ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50101

София, 04.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

разгледа в закрито заседание на 18.04.2023 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1732 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Г. З. срещу въззивно решение на Софийски градски съд.

Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва жалбата.

При проверката за допустимост съдът намери касационната жалба за недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Исковото производство е образувано по предявен иск по чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 10 310,42 лв., представляващо изплатено от ищеца на третото лице „М. П. ЕООД застрахователно обезщетение по сключен между тях договор за застраховка срещу финансови загуби по договор за лизинг, покриващо неплатени от ответника лизингови вноски по сключен между нея и третото лице договор за лизинг на автомобил.

Първоначално искът е бил предявен срещу ответника в качеството й на едноличен търговец ЕТ „Яки – Г. И.“. В хода на първоинстанционното производство ищецът е уточнил, че искът се насочва срещу ответника като физическо лице, собственик на предприятието на ЕТ „Яки – Г. И.“, с оглед заличаването й от търговския регистър.

От събраните писмени доказателства се установява, че процесният договор за лизинг е бил сключен на 29.03.2006 г. между „М. П. ЕООД – лизингодател и ответника като едноличен търговец ЕТ „Яки – Г. И.“.

Предявеният иск следователно има за предмет вземане, произтичащо от търговска сделка – застрахователния договор във връзка с договора за лизинг като абсолютни търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 6 и т. 15 вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ. Доколкото договора за лизинг ответникът е сключила като едноличен търговец, следователно във връзка с упражнявана от нея търговска дейност при липсата на доказателства, оборващи презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ, същата не се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, оттук не намира приложение в настоящия случай и разпоредбата на чл. 113, изр. 2 ГПК в актуалната й редакция, съгласно която делата по искове от и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

С оглед изложеното настоящото дело се явява търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК и спрямо него се прилага установеният в тази разпоредба праг за касационно обжалване от цена на иска в размер на 20 000 лв. Разгледаният от инстанциите по същество иск е с цена 10 310,42 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане жалбоподателят следва да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Оставя без разглеждане като недопустима подадената от Г. И. З. касационна жалба срещу решение № 260567/11.02.2022 г. по гр. д. № 5275/2019 г. по описа на Софийски градски съд, и прекратява касационното производство по т. д. № 1732/2022 г. по описа на ВКС, I т. о.

Осъжда Г. И. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. „Тинтява“ № 1, вх. Б, ап. 15, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Определението подлежи на обжалване пред състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: