О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50145

София, 04.04.2023 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: В. М.

Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Донкова гр. д. № 2063 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

С въззивно решение № 446/13.12.2021 г. по гр. д. № 410/2021 г. на Пернишкия окръжен съд е обезсилено решение № 260252 от 9.03.2021 г. по гр. д. № 68/2019 г. на Пернишкия районен съд, в частта, в която са отхвърлени предявените искове от К. Г. Д., Р. Д. Д., А. Т. М., Л. А. М. и С. Г. Д. /починала в хода на процеса/ срещу Е. В. В. за отмяна на констативен нотариален акт № 59/20.02.2018 г., с който на основание чл. 587, ал. 1 ГПК А. В. М. е признат за собственик на 150/532 ид. ч. и Н. С. М. е призната за собственик на 75/532 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], за признаване за установено, че А. В. М. и Н. С. М. при сключване на договор за дарение/нотариален акт № 95 от 2018 г./ са прехвърлили само притежаваните от тях идеални части по наследство, за отмяна на нотариални актове № 69/1975 г., № 70/1975 г., № 72/1975 г. и № 140/2018 г., отрицателни установителни искове, че ответницата не е била собственик към 07.01.2019 г. на сградите, построени в поземлен имот № *, както и за признаване за установено, че ищците са собственици на сграда на един етаж, със застроена площ 30 кв. м., находяща се в дъното на имот пл. № *, като производството по делото е прекратено в описаната част.

Първоинстанционното решение е потвърдено, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците срещу ответницата искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците като наследници на Д. Т. Г. са собственици на поземлен имот * с площ 180 кв. м., съставляващ част от УПИ *, *, * в кв. 244 по регулационния план на [населено място], с площ 532 кв. м., и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху 180/532 ид. ч., както и за прогласяване нищожността на съдебна спогодба, одобрена с определение от 04.07.1978 г. по гр. д. № 1194/1977 г. на Пернишкия районен съд.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответницата – П. В. П., Р. П. М., А. В. М., Н. С. М., К. С. К., М. О. Л., М. Р. П. и Т. М. Р..

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от адв. Н. П. като пълномощник на ищците. Поддържат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. длъжен ли е съдът да даде указания на ищците и да им съдейства във връзка с правилното конституиране на страните по иска по чл. 75, ал. 2 ЗН; 2. при сключване на съдебна спогодба за делба, длъжен ли е съдът да провери собствеността на съделителите; има ли такава спогодба вещно-прехвърлителен ефект за съсобствениците – трети лица за наследството, които не са участвали в делбата; какво е приложение на правилото на чл. 283 ГПК /отм./; 3. следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи мотиви защо приема конкретни доводи за неоснователни. По последния въпрос се сочи противоречие с решение № 183/21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на ВКС, първо т. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

В исковата молба са изложени обстоятелства, свързани с неучастие на прекия наследодател на ищците - К. Г. в делбеното производство, приключило със съдебна спогодба, чието прогласяване за нищожна се иска. Същият се е легитимирал като съсобственик на основание наследствено правоприемство от Д. Т. /баща/. Изложени са и доводи за невъзможен предмет на спогодбата – описаният имот не е с площ 300 кв. м.

В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че от момента на спогодбата, съделителите, в чийто дял е поставен процесния имот са започнали да упражняват фактическа власт върху него, като с изтичане на десетгодишен срок са го придобили по давност. Същата е наследник по закон на В. П. М. /син на П. М. Ч.; последният е низходящ на М. П. В./.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по исковете, за които производството е прекратено с влязло в сила определение /№ 916/25.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 530/2019 г. на ОС – Перник, което не е допуснато до касационно обжалване с определение по ч. гр. д. № 321 от 2020 г. на ВКС, второ г. о./, поради което е приел, че в тази част решението подлежи на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване като недопустимо.

По плана от 1954 г. процесните имоти са с пл. № * и * с обща площ 529 кв. м. По регулационния план от 1993 г. същите са включени в парцел *, отреден за имоти с пл. № *, *, *.

М. П., Д. Т. и Т. В. са придобили правото на собственост върху 328 кв. м. от дворно място в [населено място], м. „Р.“, цялото от 500 кв. м., при съседи на продаваемото място: улица, Г. Н., Р. Г. и път /нотариален акт № 95 от 1922 г./ и върху дворно място от 336 кв. м., цялото от 500 кв. м., при съседи на продаваемото място: П. М., Р. Г., С. Т. и улица /нотариален акт № 6 от 1922 г./. През 1949 г. А. М. е закупил 1/3 ид. ч. от дворни места, м. „Р.“: място от 328 кв. м., при съседи: улица, Г. Н., Р. Г. и път; място от 336 кв. м., при съседи: П. М., Р. Г., С. Т. и улица, които образуват едно общо урегулирано дворно място, при новообразувани съседи: Р. Г., П. М., И. Л. и улица. Продавачите са закупили описаната 1/3 ид. ч. от Т. В. с нотариален акт № 157/1927 г.

С нотариален акт № 71/08.12.1975 г. К. Д. Г. е признат за собственик по наследство и давностно владение върху дворно място от 100 кв. м. от имот пл. № * от кв. 38 по плана на [населено място], при граници: улица, наследници на А. М. и наследници на Р. Г..

С нотариален акт № 69/08.12.1975 г. В. М. е признат за собственик по наследство, завещание и давностно владение на 19/72 ид. ч. от дворно място от 180 кв. м. от имот пл. № * от кв. 38 по плана на [населено място], при граници: от две страни улици, наследници на А. М. и наследници на Р. Г..

С нотариален акт № 117/10.06.1976 г. К. Ч. /син на М. П./ е продал 7/24 ид. ч. от дворно място от 180 кв. м., съставляващо имот пл. № *, на Г. К., Л. К. и В. С. /последният е прехвърлил през 1993 г. собствените си идеални части на Р. М./.

Видно от съдебна спогодба по гр. д. № 1194/1977 г., одобрена в с. з. на 04.07.1978 г., в общ дял на К. А. М. и В. А. М. е поставено урегулирано дворно място, цялото от 300 кв. м., съставляващо по плана на [населено място] имот пл. № * в кв. 38, заедно с построената двуетажна жилищна сграда /дял девети/. Предмет на делбата са имотите, останали в наследство от А. М. А. /починал през 1949 г./, като съделителите К. и В. М. са негови синове.

Видно от нотариален акт № 21/09.05.2000 г. М. П. /дъщеря на П. М./ е призната за собственик по наследство и давностно владение върху 5/216 ид. ч. от парцел *, *, *.

С нотариален акт № 59/20.02.2018 г., с който на основание чл. 587, ал. 1 ГПК /въз основа на съдебната спогодба/ А. В. М. /син на В. М./ е признат за собственик на 150/532 ид. ч. и Н. С. М. /съпруга на К. М./ е призната за собственик на 75/532 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].

С нотариален акт № 111/06.11.2017 г. П. В. П. е дарил на сестра си Е. В. В. собствените си 9.5/72 ид. ч. от 180/532 ид. ч., а Р. П. М. - собствените си 18/532 ид. ч. от ПИ с идентификатор *.

С нотариален акт № 95/19.03.2018 г. А. и Н. М. са дарили на Е. В. притежаваните от тях 150/532 ид. ч. и 75/532 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *.

С нотариален акт № 127/16.04.2018 г. К. С. К. е продал на Е. В. 45/532 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *. Продавачът се е легитимирал с нотариален акт № 136/1992 г., с който баща му С. К. Ч. му е дарил 1/4 ид. ч. от дворно място, цялото от 180 кв. м. по нотариален акт, а по скица 165 кв. м. от имот пл. № *, при граници: от две страни улици, наследници на А. М. и наследници на Р. Г./. С нотариален акт № 172/27.09.2018 г. М. О. Л. /като съсобственик на 2/72 ид. ч./, М. Р. П., Л. Р. О., Т. М. Р. и Е. Б. О. /съсобственици на по 1/72 ид. ч. всяка/ са продали на Е. В. собствените си идеални части от поземлен имот с идентификатор ***. Продавачите са се легитимирали с констативен нотариален акт № 140/30.08.2018 г. на основание давностно владение и наследство общо на 6/72 ид. ч.

През 2002 г. е постигната съдебна спогодба за делба между наследниците на К. Г. на имот пл. № * /по гр. д. № 647 от 1996 г./.

Не са събрани гласни доказателства по евентуалното възражение на ответницата. Допуснатите свидетели са заличени по искане на процесуалния й представител. Разпитани са свидетели на ищците, чиито показания касаят отдаването под наем на сградите.

Във въззивното решение е прието, че делбата не е нищожна поради липса на предмет, тъй като към извършването й през 1978 г. имоти № № * и в кв. 38 по регулационния план от 1954 г. не съставляват дворищнорегулационни парцели – аргумент от чл. 61, ал. 1 ЗТСУ (изм., ДВ, бр. 102 от 30.12.1977 г.). Искът по чл. 75, ал. 2 ЗН не е самоцелен, а с оглед установяване правното положение на неучаствалия съсобственик, поради което когато едно лице твърди, че без него е извършена делба, то следва да докаже материалното си право, че е участник в съсобствеността. Релевантният момент, към който се преценява нищожността е моментът на извършването на делбата, в случая - 04.07.1978 г. При доказателствена тежест на ищците, същите не са доказали кои са всички съсобственици, които е следвало да участват в делбата като съделители, както и че не е участвал съсобственик-наследодателят им К. Г., поради което същата не е нищожна. Само по себе си обстоятелството, че делбеният имот е поставен в дял на някой от съсобствениците не означава, че останалите съсобственици не са участвали в делбата посредством получаване уравнение в пари или други имоти. Дори съдебната спогодба да не е прехвърлила правото на собственост върху съделителите К. и В. М., то тя установява начало на владение. Когато получилият дял съсобственик установи владение върху съсобствения имот и съсобствеността е възникнала от юридически факт, различен от наследяването, намерението за своене на имота се предполага съгласно чл. 69, вр. чл. 83 от ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС, поради което не е било необходимо да се манифестира намерение за своене. Владението върху процесния имот е установено от К. М. и В. М. въз основа на съдебната спогодба със знанието на останалите, като същите са упражнявали фактическа власт със съзнанието, че са индивидуални собственици на имота по силата на съдебната спогодба, т. е. упражняваната от тях фактическа власт има характеристиките на владение. Към 1988 г. е бил завършен фактическият състав на придобивната давност. Същевременно, ищците не са доказали, че са смущавали това владение и са осуетили настъпването на правните му последици, до момента в който наследниците са прехвърлили своите идеални части на ответницата. Напротив -показанията на ангажираните от тях свидетели, са относно отдаване под наем на помещения от сградата, но не установяват в кой имот от тези, които се включват в парцела, са се намирали отдаваните под наем помещения в сградата, за да се направи извод, че се владее и теренът.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото.

След влизане в сила на въззивно определение № 916/25.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 530/2019 г. на ОС – Перник, производството по делото е останало висящо по предявените искове с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН и чл. 108 ЗС. Произнасянето по същество по останалите искове, предявени с исковата молба, е недопустимо и правилно първоинстанционното решение е било обезсилено, а производството по делото – прекратено в описаните части.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по предявените искове за прогласяване нищожността на съдебната спогодба и на обусловените искове за ревандикация.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, изр. 2 ГПК с цел преценка допустимост на постановените по делото съдебни актове по исковете с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН, предвид данните за неучастие в производството на необходими другари, чието участие е било задължително.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 446/13.12.2021 г. по гр. д. № 410/2021 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по исковете по чл. 75, ал. 2 ЗН и по чл. 108 ЗС, по касационната жалба на К. Г. Д., Р. Д. Д., А. Т. М. и Л. А. М..

Указва на жалбоподателите да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 633, 50 лв. /шестотин тридесет и три лева и петдесет стотинки/ и в същия срок да представят вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: