ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50340

София, 18.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

разгледа в закрито заседание на 09.05.2023 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1903 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Цифрова кабелна компания“ ЕООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът „Цифрова кабелна корпорация“ ООД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлените предявените: иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за обявяване на нищожността на сключен между страните договор за продажба на кабелни електронни съобщителни мрежи и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на собствеността на ищеца върху същите.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че искът по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД се основава на липсата на съгласие, произтичаща от обстоятелството, че при сключването на договора за продажба ищецът е бил представляван от лице без представителна власт - бившия съдружник и управител, изключен, респ. освободен, с предхождащо договора решение на общото събрание.

По същество съдът е приел, че спрямо процесната сделка намира приложение правилото на чл. 301 ТЗ. Във връзка с това е установил, че дружеството-ищец, чрез управителните си органи, е узнало за атакуваната сделка непосредствено в периода около сключването й през м. август 2010 г., доколкото още през м. юли 2010 г. е издало фактура за цената по същата сделка, отразило е същата в дневника за продажби за същия месец и я е включило в подадената по реда на ЗДДС декларация от 16.08.2010 г. С оглед на това е приел, че ищецът не се е противопоставил незабавно след узнаването на сделката, като е намерил за неоснователно позоваването на връчената през м. декември 2010 г. нотариална покана, намирайки същата както за неотносима към сделката според съдържанието си, така и за несвоевременна.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите:

- намира ли приложение правилото на чл. 301 ТЗ при сделка, при която е договаряно сам със себе си, и

- намира ли приложение правилото на чл. 301 ТЗ при сделка, при която едно и също лице представлява двете страни, в търговския регистър е вписан като управител и на двете търговски дружества и при сключването на договора представителят е бил недобросъвестен, защото е знаел, че като сключва договора, действа като лице без представителна власт.

Не са налице условията за допускане на касационно обжалване.

И двата въпроса, както по-общият първи, така и по-конкретният втори, не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. При обосноваване на правния си извод за приложимост на чл. 301 ТЗ въззивният съд не е обсъждал въведеното като основна предпоставка на двата въпроса разграничение между сключените от лице без представителна власт сделки при договаряне с трето лице, съответно договаряне сам със себе си, поради което и крайният извод се явява необусловен от това разграничение. В действителност релевантен в случая би бил въпросът относно задължението на въззивния съд да обсъди всички допустими и относими доводи на страните – с оглед изрично заявената във въззивната жалба правна теза за неприложимост на чл. 301 ТЗ към сделките, сключени от мним представител сам със себе си, какъвто въпрос обаче не е поставен (т. 1 от ТР № 1/2009).

Независимо от горното, не са налице и специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е налице противоречие с посоченото от жалбоподателя решение по т. д. № 1078/2010 г., доколкото в същото неприложимост на нормата на чл. 301 ТЗ при договаряне сам със себе си е приета за случаите, когато сделката е сключена от надлежно овластения органен представител на търговското дружество в рамките на представителната му власт, а не за хипотезите на липсваща представителна власт, каквато е настоящата.

Не е налице и основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока – извън общото възпроизвеждане на текста на разпоредбата, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане – списък по чл. 80 ГПК и представените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 750 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 259/26.05.2022 г. по т. д. № 79/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

Осъжда „Цифрова кабелна компания“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „А. С. № 2, да заплати на „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Марица“ № 154, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 750 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: