7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50133

гр. София, 05.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 778 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. С. И. срещу решение № 110 от 11. 11. 2021 г. по в. гр. д. № 345/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 260025 от 21. 04. 2021 г., поправено с решение № 260035 от 15. 06. 2021 г., по т. д. № 23/2019 г. на Ямболски окръжен съд са отхвърлени предявените от касаторката срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30. 03. 2017 г., съответно за сумата от 24 000 лв. и за сумата от 1 198 лв.

Касационната жалбоподателка поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е дал вяра на свидетелските показания, събрани по делото, без да съобрази, че свидетелите не са възприели пряко и непосредствено процесното ПТП. Твърди, че изводите на състава на апелативния съд са изградени при игнориране на приетите заключения на допуснатите в производството по спора експертизи. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Касационната жалбоподателка сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на акта на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Следва ли въззивната инстанция при осъществяване на решаващата си дейност да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите констатации и правните й изводи да са обосновани?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да постанови акта си след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост /а не изолирано едни от други/, които имат значение за решението по делото и на тази база да обоснове крайните си изводи?“ Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въведените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – в противоречие с решение № 189 от 14. 01. 2016 г. по т. д. № 3672/2014 г., ІІ т. о., решение № 331 от 4. 07. 2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г., ІV г. о., решение № 134 от 19. 11. 2015 г. по т. д. № 3495/2014 г., ІІ т. о., решение № 283 от 14. 11. 2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., ІV г. о. и решение № 92 от 22. 02. 2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г., ІV г. о., по втори въпрос – в противоречие с решение № 113 от 28. 02. 2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., ІV г. о., решение № 108 от 16. 05. 2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., ІV г. о. и решение № 130 от 13. 11. 2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., ІІІ г. о.

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима в частта, с която се обжалва въззивното решение за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част – по отношение на въззивното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за медикаментозно лечение до сумата от 1198 лв., жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане с оглед цената на този самостоятелен иск - 1 252, 78 лв. и императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да постанови атакуваното въззивно решение, съставът на Бургаски апелативен съд е приел, че между страните e безспорно, че между ответника и трето неучастващо по делото лице е сключен действащ към датата на застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за градски автобус марка „БМС“ с рег. [рег. номер на МПС] , както и че на 30. 03. 2017 г., около 11, 20 ч. ищцата е пътувала с автобус по линия No 25 в [населено място], в посока „Ловен дом“, като на автобусна спирка „Б. мост“ Я. И. слязла от превозното средство.

В обжалваното решение въз основа на приетото заключение на съдебномедицинската експертиза е установено, че ищцата е била на 77 години към датата на инцидента, като е страдала от хипертонична болест, мозъчно-съдова болест – състояние след инсулт и диабет. Възпроизведено е експертното мнение, че поради възрастови изменения, тя вече не е съвсем стабилна и констатираното счупване на лявата бедрена шийка след инцидента може да бъде получено, както в резултат от падане /например от автобуса, както се твърди по исковата молба/, така и в резултат от спъване или загуба на равновесие. Въззивният съд е кредитирал заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, според което механизъм на счупване, при който левият крак на пострадалата е на стъпалото на автобуса, а десният - на земята или още във въздуха, е невъзможен с оглед установената при образното изследване плоскост, където лежи фрактурната линия на бедрената шийка. Според вещите лица по посочената експертиза спецификата на линията на счупване на бедрената шийка предполага три възможни механизма на падане: 1. когато ищцата спуска левия си крак на земята, в момента на стъпване има контакт на ходилото в земята, автобусът потегля и увлича тялото; 2. когато е стъпила на земята с десния крак, а левият докосва земята, като в този момент е увлечена от автобуса и се стига до привеждане на крайника и счупване и 3. когато при слизането е получила загуба на равновесие и световъртеж, като в момента на падането привежда крайника и настъпва счупване. В обжалваното решение е отразено, че съгласно обясненията на експертите, за да бъде увлечена от автобуса, жената трябва да е имала контакт с превозното средство - напр. да се е държала за него, докато слиза, или да се е държала за него все още, след като е слязла. Решаващият състав е съобразил заключението на съдебната автотехническа експертиза, че падане по време на движение от стъпалото на автобуса не може да има, тъй като същото с оглед разликата във височините на долното стъпало и равнината на тротоара би било съпроводено с увличане, претъркаляне или охлузване на тялото, каквито данни по делото няма. Посочил е, че съгласно показанията на водача на автобуса и кондуктора автобусът е затворил врати, след като пътниците са били слезли, и тогава е потеглил; при виковете на пътниците за паднал човек автобусът спрял и на ищцата била оказана помощ, като след пристигането на екип на „Бърза помощ“ се установило, че кръвното й налягане е високо.

Въззивният съд е направил извод, че по делото не са доказани при условията на пълно и главно доказване твърденията на ищцата, че с поведението си - като е потеглил с отворени врати, без да се увери, че всички пътници са слезли, водачът на градски автобус марка „БМС“ с рег. [рег. номер на МПС] е нарушил чл. 68, ал. 2 ЗДвП и е причинил телесна повреда на И. - фрактура на лява бедрена шийка. Подчертал е, че според вещите лица е възможен вариант на получаване на увреждането от ищцата при самостоятелно падане, без контакт с автобуса, поради загуба на равновесие, като е съобразил данните за повишаване на стойностите на измереното й кръвно налягане след инцидента. Изтъкнал е, че за да бъде възприет като причина за травмата един от посочените от експертите варианти, в които жената все още не се е била отделила от автобуса и е била увлечена от него, следва той да съответства на останалите събрани доказателства. Според извършената от съда преценка гласните доказателства не били в подкрепа на тези варианти, а сочели на извод за самостоятелно падане. По изложените съображения решаващият състав е заключил, че не се установява осъществяването на елементите на фактическия състав на деликта – противоправно поведение на застрахования водач на автобуса и причинна връзка между това поведение и травматичното увреждане на ищцата и предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първият от въпросите от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, така както е формулиран, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът се отнася до обосноваността на въззивния акт, която е самостоятелно основание за отмяна на въззивното решение, предвидено в чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/. Въведеният въпрос по т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по естеството си е позоваване на неправилност на въззивния акт, което не може да обоснове наличието на предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Нарушаването на логическите правила от въззивния съд, съответно необосноваността на въззивното решение би могло да доведе до отмяната му като неправилно, но само когато то бъде допуснато до касационно обжалване.

Вторият въпрос, поставен от касаторката, касае процесуалните правомощия на въззивния съд, поради което покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на него обаче не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които посочените в изложението и служебно известните на настоящия състав – решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. Съгласно тази практика въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. В случая в обжалваното въззивно решение, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото, са формирани изводи по възраженията и доводите на страните във въззивната жалба на ответника по иска и отговора на същата, касаещи спорното материално право. Неоснователни са доводите на касационната жалбоподателка, във връзка с които е поставен процесуалният въпрос, че решаващият състав не е обсъдил заключенията на съдебномедицинската, автотехническата и комплексната експертиза. За да направи собствен извод относно наличието на противоправно поведение на водача на автобуса, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, намиращо се в причинна връзка с телесното увреждане на ищцата, въззивният съд е извършил анализ на събраните по доказателства и е изложил мотиви защо не възприема вариантите на експертите за настъпване на падането на ищцата, докато същата все още не се е била отделила от автобуса и е била увлечена от него. Изтъкнал е, че се касае само за една възможност според вещите лица, която не се подкрепя от събраните в хода на делото доказателства и по-конкретно от свидетелските показания. Следователно въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени доказателствения материал по делото, както и да мотивира своя акт, като се произнесе по доводите на страните, не са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ, което изключва въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Дали преценката на събраните по делото доказателства и изводите на съда за липса на противоправно поведение на застрахования водач, намиращо се в причинна връзка с травмата на ищцата, са правилни не може да бъде контролирано в стадия по селекция на касационните жалби.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд в обжалваната част по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед изхода на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 11. 11. 2021 г. по в. гр. д. № 345/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260025 от 21. 04. 2021 г., поправено с решение № 260035 от 15. 06. 2021 г., по т. д. № 23/2019 г. на Ямболски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Я. С. И. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30. 03. 2017 г., за сумата от 24 000 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Я. С. И. срещу решение № 110 от 11. 11. 2021 г. по в. гр. д. № 345/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260025 от 21. 04. 2021 г., поправено с решение № 260035 от 15. 06. 2021 г., по т. д. № 23/2019 г. на Ямболски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Я. С. И. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30. 03. 2017 г., за сумата от 1 198 лв.

ОСЪЖДА Я. С. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ж. к. З., [жилищен адрес] да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховен касационен съд, ТК в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба, а в останалата част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.