Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 5076 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ.

Образувано е по касационна жалба на „С. К. ЕООД, гр. София, чрез адв. Л. В. против Решение № 1656/14.03.2022 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 755/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № СФР 20-РД77-61/14.09.2020 г., издаден от органи по приходите в отдел "Ревизии и събиране на вземания", Дирекция "Общински приходи" на Столичната община, потвърден с Решение № СОА20-РД28-41/18.12.2020 г. на кмета на Столичната община, с който са установени задължения на дружеството общо в размер на 94 304,30 лева, от които за данък върху недвижимите имоти – 11 349,30 лева, за лихви върху ДНИ – 3 500,11 лева; за такса битови отпадъци – 60 529,50 лева и за лихви върху ТБО – 18 925,39 лева.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Изложени са доводи за допуснати в хода на ревизията процесуални нарушения, които не са обсъдени от първоинстанционния съд, а именно формално извършена ревизия, без да се изследват подробно всички данни и доказателства, което е довело и до неправилни правни изводи за дължимост на установените задължения. По същество на спора се оспорват констатациите по акта, с които е определен размера на задълженията по видове и лихвите за просрочие към тях. Жалбоподателят счита направените изчисления за неправилни, тъй като са взети данни единствено от времето на декларирането на имота след придобиването му, като за целите на ревизията се ползват отчетни стойности, които не отговарят на реалната стойност на имота, без да е взета предвид амортизацията на сградата от придобиването на имота до началото на ревизирания период. Наред с доводите за нарушение на материалния закон, касаторът твърди допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът отхвърлил искането на страната за поставяне на допълнителни задачи на експертизата, свързани с правилността на изчисляване на установените задължения. Искането е за отмяна на решението и постановяване на решение, с което се отмени ревизионния акт. Претендират се и разноски.

Ответникът – кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Ж. Д. – Пападопулу оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди оспореното решение. Претендират се разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за частична основателност на касационната жалба, като в частта на установените задължения за ТБО и лихви е основателна и неоснователна в частта на установените задължения за ДНИ.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество на спора, съдът намира следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е бил ревизионен акт на органи по приходите в отдел "Ревизии и събиране на вземания", Дирекция "Общински приходи" на Столичната община, потвърден с Решение № СОА20-РД28-41/18.12.2020 г. на кмета на Столичната община, с който на „С. К. ЕООД са установени задължения общо в размер на 94 304, 30 лева, от които за данък върху недвижимите имоти – 11 349,30 лева, за лихви върху ДНИ – 3 500,11 лева; за такса битови отпадъци – 60 529,50 лева и за лихви върху ТБО – 18 925,39 лева.

С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи съгласно чл.119, ал. 2 ДОПК и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Спазена е изискуемата от закона форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Приел е, че при извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По материалната законосъобразност на оспорените задължения съдът е приел, че спорът касае основата за облагане на обектите. Установил е, че като данъчна основа при определяне на спорните задължения, ревизиращият екип е приел по-високата от отчетната стойност на имотите, съгласно подадена от дружеството декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ и данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. Посочил е, че съгласно легалната дефиниция на 1, т.17 от ДР на ЗМДТ отчетната стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Ревизиращите органи са възприели данните в подадената от дружеството декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, видно от които отчетната стойност на земята е 584 834, 83 лв. и на сградата 625 756, 21 лв. Същата отчетна стойност е посочило и вещото лице, което, след сравнение с данъчната оценка съгласно приложение № 2, е стигнало до идентичен с ревизиращите органи извод, че основата за облагане е според отчетната стойност. Вещото лице е пояснило, че отчетната стойност е първоначалната стойност /цена на придобиване/ и тя се различава от балансовата стойност, която включва първоначалната стойност /цена на придобиване/ минус набраното изхабяване /начислените амортизации/. Експертизата е установила, че в счетоводните книги на дружеството процесните недвижими имоти са заведени като ДМА по цена на придобиване. Независимо, че по отношение на сградата са начислявани амортизации, категоричното заключение на вещото лице е, че предвид липсата на последващи декларации от жалбоподателя /по чл. 14, ал. 1 или по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ/ за промяна на първоначално декларираните данни, отчетната стойност на имотите е такава, каквато е посочена от ревизираното лице в декларациите с вх. № 142/27.04.2009 г. и с каквато са заведени като актив в счетоводните книги. Обоснован е извод, че след като няма данни са е извършена преоценка на активите след първоначалното им счетоводно завеждане, отчетната стойност е правилно установена от ревизиращите съобразно 1, т. 17, предл. първо от ДР на ЗМДТ.

Прието е, че въз основа на така установената отчетна стойност ревизиращите органи са изследвали и сравнили за всеки отделен обект двете стойности – отчетната стойност и данъчната оценка, изчислена по реда на Приложение № 2 от ЗМДТ. Въз основа на това са стигнали до законосъобразни изводи относно данъчната основа и размера на данъчното задължение. Сумите за дължимия данък са изчислени на база 1, 875%о върху данъчната оценка на недвижимите имоти за ревизирания период, съгласно чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци. Съдът е посочил, че идентичен на установения от ревизиращите органи размер на ДНИ е и изчисленият от експертизата данък за отделните ревизирани периоди.

По отношение на задълженията за ТБО, съдът е изложил мотиви, че на основание чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът й се определя по реда на чл. 66 от закона за всяка услуга поотделно.

Съгласно чл. 22 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО), такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя: 1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване; 2. чрез пряко договаряне; 3. пропорционално в промили. За определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията, попадащи в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, по реда на чл. 22, т. 1 предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община чрез Дирекция "Икономика и търговска дейност" декларация по образец (Декларация № 1) в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината (чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО). В случая жалбоподателят не е подавал декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, нито молба за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Не е подавана и декларация, че имотът няма да се ползва през съответната година. С оглед на това ТБО е изчислена съобразно правилото на чл. 22, т. 3 от НОАМТЦУПСО – пропорционално в промили на база отчетната стойност на имотите. По същия начин е определена и ТБО за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, съгласно чл. 23, ал. 4 от НОАМТЦУПСО.

Видно от приложените по делото заповеди – Заповед № СО-РД-1845/30.10.2014 г., Заповед 0 СОА15-РД-09-1297/29.10.2015 г., Заповед № СОА16-РД-09-1342/31.10.2016 г., Заповед № СОА 17-РД-09-961/3010. 2017 г. и Заповед № СОА18-РД-091193/30.10.2018 г., процесните имоти попадат в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за район "Оборище. ". Съгласно сключените договори Столичната община е възложила на "Т. С. център" дейностите по събиране и транспортиране на битови отпадъци, разполагане и поддръжка на съдове за битови отпадъци, лятно и зимно почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на район "Оборище ". Доказано е предоставянето на услугите чрез съставените ежедневни и обобщени месечни протоколи за отделните видове дейности, въз основа на които са издавани ежемесечно актове за извършените дейности, служещи за заплащане на дължимите суми. За осъществените дейности по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване СО е извършила съответните разплащания съобразно съставените актове и протоколи.

Установено е и предоставянето на услугата "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения", за която СО е сключила договори с „Ч. И. ЕООД и "О. Е. ДЗЗД.

С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че задълженията за ДНИ и ТБО са определени в съответствие с материалния закон и е отхвърлил жалбата против ревизионния акт.

Решението е правилно.

Не е спорно, че „С. К. ЕООД е собственик на недвижим имот и на сграда, разположени на територията на Столична община, които са обект на облагане с ДНИ и ТБО, поради което е данъчно задължено лице в ревизираните данъчни периоди.

Спорен пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция е само въпроса каква е данъчната основа за облагане и по конкретно дали отчетната стойност на имота е посочената в декларацията по чл.14 от ЗДМТ на собственика или следва да се отчете амортизацията на сградата от придобиването на имота до началото на ревизирания период.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. 3а определяне на данъчната оценка за целите на ЗМДТ отчетната стойност съгласно 1, т. 17 ДР ЗМДТ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

Така очертаният нормативен регламент сочи, че релевантна за определяне на размера на задълженията за ДНИ и за ТБО е стойността, на която съответният актив е заведен счетоводно, като отчетната стойност се засяга само от последващите оценки на актива, които са намерили счетоводен израз като обезценка или преоценка.

Правилно първоинстанционния съд е приел за установено въз основа на заключение по назначена съдебно – счетоводна експертиза, че в счетоводните книги на дружеството, процесните недвижими имоти са заведени като ДМА по цена на придобиването и не е извършвана преоценка на активите след първоначалното им счетоводно завеждане, независимо, че по отношение на сградата са начислявани амортизации. Този извод се подкрепя от таблица № 6 на заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която заведените в Счетоводния баланс на дружеството дълготрайни материални и финансови активи за отчетните периоди 2015г., 2016г. , 2017г. , 2018г. и 2019г. не са променени, независимо, че съгласно таблица № 5 относно извлечение от Счетоводния амортизационен план за същите периоди са начислявани амортизации. При така установения факт, че въпросната обезценка не е намерила отражение в баланса на ревизираното лице за процесните години, настоящата инстанция счита, че правилно не е съобразена в РА и в решението на първоинстанционния съд.

Правилно първоинстанционния съд е приел за установен и размера на установените задължения за ДНИ и ТБО предвид приетата отчетна стойност на имотите и заключението по назначената експертиза, което изцяло подкрепя констатациите на РА.

Неоснователен е касационния довод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът отхвърлил искането на страната за поставяне на допълнителни задачи на експертизата, свързани с правилността на изчисляване на установените задължения.

Действително в проведеното открита съдебно заседание на 15.02.2022г., съдът е отхвърлил искане на жалбоподателя „С. К. ЕООД за поставяне на допълнителна задача на експертизата да определи размера на ДНИ и ТБО като вземе предвид данните от таблица № 5 на приетото заключение за остатъчната стойност на имотите след отчитане на начислените амортизации. Настоящата инстанция счита, че правилно е отхвърлено доказателственото искане, като неотносимо към спора, защото каза се по-горе релевантна за определяне на размера на задълженията за ДНИ и за ТБО е стойността, на която съответният актив е заведен счетоводно по цена на придобиване, след като няма данни са е извършена преоценка на активите след първоначалното им счетоводно завеждане.

По отношение на установените задължения за ТБО, по делото не е формиран спор, че услугите са извършени и в тази насока настоящата инстанция на основание чл.221, ал.2, изр.2 препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, счита, че липсват касационни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационното производство в размер на 8 194,34 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1656/14.03.2022 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 755/2021 г.

ОСЪЖДА „С. К. ЕООД, гр. София, [ЕИК], да заплати на Столична община разноски за касационното производство в размер на 8 194,34 (осем хиляди сто деветдесет и четири и тридесет и четири стотинки) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ