Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. К. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 5008 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Г., гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. В. С., починал в хода на производството, поради което заличен и на негово място са конституирани като касатори негови наследници Л. Г., И. Г. и Е. Г., против решение № 1151/17 август 2021 г., постановено по адм. д. № 1825/2020 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от кмета на община Аврен.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Х. Г., против заповед № 682 от 15 юли 2020 г. на кмета на община Аврен, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "Гараж с надстройка", находящ се в УПИ V-264 от квартал 49 по регулационния план на [населено място], община Аврен, област Варна. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че предмет на оспорената заповед е строеж, по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, извършен без редовно издадени строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел е и, че предвид годината на изграждане на строежа – 2007-2008 г. към него не са приложими разпоредбите на 16 ПР ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което същият не е търпим строеж и като такъв подлежи на премахване.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

По делото е установено, че касаторът Георгиев е извършил процесния строеж, представляващ: "Гараж с надстройка", находящ се в УПИ V-264 от квартал 49 по регулационния план на [населено място], община Аврен, област Варна, без строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Не е спорно и това, че така както е описан в КА № 1 от 06 април 2020 г. и по заключението на приетата СТЕ, тази постройка представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ.

Поради това правилен е изводът на съда, че процесният строеж е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при което кмета на община Аврен е разполагал с делегирани правомощия по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да издаде процесната заповед за премахването му.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че строежът не е търпим, тъй като е изграден извън времевите рамки, визирани в 16 ПР ЗУТ и 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ.

Неоснователно е оплакването, че административният съд не е взел под внимание и не е отговорил на въпроса „кога е налице правна възможност за същия съсед да сезира същия административен орган за същото обстоятелство“, посочвайки това като мотив за отмяна на съдебното решение. Видно от съдържанието на двете жалби, споровете са различни. В едната жалба е поставен въпроса за навлизане на ограда в чужд имот, а при втората за незаконно строителство на гараж с надстройка. Съдът в мотивите си е описал действията на административният орган във връзка с жалба вх. № Ж-34/11 септември 2019 г., както и че към настоящият момент има образувано гражданско дело за решаване на материално-правен спор между страните по отношение навлизането на оградата в съседния имот.

Не се споделят от настоящия съдебен състав и оплакванията в касационната жалба, за липса в обжалваната заповед на описание на поземления имот, в който се намира сградата подлежаща на събаряне, като незаконна. Посочено е ясно, както в оспорената заповед, така и в КА, в кой имот е разположена сградата, а именно – незаконен строеж „Гараж с надстройка“, находящ се в УПИ V-264 от кв. 49 и съда е обърнал внимание на това обстоятелство в мотивите си към решението.

По всички тези оплаквания, направени и пред първата инстанция, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав – чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

При тези обстоятелства, правилно е прието, че процесната заповед е законосъобразно издадена.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

Предвид изхода на спора в полза на община Аврен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.24 НБПП, приложими на основание чл.144 от АПК.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1151/17 август 2021 г., постановено по адм. д. № 1825/2020 г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Л. Г., И. Г. и Е. Г. да заплатят на община Аврен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА