10О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50238
гр. София, 10.05.2023 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1250 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата М. С. С. чрез процесуален представител адвокат Р. М. срещу решение № 71 от 09.02.2022 г. по в. т. дело № 841/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, 1 търговски състав, с което след отмяна на решение № 260324 от 09.07.2021 г. по т. дело № 609/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив и отхвърлен предявеният от М. С. С. против ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й Г. С. С., загинал вследствие на ПТП, станало на 16.08.2017 г., причинено от Р. С. С. при управление на лек автомобил „Рено 19“ с рег. [рег. номер на МПС] , застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица BG/06/117001704763, валидна до 16.06.2018 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане, и М. С. С. е осъдена да заплати на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД сума в размер 2 700 лв., представляваща разноски по делото, направени в двете инстанционни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че съдебният състав е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, не е отчел в пълнота всички събрани по делото доказателства, не е анализирал установените факти и обстоятелства от значение за определяне наличието на право на обезщетение на пострадалото лице, както и че направените от съда изводи за релевантните факти не съответстват на събраните доказателства. В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и поради очевидна неправилност на решението. Сочи следните правни въпроси:
1. С. Т. решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС какви следва да бъдат близките отношения между починалото лице и претендиращия обезщетение - идентични с тези на роднини от най-близкия наследствен кръг - родители, деца, съпруг или сходни на тях?
2. При проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, следва ли въззивната инстанция да прецени единствено отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване принципа на справедливост или следва да разглежда отново наличието на обстоятелства за уважаване на исковата претенция?
3. Какви следва да са по интензитет и времетраене моралните болки и страдания на легитимирания да получи застрахователно обезщетение, в резултат на смъртта на негов брат/сестра, респективно баба/дядо, съгласно Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?
4. Какъв е критерият, по който може да се определи, че съществува изключителната връзка между брат/сестра, респективно баба/дядо и починалия, която да се отклонява от нормалната между такива родственици на основание Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?
5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия като предпоставка за определяне принадлежността на лицето към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък?
6. За да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, като ги преценява в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всяко от обстоятелствата, а не само формално да се изброят фактите?
Касаторът поддържа, че формулираните от т. 1 до т. 4 материалноправни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 5/28.02.2019 г. по т. д. № 1404/ 2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 51/28.02.2011 г. по гр. д. № 536/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 310/06.02.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 206/26.10.2018 г. по т. д. № 670/2017 г. на ВКС, ТК, решение № 26/04.06.2019 г. по т. д. № 1505/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 70/03.06.2019 г. по т. д. № 755/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 70/03.06.2019 г. по т. д. № 755/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., а посочените в т. 5 и т. 6 от изложението процесуалноправни въпроси – в противоречие с решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 548/06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 69/23.07.2014 г. по т. д. № 1874/2013 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., решение № 126/18.10.2019 г. по т. д. № 1785/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ю. К. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното решение и за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор. Излага доводи, че съдебният състав се е произнесъл по релевантните правни въпроси съобразно практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и решение № 92/17.11.20 г. по т. д. № 1275/19 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че във въззивното производство страните не спорят по отношение на установените от първоинстанционния съд обстоятелства относно настъпването на ПТП на 16.08.2017 г., причинено от Р. С. С. /брат на ищцата/, при което е загинал техният брат Г. С. С., както и относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество за автомобила, с който е причинено процесното ПТП - лек автомобил марка Рено 19 с peг. [рег. номер на МПС] , по застрахователна полица BG/06/117001704763 със срок на валидност до 16.06.2018 г. Съдебният състав е установил, че ищцата имала четирима братя – причинилият процесното ПТП Р. С. С., загиналият Г. С. С., П. С. С. и К. С. С., който е починал на 29.04.2015 г., като М. С. и Г. С. са най-малките от петте деца в семейството, родени съответно на 10.08.1999 г. и на 03.01.2002 г.
За установяване на отношенията между ищцата и починалия й брат и търпените от нея болки и страдания от смъртта на загиналия, въззивната инстанция е обсъдила показанията на свидетелките А. Д. и Н. Д., съответно майка и леля на ищцата, и ги е кредитирала относно следните обстоятелства: ищцата и нейният брат Г. са израснали заедно, заедно ходили на детска градина и училище, били неразделни, търсели се непрекъснато, живели са в обща стая в жилището на родителите си, родителите им полагали грижи за тях, били добро семейство; ищцата и брат й Г. си помагали с пари, с домашните, не можели един без друг, били много привързани, обичали се и се уважавали; те се разбирали и с другите си братя, но М. била много по-близка с Г., като близнаци. Въз основа на показанията на посочените две свидетелки, въззивният съд е установил, че след смъртта на брат си ищцата била в траур, сънувала кошмари нощем, събуждала се и започвала да плаче, не можела да забрави брат си и често говорела за него, била мълчалива, без енергия и жизненост, ходела всяка седмица на гроба му; майката на ищцата спяла в нейната стая, не смеела да я остави сама заради кошмарите и чувството й за страх и уплаха и до момента, две години след ПТП. Съдебният състав е възприел и показанията на свидетелката А. Х., която също е била в автомобила по време на процесното ПТП, относно поведението и преживяванията на ищцата непосредствено след ПТП. Установил е, че след преобръщането на автомобила ищцата, свидетелката и брата на свидетелката били в съзнание, излезли през прозорците на колата; ищцата била в шок, започнала да крещи и да плаче, всички били много изплашени, опитали се да издърпат останалите двама, които били в безсъзнание, от автомобила, като ищцата се обадила на телефон 112 и участвала в изваждането на тялото на Г. от автомобила.
След анализ на събраните доказателства въззивният съд е заключил, че ищцата не е сред лицата, които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на брат й. Изложил е съображения, че дори твърдените от ищцата в исковата молба обстоятелства, въз основа на които претендира присъждане на обезщетение, не сочат на житейски връзки и ситуации, придаващи на родствената връзка брат-сестра характеристиката на изключителна по смисъла на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Приел е, че от представените доказателства не се установява някаква изключителност па връзката, надхвърляща обичайните взаимоотношения между братя и сестри. Посочил е, че съвместното живеене на ищцата и починалия й брат Г. в дома на родителите им и под техните грижи, отношенията на задружност, привързаност и взаимопомощ между ищцата и брат й, обстоятелството, че са се обичали, привързаността помежду им, взаимната подкрепа и ходенето заедно на училище представляват нормални отношения между братя и сестри с оглед тяхната възраст и традиционни за българското общество.
В решението е прието, че установените по делото болки и страдания, причинени на ищцата от смъртта на нейния брат, по своя вид, интензитет и продължителност не надхвърлят обичайните такива при загуба на близък човек, както и че в исковата молба не са изложени обстоятелства и по делото не са събрани доказателства за силни и продължителни психически болки и страдания, надхвърлящи нормалните за такава ситуация и изискващи специални грижи и лечение. Според съдебния състав обстоятелството, че ищцата е била в автомобила по време на ПТП и че се е наложило да види изпадналия в безсъзнание свой брат и да се опита да му помогне, сочи на силни негативни изживявания за нея в момента на настъпване на процесното ПТП, но същите не дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на следващия ден смърт на брат й, предвид непроведеното пълно и главно доказване на критериите, възприети в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, даваща основание да се направи изключение от правилото за определяне на кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищцата, чиито интензитет и продължителност да надхвърлят нормално присъщите за отношенията между брат и сестра.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена предвидената в посочената разпоредба допълнителна предпоставка. Посочените правни въпроси не са решени в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/25.05.1961г., ППВС № 5/24.11.1969г., ППВС № 2/30.11.1984 г. и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Съгласно ППВС № 4/25.05.1961г. по отношение на обезщетението за неимуществени вреди и кръгът на лицата, които имат право на него, се прилага ограничителен критерий на принципа на справедливостта поради това, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а кръгът на материалнолегитимираните лица е ограничен с оглед родството - низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/, по отношение на които се установи, че действително са претърпели вреди. С ППВС № 5/24.11.1969г. е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. В ППВС № 2/30.11.1984г. е разяснено, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 2/30.11.1984г. и е прието, че материалнолегитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В различни, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /напр. решение № 372/14.01.2019г. по т. д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92/17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между брат и сестра е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или при отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградена връзка, също наподобяваща тази между родител и дете. Разяснил е, че близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях, при спазване на константната практика на ВКС, е направил извод, че по делото не е установено наличието на особени житейски обстоятелства, които да са довели до една по-силна и трайна емоционална връзка, даваща право на ищцата да получи претендираното обезщетение. Дадените с посочените постановления на Пленума на ВС, Тълкувателно решение и съдебни актове по чл. 290 ГПК разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касатора отклонение от практиката на ВКС.
Посочените от касатора в т. 5 и т. 6 от изложението процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, цитираните от касатора решения и други съдебни актове, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно константната съдебна практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. При предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, причинена в резултат на ПТП, на доказване в процеса подлежат, както настъпилите неимуществени вреди, така и видът на връзката между пострадалото лице и претендиращия вреди, като преценката е при условията на пълно и главно доказване на факта на изключителната трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и лицето, претендиращо обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В конкретния случай въззивната инстанция е обсъдила събраните по делото доказателства относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия й брат в тяхната съвкупност, не е изброила само доказаните с тях факти, а е преценила значението на конкретните обстоятелства, относими към установяване на материалноправната легитимация на ищцовата страна.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разбирането за близост в отношенията между ищцата и нейния починал брат, интензивността и продължителността на страданията и дали същите в достатъчна степен обосновават извод за наличие на материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, се преценяват от съда във всеки отделен случай въз основа на конкретните факти и доказателства по делото. В настоящия случай изводите, до които е достигнал съдебният състав във връзка с материалноправната легитимация на ищцата, са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата след обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.
Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71 от 09.02.2022 г. по в. т. дело № 841/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, 1 търговски състав.
ОСЪЖДА М. С. С. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], О. П. [улица] да заплати на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.