Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ДИАНА ГЪРБА. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Д. Г. по административно дело № 4978 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Ел Би Трейд“ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Царево, подадена чрез упълномощен адв. Л. К., против решение № 315 от 08.03.2022 г., постановено от Административен съд - Бургас, десети състав, по адм. д. № 2456/2021 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради грешната преценка фактите и обстоятелствата по правния спор. Касаторът оспорва изводите на първоинстаницонния съд и сочи, че доказаните по делото количества валежи от 60 л/кв. м. за денонощие на 12.01.2021г. са достатъчни, за да бъдат класифицирани като природно бедствие-наводнение, което е основание за наличието на непреодолима сила, по смисъла на Регламент 1306/2013 на ЕП и на Съвета. Изразява становище, че първоинстанционният съд неправилно кредитирал писмени доказателства – Протокол за извършена проверка на място с №АР-07-1-1/21.01.2021г., за който е доказано, че е бил анулиран. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване спора по същество, като заявява искане за присъждане на направените разноски пред ВАС.
Ответникът - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Бургас, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Г. Б., който с писмена молба от 11.10.2022г. пледира за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано и прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото съдът направил неправилен извод, че по делото не се установява, че бедствието настъпило на 11-13.01. 2021 г., е засегнало стопанството на жалбоподателя, до степен поставяща го в невъзможност да изпълни задълженията по сключения административен договор. Според участващия по делото прокурор са били констатирани форсмажорни обстоятелства - погинали площи от наводнения и валежи, като от представените доказателства - писмо от Националния институт по метрология и хидрология и Удостоверение за възникнало произшествие и сертификат за форсмажор следва извод за наличието на непреодолима сила, като е установено какво е било нейното конкретно влияние върху стопанството на бенефициера.
Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на „Ел Би Трейд“ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 315 от 08.03.2022 г. е отхвърлена жалбата на „Ел Би Трейд“ЕООД срещу отказ да бъде прекратен административен договор № BG06 RDNP001-6. 001-1380-C01/12.11.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка/подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г. по проектно предложение с № BG06 RDNP001-6. 001-1380 в ИСУН, обективиран в уведомително писмо изх. № 01-020-2600/301 от 11.08.2021 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Бургас. За да достигне до този правен резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Съдът е направил анализ на проведената административна процедура, предхождаща издаването на административния акт, в следствие на което преценил, че за хипотезата на чл. 2, 2, б. "в" от Регламент 1306/2013, е необходимо да бъдат налице две предпоставки - тежко природно бедствие и това бедствие да е засегнало сериозно стопанството. На първо място е счел, че за да бъдат преценени падналите валежи, като обилни и съпроводени с наводнения, е нужно наличие на сравнителна база, която да обхваща средните валежи от сняг/дъжд поне от 2019 година, когато е бил изготвен бизнес плана, предвидените с него дейности и когато е бил сключен договора за отпускане на финансова помощ. Освен това е преценил, че не е възможно установените валежи автоматично да се приемат за форсмажорно обстоятелство, тъй като не е доказано не е налице унищожена култура, вследствие на неблагоприятно климатично събитие. На следващо място съдът е изложил, че самият жалбоподател е признал, че овощната му градина често се е наводнявала, като същият не е представил доказателства, че конкретното наводнение се е различавало от предишните такива и че е нанесло такива поражения, които да засегнат стопанството до степен, поставяща дружеството в пълна невъзможност да изпълни задълженията по сключения административен договор, респ. същият да бъде прекратен на основание чл.18 от него. Също така първостепенният съд е приел, че в писмото от НИМХ са били посочени единствено количества валежи, но липсва конкретика за това, как те са се отразили на процесните имоти и наличните в тях трайни насаждения. В тази връзка е изложено, че данните относно наранените и изпочупени овощни дръвчета също не са изяснени и в представеното писмо от началника на РСПБЗ и не се установява дали тези наранявания и изпочупвания са довели до унищожаване на дръвчетата или само до някаква незначителна повреда. Решаващият състав на Административен съд - Бургас е констатирал, че в издадения от БТПП сертификат за форсмажор е потвърдено съдържанието на писмото на НИМХ и писмото на началника на РСПБЗ и е направен извод за наличието на непреодолима сила, но не е установено какво е било нейното конкретно влияние спрямо имотите на жалбоподателя. С оглед на това първоинстанционният съд е счел, че оспорващото дружество е имало възможност на поиска изменение на административния договор след сключването му на 12.11.2019 г. и преди сключване на анекса към него на 13.01.2021 г., след като парцелите са били наводнени на 25-26.11.2019 г. и периодично след това, вместо да се иска неговото прекратяване на по-късен етап.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, защото е произнесено при съществени нарушения, изразяващи се в следното:
Атакуваното съдебно решение е постановено при неправомерно разместване на доказателствената тежест в процеса, като съдът погрешно е счел, че в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на материално – правните предпоставки за прекратяването на административния договор – в конкретния случай, че възникналото обстоятелство – наводнение, възпрепятства изпълнението на параметрите залегнали в бизнес плана и административния договор. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган и лицата, за които административният акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съгласно чл. 35 АПК административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и да обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации, като видът, характерът и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени преди издаването на акта, е въпрос, който отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан казус. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред, да изиска правнорелевантната информация от компетентните органи и да докаже фактите, посочени в оспорения административен акт. В конкретната хипотеза, видно от оспорвения административен акт, в него са изложени твърдения, изведени въз основа на обстоятелства, които са останали неизяснени. От представените доказателства по делото е видно, че административният орган без основание не е кредитирал и не е взел предвид, представените писмени доказателства, които не са оспорени и не са опровергани и в хода съдебното производство, а именно: писмото на НИМХ, сертификата за форсмажор, издаден от БТТП, както и писмото на началника на РСПБЗ относно преливането на река „Трионска“ и образувалата се от нея приливна вълна с височина един метър пред процесния период.
На следващо място след като приложимата нормативна база, регулираща настоящото административното производство е тази по Наредба № 14 от 28.05.2015 г., то не са събрани съответните доказателстваотносно приложението на визирлания подзаконов нормативен акт спрямо стопанството на земеделския производител. В конкретния случай е останело неизяснено от административния орган обстоятелството за наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 2, 2, б. "в" от Регламент 1306/2013. Земеделският стопанин е изпълнил своевременно задължението си, регламентирано в текста на чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14/2015 г. да уведоми писмено ДФЗ -РА за възникването на непреодолима сила и за наличието на извънредни обстоятелства и да приложи множество писмени доказателства за това в срок от 15 работни дни. Въз основа на представените доказателства административният орган е следвало веднага да извърши надлежна проверка и преценка относно наличието на форсмажорни обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.18 от административния договор, още повече, че органът е следвало да изиска и събере и други доказателства относно метрологичните условия, обичайните колическва валежи през спорния период, както и да се извършат нужните изследвания относно влиянието им върху овощната градина на младия земеделски стопанин. Според касационния съдебен състав при така установеното от фактическа страна следва да се приеме, че оспореното пред съда уведомително писмо е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като административния орган не е проявил необходимата активност при събиране и адекватна преценка на всички относими към производството факти и обстоятелства. Липсата на съобразяване с принципа на служебното начало в административното производство е довела до постановяване на незаконосъобразен и необоснован по съществото си индивидуален административен акт, което обстоятелство налага неговата отмяна.
Като е достигнал до обратния извод решаващият състав на Административен съд - Бургас е постановил неправелно съдебно решение, което следва да се отмени и спорът да се реши по същество с отмяна на процесния индивидуален административен акт, като преписката следва се върне на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Бургас с указание за издаване на нов акт по процесното заявление на жалбоподателя при спазване на законовите изисквания за това.
При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. На основание чл.143, ал.1 АПК ответникът касационната жалба следва да заплати на касационния жалбоподател сторените в касационното производство разноски. От касатора са представени доказателства само за заплатена държавна такса в размер на 391,16 лв. за производството пред ВАС, поради което следва да му се присъдят разноски в този размер.
На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 315 от 08.03.2022 г., постановено от Административен съд - Бургас, десети състав, по адм. д. № 2456/2021 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 01-020-2600/301 от 11.08.2021 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Бургас и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на ДФ "Земеделие", гр. Бургас, [улица], ет.3, да заплати на „Ел Би Трейд“ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр.Царево, [улица], направените по делото разноски в размер на 391,16лв.(триста деветдесет и един лева и четиринадесет стотинки), представляващи заплатена държавна такса за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ Д. Г. п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ