Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 8209/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. А. А. [ЛНЧ], гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Й. П., срещу решение № 15385/7.5.2025 г., по адм. дело № 3540 по описа за 2025 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1719/17.2.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /[Фирма 2]/ при МС. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Р. Б. чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.9.2025 г.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, против решение № 1719/17.2.2025 г. на председателя на[Фирма 2] при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното решение, съдът е приел жалбата за неоснователна.

За да се произнесе е приел за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на Айеш от 20.11.2024 г. за предоставяне на международна закрила. От проведено на 30.12.2024 г. с лицето интервю е установено, че е напуснал нелегално Сирия през октомври 2024г. и навлязъл на територията на Р. Т. където останал около двадесет дни. Твърди, че преминал нелегално от Турция в Р. Б. В проведеното интервю жалбоподателят изрично е заявил, че не е арестуван, не е осъждан, [етническа принадлежност] е, не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, не е имал проблеми заради религията, която изповядва [заличен текст], не е бил член на въоръжена групировка, не е участвал в политическа партия, не е служил в армията. Изложил е твърдения, че произхожда от областта Идлиб в Сирия, живял е в лагер Атма в посочената област, където са останали родителите му братята и сестрите му, както и съпругата и децата му. Посочил е, че Свободната армия го е искала за войник през септември 2024г., но той заминал за Турция., като твърди, че тези, които не отиват на военна служба са съдени и отиват в затвора, като има алтернатива да се плати 2000 долара и да не бъде мобилизиран. Като причина за напускането на Сирия е посочил необходимостта от участие във войната срещу сирийския Режим и свалянето му. Излага твърдения за получавани заплахи по телефона на съпругата си от човек, на който жалбоподателят е изпратил майстор да поправи къщата му. Посочил е, че районът му по местоживеене се контролира от Свободната сирийска армия. Неговото семейство са останали в Сирия, тъй като нямат финансова възможност да напуснат страната

С обжалваното пред първата инстанция решение, председателят на[Фирма 2], на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказал да предостави на касационния жалбоподател статут на бежанец и хуманитарен статут.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че липсват доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Взето е предвид обстоятелството, че лицето доброволно е напуснало територията на Сирия и прекарал известно време в Р. Т. а родителите му, братята и сестрите му, съпругата и децата му са останали да живеят необезпокоявани в Сирия. При съвкупната преценка на събраните доказателства е формулиран извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните и от представената пред касационната инстанция справка относно положението в Сирийската арабска република, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила.

Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе актуална справка, след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 8.12.2024 г. до 25.9.2025г. над 1 027 800 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 8.12.2024 г. до 26.9.2025 г. над 1 863 000 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си.

Представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция Международна дейност на[Фирма 2] в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход /2023 г./ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай.

По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно не следва да бъде касирано.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15385/7.5.2025 г., по адм. дело № 3540 по описа за 2025 г. на Административен съд София град д.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ