Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 5004 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. С. от гр. София, чрез адв. И., против решение №1442 от 07.03.2022 г., постановено по адм. дело №4034/2021 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът главен архитект на Столична община /СО/ , чрез юрк. П., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски - юрк. в.ие.

Ответниците М. М. и Х. М. не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РА50-92/16.02.2021 г. на главния архитект на СО , с която е постановен отказ по заявление вх. №САГ21-ГР00-146/21.01.2021 г. да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП-ПУР за имот с идентификатор 68134.1007.249 по реда и на основание чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ, в частта на уличната регулация от о. т.16б до о. т.13в, м.“Кръстова вада“ и м.“Южен парк“ IV част, район Триадица, СО. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл. 135, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗУТ и заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г., на кмета на СО, при спазени изисквания по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и липса на съществени процедурни нарушения. По материалната законосъобразност на заповедта административният съд е изложил подробни мотиви като е приел, че отказа е мотивиран на три самостоятелни основания - противоречие с ОУП, приключило отчуждително производство за попадащата под уличната регулация част от имота /около 50км. м./ и приложимост на визираните в чл.17 ЗУЗСО срокове по смисъла на действащия §23 от ПЗР на ЗУЗСО. Прието е, че фактическата обстановка, възприета от административният орган при постановяване на процесния отказ се потвърждава изцяло от събраните доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ по делото и съответства на визираните в заповедта правни основания - чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро, чл. 1, ал. 1, изр. 2-ро, чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и § 23, ал. 1, от ПЗР ЗИД ЗУТ и устройствената зона съгласно т. 25 от приложение 3 към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като настоящата инстанция споделя изводите на съда по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 2-ро от ЗУТ.

Безспорно е по делото обстоятелството, че искането за изменение на ПУП-ПУР по заявление вх. №САГ21-ГР00-146/21.01.2021 г. за имот с идентификатор 68134.1007.249 е направено при действието на ПУП, одобрен с решение № 45 по протокол №24/30.03.2001 г. на СОС, съгласно който най-южната част от имота /около 50км. м./ попада под улица от първостепенната улична мрежа /градска магистрала II клас/ , а останалата част от имота е в зона Оз1 по действащия ОУП, като за подлежащата на отчуждаване част от имота за улицата е започнала отчуждителна процедура през 2020г.,приключила с влязла в сила заповед № СОА21-РД40-43/13.02.2021г. на кмета на СО и е изплатено дължимото обезщетение.

Факта на приключило отчуждително производство по ЗОС сочи сам по себе си на неприложимост на хипотезата по чл.134,ал.2,т.1 във вр. с чл.208 от ЗУТ за изменение на плана. Действително характерът на сроковете по чл. 208 ЗУТ е преклузивен и с изтичането им се преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС, но ПУП остава действащ и е допустимо изменението му само при непроведена отчуждителна процедура - ТР № 4 от 2.11. 2016 г. по т. д. № 6/2015 г., на ОСС от I и II колегии на ВАС. В тази връзка се явяват неотносими възраженията по отношение на специалните срокове по чл.17 ЗУЗСО във вр. с §23 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО и несъобразяване процесуалната норма на чл.208, ал.2 ЗУТ в приложимата й редакция /ДВ, бр. 13 от 2017 г./. Всички изложени доводи в тази насока са относими към законосъобразността на отчуждителната заповед СОА21-РД40-43/13.02.2021г. на кмета на СО , която законосъобразност е потвърдена с влязло в сила съдебно решение №4831 от 19.07.2021г по адм. д.№3164/2021г. на Административен съд – София град.

С оглед на горното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника главен архитект на СО, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. в.ие в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 150, ал. 2 от КРБ, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1442 от 07.03.2022 г., постановено по адм. дело №4034/2021 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Р. С. от гр. София с [ЕГН] да заплати на Столична община сумата 100 /сто/ лева, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА