О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50197

гр.София, 19.09.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 1544/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на ищцата З. А., с вх.№ 503137/30.06.2023г., с която се заявява, че в постановеното по делото решение № 50070/11.05.2023г. е допусната явна фактическа грешка в частта по присъдените на ответника разноски и се прави възражение срещу присъденото на ответника адвокатско възнаграждение за касационната инстанция с довод, че доказателства за заплащането му не са представени, евентуално – че е прекомерно.

Насрещната страна по молбата – ответникът „Е. П. П. АД, оспорва исканията като недопустими и неоснователни.

За да се произнесе по исканията, които имат основанията си в чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд съобрази следното:

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 50070/11.05.2023г. настоящият състав е обезсилил частично въззивното решение и прекратил производството в обезсилената част; отменил е въззивното решение в необезсилената част и постановил ново, с което е отхвърлил иска за тази част и съобразно този изход на спора е присъдил на ответника всички сторени по делото за трите съдебни инстанции разноски в общ размер на 4567,12 лева. В мотивите на решението изрично е прието, че тази сума представлява сбора от всички разноски на ответника за трите съдебни инстанции, а те са тези, посочени в представения на лист 195 от делото на ВКС списък по чл. 80 ГПК. Изрично е прието в мотивите и че направеното от ищцата възражение по чл. 78, ал.5 ГПК пред първите две съдебни инстанции е основателно, поради което адвокатското възнаграждение за тях следва да бъде намалено до 1122 лева с ДДС за всяка. Именно при този размер на адвокатските възнаграждения на ответника за първата и въззивната инстанции, сборът на следващите му се разноски ( които не се изчерпват с тези два разхода) възлиза на 4567,12 лева. Не е налице грешка в пресмятането, както твърди молителката и няма основание за поправка на решението в частта за разноските.

Възраженията на ищцата, относими към основанието на чл. 248 ГПК, са направени извън срока по чл.248, ал.1 ГПК – едномесечен от постановяване на решението, който в случая е изтекъл на 11.06.2023г. Отделно, същите са произволни, доколкото касационната инстанция изрично се е произнесла по възраженията на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК ( явно и от цитираната от самата молителка част от мотивите на съдебното решение), и ищцата не е оспорила своевременно представените по делото доказателства за заплащане на адвокатски хонорар на процесуалните представители на ответника.

Воден от изложеното, настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата З. Н. А., с вх.№ 503137/30.06.2023г., за поправка и изменение на решение № 50070/11.05.2023г., по гр. д.№ 1544/2020г., ВКС, ІІІ ГО в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: