Р Е Ш Е Н И Е

№ 50061

гр. София, 11.05.2023 г.

В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Г. Н.

при участието на секретаря Р. И. .

изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 1543/2022 година.

Производството е по чл.290 от ГПК.

Разглежда се на касационна жалба на В. Д. А.,подадена чрез пълномощник адв. К. Й. срещу решение № 10111 от 29.01.2021г по в. гр. дело № 1153/2019г. на Софийски апелативен съд, с което изцяло е отменено решение от 30.11.2017г по гр. д. № 36656/2016г на СРС.

Софийски апелативен съд, като е разгледал въззивна жалба на ответника по иска, предявен и уважен от първоинстнационния Софийски градски съд срещу ЕТ Меридиан-Бочев - С. Б. на основание чл.55, ал.1 предл. трето ЗЗД за връщане на сумата 29 000 лв, платена в изпълнение на развален поради неизпълнение договор за строителна услуга№168/20.06.2007г и допълнително споразумение към него от 14.04.2008г, както и за сумата 4000лв, платена по развален поради неизпълнение договор за строителна услуга №170/01.10.2007г, заедно със сумата 11738,51лв мораторни лихви на основание чл. 86 ЗЗД , е намерил за неоснователно оплакването в нея за постановено по нередовна искова молба решение.За основателно е приел оплакването, че първоинстанционното решение - по уточнен след указания иск, е уважен въз основава на писмени доказателства представени в копие, без да са били представени оригиналите. Задължението за представяне на оригиналите на приложени към исковата молба писмени доказателства е възложено от първоинстанзционния съд по искане на насрещната страна съгласно чл.183, ал.1 ГПК,като ищецът не го е изпълнил. Поради това, след отмяна на първоинстанционното решение искът е отхвърлен изцяло като недоказан от състава на Софийски апелативен съд .

Касатор е ищецът В. Д. А.,в касационната жалба се изтъква недопустимост на обжалваното решение, постановено по искова молба с неотстранени недостатъци, като се сочат всички отменителни основания по чл.281 ГПК.Изтъква се съществено нарушение на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че не е редовно призован във въззивното производство и не е имал възможност да участва в делото.Ищецът е провел доказване, при което ответника не е оспорил получаването на сумите и едва от въззивното решение ищецът е научил, че този съд изключва най съществената част от доказателствата му, на които първоинстанционният съд е основал решението си, при това при възпрепятствано участие в съдебното заседание за въззиваемия ищец, който не е бил надлежно уведомен за делото пред тази инстанция. Като е основал решението си на изключване на представените от ищеца доказателства въззивния съд е нарушил чл.235, ал.2 ГПК,като не е постановил решение въз основа на дакозателствата по делото и закона, не е мотивирал решението си по основанието на чл.55,ал.1 ЗЗД, не е обсъдил твърдения на страните по които няма спор. Не е разгледал материалните предпоставки по основанието на иска, нито е обсъдил доказателствата в тази връзка. Неправилен и необоснован е изводът за недоказано плащане, без ответникът да е отричал това.Въззивният съд не е осигурил възможност и не е съдействал на страните за установяване на фактите, от значение за решаване на делото.Изтъква се нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от Конвенцията, на достъп до съд, нарушен е установения принцип в практиката на ЕСПЧ за„равенство на средствата”, ограничен е бил достъпа до съд с формален подход .Представена е писмена защита .

Ответникът по жалбата е заявил отговор чрез адв Д.Т. от САК . Във въззивното производство настоящият касатор е бил представляван от адвокат.Жалбата е неоснователна, не се посочва каква е била нередовността на исковата молба, която въззивният съд бил длъжен да установи.Въззивният съд е разгледал оплакване на насрещната страна в тази връзка. Не се сочи в какво се изразява нарушението на диспозитивното начало от съда, оплакването на касатора се свързва с твърдения на ответника, което не касае пределите на исковата претенция и е извън последиците по чл.270,ал.3 ГПК. Въззивното решение е правилно и законосъобразно.

С определение №50914 от 07.12.2022г на ВКС , ІІІ г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение с установена практика на ВКС по свързано формулираните процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да постанови решението си въз основа на даказателствата по делото и закона, да мотивира решението си с обсъждането им, както и с твърденията на страните, като им осигури възможност и им съдейства в рамките на въззивното производство като поправи допуснати от първоинстнационния съд пропуски и нарушения съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г по тълк. д №1 /2013г ОСГТК,в конкретност когато въззивният съд с решението си изключи предствани от страната в заверено копие писмени доказателства и собствено приложи процесуалната последица на чл.183 ГПК при положение, че първоинстанционният съд е основал решението на тези писмени доказателства, които според въззивният съд следва да се изключат, тъй като оригиналите не са представени.

По поставения процесуалноправен въпрос Върховен касационен съд , Трего г. о изтъква на първо място, че при действащия съдопроизводствен ред запазват значението си принципните указания в т.8 от ППВС №1 от 15.07.1953г и т.5 от ППВС №1/1985г на кои доказателства втората инстанция основава решението си. Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва чрез предвидените в закона доказателствени средства, а доказателствата се приобщават към делото по установен с императивни процесуални норми ред, в който смисъл е установената практика на Върховен касационен съд в реш. №385/2010по гр. д № 1183/2009 ІІІ г. о, реш. № 31 от 2012г по гр. д.№ 502 по описа за 2011г. на III г. о., реш. № 265 от 2012г по гр. д №703/2011г ІV г. о на ВКС и реш.№81/2014г по гр. д № 5665/2013г на III г. о на ВКС и др. Съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото, или в производство за обезпечаване на доказателства, а единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне на иска.На вече изключен от първоинстанционния съд съгласно чл.183,предл. второ ГПК препис от документ въззивният съд не може да основе решението си, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по дело по съответния процесуален ред, с определение по чл.157 ГПК,което въззивният съд следва да постанови в случаите по чл.266,ал.3ГПК при констатирани процесуални нарушения на първоинстанционния съд по прилагането на чл.183 ГПК в хода на съдебното производство.От друга страна въззивният съд нарушава чл.235,ал.2 ГПК във вр. с чл.236,ал.2ГПК ако при постановяване на решението изключи вече прието в заверен препис писмено доказателство, без в хода на делото да са били изпълнени условията на чл.183,предл. първо ГПК.При представен препис от документ, заверен от страната, необходимо е искане на насрещната страна да се представи оригинала или официално заверен препис от него.Необходимо е съдът да възложи задължението с определение, в което на страната представила преписа се дава срок, конкретно съобразен с възможността и начините оригиналът да бъде представен и се указват последиците от непредставянето му. При всички случаи, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл.183 ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок.Съгласно установената практика на ВКС в решение №362/15.7.2010 г. по гр. д.№536/2010 г. по описа на ВКС, II г. о,решение №766/03.02.2011 г. по гр. д.№1590/2009 г. по описа на ВКС,I г. о., решение 130/2017г по гр. д № гр. дело №4258/2016 Четвърто г. о, решение №173/2012 по гр. д №668/2011 Четвърто г. о и др., тези са съществените изисквания за прилгане на придвидените в чл.183, предл. второ ГПК последици и те са императивни.За последиците на чл.183, предл. второ ГПК и съобразяването им от съда не е необходимо изрично искане на страната, оспорила документа за неговото изклюване от доказателствата(Реш. № 189/2018 по гр. д №890/2018г на Четвърто г. о на ВКС). Различен е случая, когато се касае за заверен по реда на чл.32 ЗЗД /а не по реда на чл.591 ГПК/ документ – тогава заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.32 ЗАдв. в хипотезата на чл.183 ГПК е възможно единствено ако между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир (реш. №.173 от 03.05.2012 по г. д.№.668/2011, IV ГО на ВКС).Завереният от адвокат - пълномощник препис от документ не може да замести оригинала, да изключи прилагането на чл. 183 ГПК от съда при искане на насрещна страна и да предотврати изключване на преписа в случай, че оригиналът не бъде представен, освен при условията на изтъкнатото изключение.За да освободи страната, представила препис от документ със заверка от адвокат от задължение да представи оригинала, съдът следва да прояви активност като изясни оспорва ли се съществуването на документа. В случаи на спор, принципът на чл.10 ГПК изисква установеност на този факт.Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.

При липсата на изрично искане от насрещна страна за представяне на оригинала и на следващо място - определение на съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения материал по делото, съгласно чл.235,ал.2 ГПК решаващият съд е длъжен да прецени всички приложени доказателства преди да преценява установените по делото обстоятелства, както е разяснено в решение №50168/2022 по гр. д. № 4625/2021г Четвърто г. о на ВКС и посочата в него установена съдебна практика, споделяна и от настоящия състав на Трето г. о на ВКС.

По касационната жалба .

Обжалваното решение е валидно и допустимо, не се констатира да е била налице процесуална пречка за произнасяне на решение по предявения иск, по исковата молба не е констатирана нередовност по реда на чл. 129, вр. чл. 127 ал.1 ГПК от инстанциите, а след възражения на ответника първоинстанционният съд е указал на ищеца да направи уточнения, каквито са приети въз основа на молба на пълномощника на ищеца, депозирана по делото на 13.02.2018г.,заедно с изменения (увеличение на иска) , допуснати с протоколно определение от 31.05.2018г на СГС 18 състав относно петитума-в частта за главницата. Така независимо от тезата за ответника за недопустимо процесуално изменение, произнесено е решение, в което искът не е разглеждан нито за повече от поисканото, нито въз основа на обстоятелства, на които не е бил основан. Доводите на касатора за недопустимост на решението, не са конкретни и не се основават на обстоятелства от значение за предпоставките на чл.270,ал.3ГПК.Обжалваното въззивно решение е в противоречие с отговора на правния въпрос, като оплакванията на касатора за неспазване на установени в процесуалния закон изисквания към решаващата дейност на съда са основателни.

Касационната жалба е основателна поради допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановеното въззивно решение. Търсената от ответника отговорност е за връщане на получени плащания по два сключени в писмена форма договора за изработка – строителство на вилна сграда, като с връчване на нотариална покана едностранно е изявено развалянето им от възложителя.Представени към исковата молба писмени доказателства са копия от подписаните двустранно договор №170/01.10.2007г, и допълнително споразумение към договор №168/20.06.2007г, както и едностранно подписани от ответника писмени документи - програма за изпълнение на СМР, количествена и стойностна сметка, разписка, както и РКО,всички заверени от пълномощника на ищеца адв. В.. В депозиран отговор ответникът е оспорил твръденията в исковата молба като непълни, направил е искане да се представят оригиналите на всички доказателства, изтъкнал е необходимост да бъдат конкретизирани претенциите, позовал се е на прието от ищеца изпълнение на договор № 170/01.10.2007г още през 2008г, както и на неотносимост на платежните документи. Направено е и възражение за изтекла давност.С определение по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е допуснал доказателствата и е указал на ищеца да ги представи в оригинал, без да изтъкне изрично последиците в чл.183 ГПК и без да му определи срок.В проведеното открито съдебно заседание е дал възможност на ищеца да уточни претенците в месечен срок и да изпълни указанията по предходното определение.Депозирана е писмена молба от 05.12.2017г с уточнение кои плащания към кой договор се отнасят, като допълнително е приложена в копие, (също заверено от адв.В.) разписка за получена сума от 4000лв.Ответникът е депозирал становище в оспорване на всички твърдения, с напомняне на искането си ищецът да бъде задължен да представи всички оригинали - за оспорване на тяхната автентичност.Първоинстнационният съд обаче, като е констатирал противоречие между първоначалните твърдения на ищеца и тези в молбата му от 05.12.2017г, с разпореждане от 17.01.2018г е указал на ищеца в двуседмичен срок да ги отстрани, а на ответника е указал в същия срок изрично да посочи кои документи оспорва и дали оспорва авторство, съдържание и пр. Ищецът е депозирал в срок уточнителна молба от 13.02.2018г, а ответникът е депозирал в срок молба в която е изтъкнал, че не е получил тази молба и не се е запознал с нея, затова оспорва всичко.В проведеното на 01.03.2018г открито заседание на ищеца е указано да довнесе държавна такса, а на ответника, като е констатирано, че препис не му е връчен, е указано да заяви становище по исканото изменение, като в едноседмичен срок уточни кои писмени доказателства оспорва. В срок ищецът е довнесъл указаната държавна такса, ответникът в срок е депозирал молба от 08.03.2018г в която е посочил, че оспорва съдържанието на представените от ищеца договори. Във връзка с последната уточнителна молба е възразил, че противоречията в иска пак не са отстранени и изменение на иска да не се допуска, тъй като не е ясно кой иск се увеличава.При тези становища на страните първоинстанционният съд е основал решението си на представените от ищеца писмени доказателства и е уважил исковете както са уточнени, предвид настъпило разваляне на договорите поради неизпълнение, след като ответникът не е ангажирал доказатгелства, че е изпълнил и съгласно приетата по делото техническа експертиза изпълненото строителство е негодно за използването му по предназначение.

При горните обстоятелства, без да съобрази нарушените от първоинстанционния съд предпоставки на чл.183,предл. първо ГПК и без собствено да даде указания на страната, представила писмени доказателства в заверено от адвокат-пълномощник копие да представи в срок оригиналите на документите, каквото задължение за въззивната инстанция следва от разясненията в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г по тълк. д №1 /2013г ОСГТК по въпроси на въззивното производство, съставът на Софийски апелативен съд е основал решението си единствено на процесуална последица, която собствено, но неправилно е извел от чл.183,предл второ ГПК с изключване на всички представени от ищеца в копие писмени доказателства едва при постановяване на решението. Същевременно, като въз основа на тези констатации е отхвърлил иска като недоказан, въззивният съд е нарушил чл.235,ал.2 ГПК. Решаващият съд е длъжен да прецени всички приложени доказателства преди да преценява установените по делото обстоятелства.

Единственият решаващ извод на въззивния съд е от процесуално естество и е изграден при съществено процесуално нарушение, а решаващи съображения по материалните предпоставки за успешно провеждане на иска не са изложени и изследвани.След отмяната на обжалваното решение се налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, който да предприеме необходимите и указани в отговора на въпроса процесуални действия за да изясни същестуват ли оригиналите на документите, представени от ищеца в заверено копие, като укаже на въззиваемия да ги представи в срок и го предупреди за последиците в чл. 183,предл. второ ГПК при неизпълнение, което изискване първоинстанционният съд не е приложил. Въззивният съд може и въз основа на изяснено становище на ответника -въззивен жалбоподател да приеме за установено, че съществуването на документи във вида, заверен от адвоката - пълномощник на ищеца, не се оспорва, като в случая следва да изясни предварително този въпрос, по който становищата на ответника не са били последователни.След изясняване на въпроса за надлежното приобщаване на представените по делото писмени доказателства, въззивната инстанция следва да упражни решаваща дейност, като постанови мотивирано решение по спора, посочи каква фактическа обстановка прима за установена, съответно кой е приложимия закон .

Водим от горното,Върховният касационен съд, ІІІг. о.

Р Е Ш И :

Отменява решение № 10111 от 29.01.2021г по в. гр. дело № 1153/2019г. на Софийски апелативен съд

Връща делото на Софийски апелативен съд , за ново разглеждане от друг състав на същия съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: