О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50261

София, 18.04.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №1098/2022 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. А. И., Ж. А. М., В. А. И. и А. Ю. И., в качеството им на правоприемници на А. Г. И. против решение № 259 от 20.12.2021 г. по гр. д. № 440/2021 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касация – ЗД „Лев инс“ АД, [населено място] не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е обезсилил решение №260028 от 12.03.2021г. по т. д. №134/19г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Г. против ЗК „Лев инс“ иск с правно основание чл.432 КЗ за разликата над 60000лв. до пълният предявен размер от 300000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 31.01.2018г. и в същата част въззивната жалба е оставена без разглеждане като е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, възивният съд е приел, че първоначално предявеният от А. Г. И. иск по чл.432 ГПК е бил заявен като частичен за сумата 25500лв. Пред първата инстанция е направено искане за изменение на иска, като същият е увеличен до размер на 300 000лв., но не било направено уточнение дали иска се предявява като частичен. В последното по делото заседание първостепенният съд допуснал увеличението.При така установената фактическа обстановка, съставът е приел, че тъй като спорът е бил търговски, изменение на иска можело да бъде направено най –късно до подаването на допълнителната искова молба, като чл.372,ал.2 ГПК бил специален и съответно приложим в случая спрямо общото правило на чл.214,ал.1 ГПК.Така е достигнат изводът, че увеличението на иска е допуснато в нарушение на закона и съответно е недопустимо, поради което и решението в частта над 60000лв. / поради липса на жалба в тази част/, следвало да бъде обезсилено, а жалбата в тази част като недопустима следвало да се остави без разглеждане.

С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторите чрез пълномощника им - адв. П. К. е поставил въпроса: “ При търговски спор, увеличението на размера на иска, попада ли сред действията, изчерпателно изброени в чл.372,ал.2 ГПК, които следва да се извършат в ограничения преклузивен срок или се прилага общата разпоредба на чл.214 ГПК“.Този въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с мотивите на състава. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и сочените актове на ВКС – решение № 146/17г. по т. д.61210/16г. на ІV г. о. , с което при разрешаване на поставения въпрос изрично е прието, че преклузията на чл.372,ал.2 ГПК не се отнася до искане за изменение единствено на размера на иска, а търговецът би бил ограничен със сроковете по чл.372,ал.2 ГПК само при промяна на основанието или петитума на иска, тъй като увеличението на размера не предполага защита различна от предприетата от ответника, в което е и правния смисъл на посоченото законово ограничение. Следователно, след като в случая е дадено различно спрямо така даденото от въззивния съд разрешение, то налице е поддържаната хипотеза на чл.280, ал.1,т.1 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне по първият поставен въпрос. Другите два въпроса съдържателно преповтарят първият, а поставените въпроси във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД са ирелевантни тъй като въззивният съд не е разглеждал нито справедливия размер на обезщетение, нито предпоставките, при които първостепенният съд е определил този размер, т. е. липсва разглеждане на въззивната жалба по същество, поради което и развитите пространни доводи по съществото на спора са без правно значение.

С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната част. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторите са освободени от заплащането на държавна такса.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 259 от 20.12.2021 г. по гр. д. № 440/2021 г. на Пловдивски апелативен съд.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: