ГПК?

5. Длъжен ли е въззивният съд да посочи в решението си какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка? При наличие на разноречиви доказателства, въззивният съд трябва ли да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите? Длъжен ли е въззивният съд да основе съдебния си акт на всички събрани по делото доказателства и на тяхната обективна и цялостна оценка?

6. По въпроса как съдът следва да цени свидетелските показания и за задължението на съда да даде отговор на доводите на страните за наличие на обстоятелствата по чл.172 ГПК и за наличие на вътрешни противоречия в свидетелските показания. Следва ли съдът да подходи със засилена критичност при преценка свидетелските показания по чл.172 ГПК?

7. За задължението на въззивния съд да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и да възприеме с оглед неговата яснота и обоснованост?

Поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, а именно: - по първия въпрос с Решение № 77 от 08.03.2011г. по гр. д. № 127/2010г., ІV г. о.; по втория въпрос с ППВС № 4/1968г.; тълк. решение № 1 от 21.06.2018г. по т. д. № 1/2016г. на ОСНГТК; Решение № 93 от 23.06. 2011г. по т. д. № 566/2010г., ІІ т. о.; Решение № 158 от 28.12.2011г. по т. д. № 157/2011г. на І т. о.; Решение № 88 от 07.2012г. по т. д. № 1015/2011г. на ІІ т. о.; Решение № 215 от 3.02.2017г. по т. д. № 2908/2015г. на ІІ т. о.; Решение № 83 по т. д. №1664/2019г. на І т. о.; по трети въпрос - с Решение № 103 от 09.11.2020г. по т. д. № 2546/2019г. на ІІ т. о.; ТР № 1/17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС; по четвърти въпрос – с Решение № 202/ 25. 01.2018г. по т. д. № 1826/2016г. на І т. о.; Решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ІІ т. о.; Решение № 202 от 21.12.2013г. по т. д. № 866/ 2012г. на І т. о. и Решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ІІ т. о.; по пети въпрос - с ППВС №1/13.VІІ.1953г.; по шести въпрос – с Решение № 15 от 30.01.2015г. по гр. д. № 4604/2014г. на ІV г. о.; по седми въпрос – с Решение № 117 от 28.10.2020г. по т. д. № 1034/2019г. на ІІ т. о. и Решение № 77 от 22.06.2020г. по т. д. № 684/2019г. на ІІ т. о.

За прецизност следва да се отбележи, че номерираният като трети в изложението въпрос не е възпроизведен от съда, тъй като представлява изложено оплакване срещу обжалваното решение, поради което съдът е променил посочената от касатора номерация на въпросите след този под № 2.

Излага доводи и за очевидна неправилност на атакуваното решение по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Г. К. С., чрез процесуалния си представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, евентуално – за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

В насрещната касационна жалба на ищцата Г. К. С. се твърди, че въззивното решение в частта, потвърждаваща отхвърлянето на иска за разликата над 80 000 лв. до 300 000 лв., е неправилно постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Касаторката счита, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, в резултат на което е определил занижен размер на обезщетението, който противоречи на принципа на справедливост. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи иска до пълно предявения размер от 300 000 лв.

Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси досежно:

1. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетението за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия, последиците с траен характер на причинените травматични увреждания.

2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?

Допълнителният критерий по първи въпрос е обоснован с противоречие на решението с с.11 от ППВС № 4/1968г., а по втория въпрос с практика на ВКС, обективирана в Решение № 1/26.03.2012г. по т. д.№ 299/ 2011г., ІІ т. о. и Решение № 4 от 08.03.2021г. по т. д. № 2940/2019г. , ІІ т. о.

Ответникът по насрещната касационна жалба – Гаранционен фонд в депозиран в срок писмен отговор излага съображения за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби с оглед изискванията за редовност са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Сезиран с жалба от ищцата срещу решението на окръжния съд, с което е отхвърлен предявеният срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.12.2019г., причинено от неустановен водач на неустановено МПС, съставът на апелативния съд е приел за безспорен между страните факта, че ищцата е претърпяла ПТП на 30.12.2019г. Освен това, въззивният съд е изложил съображения и за доказаност на този факт чрез показанията на свидетел очевидец, съставения протокол за ПТП, както и две заключения на САТЕ. За да не сподели решаващия за отхвърлянето на иска извод на първоинстанционния съд за недоказаност противоправно поведение на водача на неустановеното МПС, след обсъждане на горепосочените доказателства апелативният съд е приел, че последният е допуснал нарушения на чл.16, т.1 от ЗДвП – приближавайки автомобила на ищцата насрещно навлиза в нейната лента за движение при налична видимост между автомобилите, управлявайки своя джип с висока скорост. За неоснователно е намерено възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД. След обсъждане на експертните заключения и кредитиране на изслушаната във въззивното производство двойна съдебно-автотехническа експертиза, решаващият съд е стигнал до извода, че предприетата от ищцата маневра е била спасителна, своевременна и правилна. За неустановено по делото е прието твърдението за неправилно боравене с уредите за управление на автомобила от страна на ищцата, както и за това дали натискането на спирачките на автомобила е довело до поднасянето върху леда на същия или спирачките са задействани преди този момент. Посочено е също така, че всички вещи лица са категорични в извода, че ако ищцата не се е била отклонила вдясно, а е последвал челен удар между нейния и неизвестния автомобил, последиците биха били по-тежки.

След обсъждане на представеното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза и свидетелски показания на майката на пострадалата, въззивният съд е приел за установено, че получените от ищцата вследствие на пътното произшествие увреждания са: разкъсно-контузна рана на лицето, счупване на дясна хълбочна кост с разместване, многофрагментно счупване на дясна голямопищялна кост в долната й част с разместване и частично изкълчване на глезенната става. Счупването на големия пищял е лекувано оперативно с открито наместване и фиксиране на фрагментите с винтове. Остеосинтезата не е отстранена. Посочено е, че периодът на възстановяване от счупването на големия пищял е около осем месеца, като през първите два месеца болките са били интензивни. При извършен личен преглед вещото лице е установило, че ищцата има ограничен обем движение на глезенна става при движение на ходилото нагоре-надолу, като тези последици имат траен характер. Въз основа свидетелските показания на майката е прието за установено, че ищцата три месеца е била на легло и свидетелката се е грижила за нея; ходила е на рехабилитация пет месеца след ПТП и с патерици близо година; продължава да се оплаква от болки на наранените места. След съобразяване възрастта на пострадалата – 50 години, дългия период на възстановяване, продължителния период на интензивни болки, нуждата от помощ в ежедневието в продължение на месеци, невъзможността от самостоятелно придвижване в периода на възстановяване, както и настъпилите непреодолими последици – ограничения обем движения на глезенна става, съдът е приел, че сумата от 80 000 лв. е справедливото в случая обезщетение по чл.52 ЗЗД. Изложени са и съображения, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил конкретните индивидуални и субективни изживявания на ищцата, както и момента на настъпване на увреждането – в случая 2019г., стандарта на живот в страната спрямо този момент, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.

При липса на оплакване в касационната жалба на Гаранционен фонд за произнасяне от въззивния съд по ненаведени фактически основания, довели до неправилна правна квалификация на претенцията, първият въпрос от изложението на този касатор не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационна проверка. С въпроса некоректно се прави внушение за произнасяне от апелативния съд по непредявен иск, каквото настоящият касационен състав не установява при упражняване на служебното си правомощие за проверка допустимостта на решението в обжалваната част.

Поставените от Гаранционен фонд процесуалноправни въпроси №№ 3,4,5,6,7 и 8, относими към задължението на съда при постановяване на решението да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи, принципно са значими при решаването на всеки спор. Както в подадената касационна жалба, така и при обосноваване на поставените в изложението въпроси, този касатор не сочи конкретно допуснато от въззивния съд нарушение във връзка с горепосочените правомощия при постановяване на съдебното решение, като оплакванията са само по обосноваността и правилността на решаващите изводи. Част от въпросите са аргументирани с твърдения за необсъждане от съда на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което не съответства на обективираната в мотивите на обжалвания акт правна воля на съда. Несъгласието на този касатор с приетото от решаващия съд противоправно поведение на водача на неустановения автомобил, причинило ПТП, в резултат на което ищцата е получила травматични увреждания, е по обосноваността на обжалваното решение, преценката на която е извън селективната фаза на касационното производство. Следователно, въпросите, предвид тяхната обосновка, не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация.

Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната от касатора Гаранационен фонд негова част по поставените въпроси по пункт втори от изложението, обобщени и конкретизирани в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване да е обуславящ изхода на спора, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4 от 1968 г., а също и с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС.

Преценката за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на поставения от касатора Гаранционен фонд въпрос изключва възможността за допускане на касационно обжалване на атакуваната от ищцата част на въззивното решение по същия въпрос.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 443 от 29.03.2022г. по в. гр. д. № 49/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Г. К. С. сумата от 80 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.12.2019г., причинено от неустановен водач на неустановено МПС, на основание чл.557, т.1 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020г. до окончателното й изплащане.

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 443 от 29.03.2022г. по в. гр. д. № 49/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение № 260313/05.11.2021г. по гр. д. № 622/2020г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която предявеният от Г. К. С. срещу Гаранционен фонд иск по чл. 557, т.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените в резултат от пътно-транспортно произшествие от 30.12.2019г. травматични увреждания е отхвърлен за разликата над 80 000 лв. до 300 000 лв.

УКАЗВА на Гаранционен фонд, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната му жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1 600 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на Председателя на второ отделение при Търговска колегия на ВКС – за насрочване в публично съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.