О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50199

Гр. София, 03.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.04.23 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2537/20 г., намира следното:

Възобновеното след приемане на тълкувателно решение по т. д. №3/20 г. на ВКС, ОСГТК производство е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допускане на разглеждането на касационната жалба на М. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр. д. №70/20 г.. С въззивното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката срещу ІV Основно училище „Ив. В.”, [населено място] иск по чл.439, ал.2 ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 48 412,58 лв. по посоченото изп. дело, поради погасяване на вземането по давност, съответно на правото на принудително изпълнение за него.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр.2/ вероятна недопустимост на въззивното решение/ ГПК. Освен въпросът за момента, от който поражда действие отмяната на ППВС №3/80 г., извършено с ТР №2/26.06.15 г. ОСГТК, разрешен с приетото ТР №3/23 г. ОСГТК, поставя като разрешени в противоречие с практиката на ВКС още 4 правни въпроса: при непоискване от взискателя и непредприемане от съдебния изпълнител/СИ/ на изпълнителни действия за повече от две години, настъпва ли прекратяване по право на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК на изпълнителното дело или е необходимо изрично постановление на СИ за прекратяване и какви са материалноправните последици от прекратяването; прекъсва ли погасителната давност молба на взискателя за образуване на изпълнително дело, в която не е посочен изпълнителен способ и не е направено овластяване по чл.18 ЗЧСИ; може ли въззивният съд да тълкува ТР на ВКС или...