Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 5071 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Еко Д. ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. К., против Решение №366/01.03.2022 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело №2264/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/5305/12.04.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие.

С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоиинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на сторените разноски.

Ответникът по касационната жалба зам. изпълнителният директор на ДФ Земеделие оспорва същата чрез пълномощника си юрк. М. по съображения, изложени в писмена защита. Заявява искане да се отхвърли жалбата като неоснователна и да му се присъдят разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Представя становище в писмен вид.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е АУПДВ №01-2600/5305/12.04.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 във вр. с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. б и във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредба №4/24.02.2015 за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. (Наредба №4/24.02.2015 г.) е установено на Еко Д. ООД публично държавно вземане в размер на 3 887.58 лв., представляващо размер на подлежаща на възстановяване изплатена субсидия, с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане.

Според мотивите на акта с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. с изх. №01-2600/5305 от 10.09.2019 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, е прекратен поетитят от дружеството ангажимент, поради което на посочените правни основания от Наредба №4/24.02.2015 г. то следва да възстанови 40 % от общата изплатена сума, която е в размер на 9 718.94 лв.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и неоснователно. Определил е основният спорен въпрос между страните по делото, който е за това влязъл ли е в сила Актът за прекратяване на биологичния ангажимент с изх. №01-2600/5305 от 10.09.2019 г. Позовавайки се на чл. 6 от Общите правила на КРС и на т. 44, б. в и б. и от Общите условия на договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от Български пощи ЕАД (Общи условия на Български пощи ЕАД), съдът е обосновал извод за редовно съобщаване на акта на 25.09.2019 г. с препоръчано писмо, което е удостоверено в обратната разписка. Тъй като този акт не е оспорен, той е влязъл в сила.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно.

Правилно е определен от съда основният спорен въпрос между страните.

Според известието за доставяне на л. 21 от делото съобщението за АУПДВ №01-2600/5305 от 10.09.2019 г. е връчено на 25.09.2019 г. от връчител Терзиева на адреса на дружеството, вписан в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, на И. Х. юрисконсулт.

По аргумент на чл. 61, ал. 3 АПК в приложимата редакция (ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г.) писменото съобщение за издаването на административния акт по ал. 2 следва да бъде направено на посочения от неговия адресат адрес или съгласно ал. 2 чрез електронна поща или факс, ако са посочени от него. Не е спорно, че дружеството е посочило при подаването на заявлението за подпомагане адреса си, вписан в Търговския регистър, и не е посочило електронна поща или факс.

Нормата на чл. 61 АПК не изключва връчване на съобщението по пощата, а съгласно чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) в приложимата редакция (ДВ, бр. 53/2019 г.) условията за доставянето на пощенските пратки по ал. 1 (в т. ч. кореспондентски такива) се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В съответствие с чл. 6 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение №581/27.05.2010 г. на КРС, обн., ДВ, бр. 45/15.06.2010 г., последно допълнени ДВ, бр. 19/02.03.2018 г., пратката е доставена на посочения в нея адрес, което е и адресът на Еко Д, ООД, вписан в Търговския регистър, и получена от И. Х. юрисконсулт. Посоченото обстоятелство е удостоверено от заместващ директора и ръководител на направление в Регионално управление Южен централен регион на Български пощи ЕАД Пловдив в писмо с изх. №11-01-667-1/ 27.10.2021 г., изпратено по делото в отговор на искане на съда.

Жалбоподателят е оспорил това удостоверяване с твърдението, че в дружеството няма и към датата, посочена в известието за доставяне (25.09.2019 г.), не е имало служител И. Х.. Доказва това обстоятелство с представената от него Справка за актуалното състояние на всички трудови договори към 14.10.2021 г. от НАП.

Според чл. 11 от Общите правила, приети от КРС, управителните и представляващите органи на юридически лица и еднолични търговци могат да упълномощават свои служители да получават пощенските пратки и колети. Видът на пълномощните се определя от пощенския оператор в общите условия на договора с потребителите в съответствие с действащото законодателство. Според т. 44, б. в от Общите условия на Български пощи ЕАД, достъпни на адрес https://www. bgpost. bg/bg/190, препоръчаните пощенски пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения в пратката адрес в деловодството или на упълномощен служител, а според б. и при доставяне на препоръчани пощенски пратки с известие за доставяне, получателят подписва известието, попълва датата на получаването и другите необходими реквизити и го предава на пощенския служител, след което БП го връща за доставяне на подателя като препоръчана пратка.

Както беше посочено, данните вписани в известието за доставяне, са удостоверени от заместващ директора и ръководител на направление в Регионално управление Южен централен регион на Български пощи ЕАД Пловдив, но жалбоподателят е оспорил така удостовереното обстоятелство, че вписаният получател на писмото с обратна разписка е негов служител и има качеството на упълномощен негов служител по смисъла на т. 44, б. и от Общите условия на Български пощи ЕАД, съответно е доказал, че няма такъв служител в дружеството.

Правилно е приел административният съд, че правилата за връчване на призовки и съобщения, регламентирани в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), не намират субсидиарно приложение при връчването на писмено съобщение за издаден административен акт, тъй като чл. 144 АПК препраща към този кодекс за неуредените само в дял трети Производства пред съд въпроси. Правилно също така е приел, че следва да намерят приложение Общите правила, изготвени от КРС, в съответствие с чл. 6, ал. 4 ЗПУ и Общи условия на Български пощи ЕАД, към които препраща чл. 11 от Общите правила. Неправилен обаче и противоречащ на т. 44, б. в от Общите условия на Български пощи ЕАД е изводът му за редовно съобщаване на издадения АУПДВ изх. №01-2600/5305 от 10.09.2019 г. на лице от деловодствто на дружеството или на негов упълномощен служител. Двете определения на Върховния административен съд, посочени в първоинстанционното решение, са постановени при различна фактическа обстановка, тъй като видно от изложените в тях мотиви в първоинстанционните производства не е имало оспорване и оборване на обстоятелствата, удостоверени в обратната разписка (виж в същия смисъл и Решение №10649/12.10.2016 г. по адм. д. №10095/2016 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение №8371/16.07.2016 г. по адм д. №13725/2015 г. на състав на четвърто отделение).

Тъй като в оспорения АУПДВ №01-2600/5305/12.04.2021 г. не са изложени мотиви (фактически и правни основания) и той не съдържа диспозитив във връзка с прекратяването на биологичния ангажимент на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредба №4/24.02.2015 г., а има позоваване на предходен влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, то същият е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с чл. 15, ал. 3 от посочената наредба. Чл. 15, ал. 3 от наредбата изисква едновременно прекратяване на ангажимента и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4.

Като е достигнал до различни правни изводи относно законосъобразността на АУПДВ №01-2600/5305/12.04.2021 г. и е отхвърлил оспорването му, Административният съд Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което актът да се отмени.

При този изход на спора на касаторът следва да се присъдят сторените разноски за двете съдебни производства. Исканията са своевременно заявени. Доказани са от жалбоподателя разноски за първоинстанционното производство в размер на 700 лв. и за настоящото съдебно производство в размер на 370 лв. за държавна такса.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №366/01.03.2022 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело №2264/2021 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/5305/12.04.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

ОСЪЖДА Държавен фонд З. С. да заплати на Еко Д. ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица]разноски в размер на 1 070 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА