Р Е Ш Е Н И Е

№ 50070

[населено място],11.05.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1544 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 831/01.12.2020г. е допуснато касационно обжалване на решение № 386/10.03.2020 г. по гр. дело № 2450/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което, като е потвърдено решението на първоинстанционния съд, е прието по предявения от З. Н. А. срещу „Е. П. П. АД иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата няма задължение за сумата от 6555,82 лева, представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода 09.03.2017г.-08.03.2018г. за обект с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер 01079032384, за която е издадена фактура № [ЕГН]/25.02.2019г., по въпросите :“ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? След отмяната на чл. 1-47 и чл.52-56 от ПИКЕЕ с решение на ВАС по адм. д.№ 2385/2016г., прилагат ли се разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013г.?“

Касаторът „Е. П. П. АД иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска, като обосновава неправилността му с нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в казуса е приложима разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, а отричаното от ищеца задължение има основанието си в чл. 183 ЗЗД - довод, който въззивният съд не е обсъдил. Възразява срещу обосноваността на извода на въззивния съд за недоказаност на факта на потребление на електроенергията, натрупана в регистър 1.8.3 на СТИ в имота на ищеца. Претендира присъждане на всички сторени в производството разноски.

Насрещната страна по жалбата – ищецът З. А., я оспорва.

С молба, докладвана в о. с.з. на 18.03.2021г. ищцата заявява, че се отказва от иска в частта над сумата 4955, 82 лв. и иска въззивното и първоинстанционното решение да бъдат обезсилени за разликата над тази сума, а в останалата част касационното производство да бъде прекратено, поради недопустим предмет на касационната жалба. Отказът е заявен в хода на касационното производство.

С ТР № 4/23.11.2022 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГТК ( до приемане на което настоящото производство е било спряно с определение от о. с.з. от 11.11.2021г.) се прие, че при частичен отказ от иска, заявен по реда на чл.233 ГПК в касационното производство, ВКС следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран и да прекрати производството в тази част. Касационното обжалване относно останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране, е допустимо и следва да продължи дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Зачитайки действието на тълкувателното решение, настоящият състав следва да прекрати касационното производство на основание чл. 233 ГПК частично, а обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени в частите, с която съдилищата са се произнесли по предявения иск за недължимост на сумата над сумата 4955, 82 лв. Касационното обжалване относно останалата част от спорното вземане – до 4955, 82 лева, за която не е налице десезиране, е допустимо и следва да продължи.

В отговор на първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да обсъди в своето решение, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото. Въззивният съд дължи самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат отношение към доводите и възраженията на страните, а необсъждането на първите и непроизнасянето по вторите, е съществено нарушение на процесуалните правила. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите на решението и следва да са обосновани, а не декларативни.

По втория въпрос съдебна практика на ВКС е дала разрешение (решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., I ГО, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III ГО, решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/ 2018 г. III ГО, решение № 60145/15.07.2021г. по гр. д.№ 3089/20 на ІІІ ГО, решение № 47/09.03.2021г. по гр. д.№ 2299/20 на ІІІ ГО, решение № 50034/11.04.2023г. по гр. д.№1257/22 на ІІІ ГО, решение № 50007/07.02.2023г. по гр. д.№ 68/21г на ІІІ ГО, решение № 95/13.07.2021г. по гр. д.№ 3072/2020г. на ІІІ ГО, решение № 60190/17.12.2021г. по гр. д.№ 3433/2020г., ІV ГО, решение № 50043/07.03.2023г. по гр. д. № 2400/21г., ІV ГО и др.), споделено от настоящия състав, според което, ако разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, 2013г. са действащи към датата на проверката на СТИ, те са приложими за изчисляване на дължимото от потребителя при установена разлика между измереното и реално доставеното количество електроенергия, дължаща се на софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, а правното основание (източник) на задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта е договорът за покупко – продажба между потребителя и доставчика.

По касационните оплаквания:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ответника. На 08.03.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка и са съставили констативен протокол, подписан от двама свидетели, като е установено наличие на преминала електроенергия, отчетена в регистър 1.8.3, поради което е извършена подмяна на електромера (СТИ) – монтиран е нов. При извършена извънсъдебна метрологична експертиза на процесния СТИ от БИМ, ГД М. - РО В., е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия по тарифа 3 – 037512,8 квтч, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания. Дружеството касатор е извършило на основание чл. 50 от ПИКЕЕ корекция на дължимото от потребителя, като по партидата на абоната-ищец е начислило допълнително количество електроенергия в размер 037512,8 квтч за периода 09.03.2017 г. - 08.03.2018 г., остойностено за сумата 6555,82 лв. с фактура от 25.04.2019 г. Въззивният съд е установил и следното: процесното СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност; абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи – дневна и нощна, които са били с нулеви показатели към датата на монтажа през 2015г. на СТИ като нов в обекта на ищеца; при нормална работа на електромера преминалото количество електроенергия се отчита по тези две тарифи; показанието на регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея, защото предварително е указано да се визуализират само първите две тарифи; наличието на данни, записани в регистър 1.8.3., се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема; не може да се установи момента, в който е започнало натрупване на електроенергията в невидимия регистър.

При така приетото за установено от фактическа страна и предвид дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, правилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за едностранна корекция на сметки по реда на ПИКЕЕ от 2013г., с оглед отмяната им, с изключение на чл. 48-51, с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. с-в на ВАС, обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., но неправилно е заключил, че няма основание за ангажиране на отговорността на потребителя за заплащане на реално потребената електроенергия, предвид неприложимостта на чл. 48-50 от ПИКЕЕ; липсата на доказателства за реално потребление на натрупаната в невизуализирания регистър 1.8.3 електроенергия и липса на данни за времевия диапазон, в който същата е била доставяна.

Договорите за продажба (доставка) на електрическа енергия имат специфичен предмет, който не изключва приложението на общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД - за неуредени в ЗЕ случаи, което означава, че на основание чл. 200 ЗЗД купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, когато е налице неточно отчитане на действително доставената електрическа енергия, в резултат от което е заплатена по-малка цена от реално дължимата. Ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, съществуването на задължението на потребителя не може да бъде отречено по формални съображения.

Горното, приложено към установеното от фактическа страна по делото, вкл. че в случая са налице техническите предпоставки по чл. 50 ПИКЕЕ за извършване на допълнително изчисляване на ел. енергия, а отчетената в регистър Т3 ел. енергия е потребена ( така заключението на СТЕ по т. 2 и 3), позволяват на касационната инстанция да приеме, че измерената електроенергия в регистър Т3 е реално доставена на потребителя, натрупването й в този регистър не се дължи на неизправност на СТИ, а стойността на потребените от ищеца 037512,8 квтч ( за които няма спор, че е възможно да преминат през СТИ за период от 365 дни) е определена по действащото към момента на проверката и приложимо за установеното несъответствие правило на чл. 50 ПИКЕЕ и математически правилно на 6555,82 лева.

Или ответникът е доказал както основанието, така и размера на вземането си по фактура № [ЕГН]/25.04.2019г. За възникването му по реда на чл. 183 ЗЗД е без значение, както дали именно потребителят е препараметризирал СТИ (вината му е ирелевантна), така и кога точно е станало това в периода от монтажа на електромера до проверката му.

Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е твърдял, съотв. доказал да е погасил така възникналото задължение.

Предвид изложеното, оплакванията на касатора за постановяване на въззивното решение в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон са основателни. Неправилното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която спорът продължава да е висящ и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, касационната инстанция следва да го реши по същество, като отхвърли иска по чл. 124, ал.1 ГПК до размера от 4955, 82 лева.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят всички разноски, които ответникът е направил по делото. Предвид основателността на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, направено пред всяка от съдебните инстанции, същият следва да бъде намален до минимума по НМРАВ, съобразно съответната й редакция, както следва: до 1122 лева с ДДС - за представителство пред първа и въззивна инстанция. Така, общият размер на дължимите разноски е 4567,12 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА решение № 386/10.03.2020г. по гр. дело № 2450/2020 г. на Окръжен съд Варна и решение № 4920/14.11.2019г. по гр. д.№ 7790/2019г. на Районен съд Варна в частите, с които е признато за установено, че З. Н. А. не дължи на „Е. П. П. АД сумата над 4955,82 лева до 6555,82 лева - цена на начислена по партида с клиентски номер [ЕГН], за абонатен номер 01079032384 електроенергия за периода 09.03.2017г. - 08.03.2018г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/25.04.2019г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част на основание чл. 233 ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 386/10.03.2020г. по гр. дело № 2450/2020 г. на Окръжен съд Варна в останалата, необезсилена, част И ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Н. А. с ЕГН [ЕГН] срещу „Е. П. П. АД с ЕИК[ЕИК] иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 4955,82 лева, представляваща цена на служебно начислена по партида с клиентски номер [ЕГН], за абонатен номер 01079032384, електроенергия за периода 09.03.2017г. - 08.03.2018г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/25.04.2019г.

ОСЪЖДА З. Н. А. да плати на „Енерго-Про продажби ” АД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата 4567,12 лв. – разноски по делото за трите инстанции.

В прекратителната част решението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: