Р Е Ш Е Н И Е

№ 50080

гр.София, 10.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3682/ 2019 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 58/ 05.02.2020 г. по настоящето дело по жалба на К. Г. И. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 70 от 25.04.2019 г. по гр. д.№ 144/ 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) иск, квалифициран по чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че К. Г. И. има право на допълнителен платен годишен отпуск от по 12 дни за положен извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие в периода 01.01.2003 г. – 30.06.2013 г. поради погасяване на правото по давност и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл.229 ал.1 т.9 (предишна т.8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл.212 ал.1 т.3 ЗМВР 2006 г. (отм.) и наличието на срокове за упражняването му, както и погасява ли се то по давност поради неупражняване.

В установената до настоящия момент практика на Върховния касационен съд по цитираните разпоредби от отменените ЗМВР (срв. решение по гр. д.№ 2812/ 2022 г., ІV г. о. и цитираните в него предходни актове на ВКС) се приема, че правото на допълнителен отпуск е по своето естество компенсация за положен от съответния държавен служител в МВР извънреден труд. Това следва от законодателната уредба, създадена със ЗИДЗМВР 1997 г. (ДВ бр. 17/ 21.02.2003 г.), в сила от 25.02.2003 г., която урежда...