Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 5057 / 2022 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „КЕН“АД, чрез процесуален представител, против решение №79 от 02.03.2022г., постановено по адм. дело № 595/2021г. по описа на Административен съд - С. З. АС-С. З. , в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т.3 и т.4 от Предписание №24010076 от 20.09.2021г., издадено от М. К. - инспектор в ОДБХ-С. З.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.
Ответната страна – Инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните-С. З. чрез процесуален представител в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Предписание №24010076 от 20.09.2021г. при извършена проверка на обект „КЕН“ Месопреработвателно предприятие с рег.№BG2404О38, находящ се в гр.С. З. с резултата отразени в КП от 20.09.2021г., предвид Уведомление АА21.4949 от 16.2021г., получено в системата RASSF, във вр. с несъответствия в етикетирането на продукт Колбас тип „Телешки“ класика Оренда, на осн. чл.138, 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл.25, ал.1, т.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ вр. чл.109 от Закона за храните /ЗХ/, на „Кен“ АД е предписано: т.3 Вложеното в продукта „Механично отделено пилешко месо“ да се обяви до наименованието на продукта, съгласно изискванията на Приложение VI, част А, параграф 4 от Регламент (ЕС) №1169/2011г.; т.4 Срокът на минимална трайност на продукта /60 дни съгласно ТД/ да се обяви с термина „най-добър до“, съгласно Приложение X, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) №1169/2011г.
За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и административно производствените правила.
По отношение материалната законосъобразност на АА по т.3 от същия, съдът е приел, че предвид уредбата в чл.17, ал.1 ЗХ, Регламент (ЕО) №1169/2011г., Регламент (ЕС) №853/2002г. вр. с определението относно означението „месо“ от приложение I към Директива 2000/13, след като в продукта има съставка „механично отделено месо“ и тя представлява 65 % от състава на колбаса, тя трябва да е изписана изрично и посочена до наименованието на продукта.
Според съда правилно е прието от контролния орган, че „КЕН“АС е нарушил чл.7, 1 от Регламент (ЕС) №1169/2011г., и след акто механично отделено пилешко месо е основна съставка на продукта „телешки салам“ по см. на чл.2, 2 б.“р“ от Регламент (ЕС) №1169/2011г.,, и по аргумент от тази разпоредба именно тази съставка би следвало да се свързва и с наименованието на храната.
По отношение материалната законосъобразност на АА по т.4 от същия, съдът е приел, че с оглед разпоредбите на чл.2, ;2 б.“с“, чл.9, 1, б.“е“ и чл.24, 1 и 2, вр. 1 б.“а“ и 2 от приложение Х от Регламент (ЕС) №1169/2011г., след като контролните органи са установили, че продуктът от микробиологична гледна точка не е бързо разваляща се храна, правилно са задължили жалбоподателя да промени етикета и да обяви срока му на трайност по предвидения в регламента способ с думите „най-добър до“.
Според АС-С. З. дали колбасът е или не е бързо разваляща се храна не следва се обследва в производството по делото, тъй като контролният орган е установил този факт в официалния свидетелстващ документ-КП.
Решението е правилно.
Законосъобразно е заключението на АС-С. З. че при постановяване на оспорения административен акт в частта по т.3 и т.4 не са допуснати нарушения на материалния закон.
В конкретния казус след получена информация, съдържаща се в Уведомление АА21.4949 от 16.2021г. в системата RASSF с нотифицираща страна Германия, относно несъответствия в етикетирането на продукт Колбас тип „Телешки“ класика Оренда, и извършена проверка с резултати, обективирани в КП №2409036 и КП №2409035 от 20.09.2011г., във връзка с влагането в продукта на механично отделено пилешко месо, което е около 65% от общото количество съставки съгласно представена рецептура е установено, че тази съставка не е обявена в етикета до наименованието на продукта.
В КП №2409036 е посочено, че във вр. със задължителната информация, процесния продукт е с 60 дни срок на трайност съгласно технологична документация (представен е протокол придр. писма №131/23.04.13, №181/06.06.16г.), съгласно чл.24, 1, прил. Х т.1, б. „а“ на етикета трябва да се отбелязва „най-добър до“ защото от микробиологична гледна точка не е бързо разваляща се храна.
Според чл.7 „Практики за обективно информиране“, 1, б. а“ от Регламент (ЕС) №1169/2011г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите (приложим на основание чл.17 ЗХ), информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, особено: а) по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав, количество, трайност, страна на произход или място на произход, метод на изработка или производство.
С. П. VI “Наименование на храните и специфични съпровождащи данни“, част А „Задължителни данни съпровождащи наименованието на храната“, параграф 4 от Регламент (ЕС) №1169/2011г., 4. При храни, в които компонент или съставка, които според очакванията на потребителите са естествено присъстващи или обичайно използвани, са заменени с различен компонент или съставка, върху етикета фигурира, освен списъкът на съставките, ясно обозначение на компонента или съставката, които са използвани като частични или пълни заместители: а) в непосредствена близост до наименованието на продукта; и б) с размер на шрифта, при който височината на буквата „х“ е най-малко 75 % от височината на буквата „х“ от наименованието на продукта и който не е по-дребен от минималния размер на изисквания шрифт съгласно член 13, параграф 2 от настоящия регламент.
Видно от доказателствата по делото, в етикета на процесния продукт фигурира като наименование на продукта „колбас телешки класик оренда“ и списък на съставките на отделен ред под наименованието, в който списък като е състав е посочено „механично отделено пилешко месо“. Това означава, че съставката „механично отделено пилешко месо“, представляваща 65% от състава на целия продукт, като „различна“ от съставката, която естествено следва да присъства в продукта, а именно говеждо месо-телешко по см. на посоченото по-горе Приложение VI, е трябвало да бъде ясно обозначена в етикета в непосредствена близост до наименованието на продукта. След като това не е сторено, информацията съдържаща се в на етиката на продукта е заблуждаваща по отношение характеристиките на храната и по специално относно нейния състав, защото според очакванията на потребителите с оглед наименованието на продукта говеждото месо е естествено присъстваща „основна съставка“ по см. на чл.2, 2, б.“р“ от Регламент (ЕС) №1169/2011г., т. е. е такава, която представлява повече от 50 % от тази храна, и която обикновено се свързва от потребителя с наименованието на храната и за която, в повечето случаи, се изисква посочване на количеството.
На следващо място според приетия по делото като доказателство и неоспорен от страните КП №2409036 от 20.09.2011г., от микробиологична гледна точка процесния продукт не е бързо разваляща се храна. Последицата от този факт е приложимост спрямо информацията, предоставяна за продукта чрез етикета, на нормата на чл.24 „Срок на минимална трайност, срок на годност и дата на замразяване“ от Регламент (ЕС) №1169/2011г., според т.1 от която разпоредба: 1. За храните, които от микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и по тази причина след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве, срокът на минимална трайност се заменя със срок на годност. След крайната дата на „срока на годност“ се счита, че дадена храна не отговаря на изискванията за безопасност в съответствие с член 14, параграфи 25 от Регламент (ЕО) № 178/2002.
Представянето върху етикета на съответния срок е по правилата на т.2 на чл.24 от Регламент (ЕС) №1169/2011г, а именно съгласно приложение Х т.1 , б.“а“ относно посочването на „срок на минимална трайност“ (в хипотеза на не бързо разваляща се храна), според на което датата се предхожда от думите „най-добър до“, когато в датата е посочен определен ден, както е в процесния етикет.
Не се кредитират доводите на касатора. Същите, по отношение т.3 от обжалвания акт са изцяло несъответни на приложимите материалноправни норми включително пряко приложимите норми на Регламент (ЕС) №1169/2011г., като същевременно будят недоумение в частта им, представляваща по същество обида на потребителите, в частност на потребителите в Р. Б.
По отношение възраженията на касатора спрямо т.4 от АА, настоящата инстанция на осн. чл.221, ал.2, изр. второ, предл. последно, препраща към мотивите на първостепенния съд.
Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-С. З. е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, предвид и процесуалната пасивност на жалбоподателя, в тежест на който е било установяването на фактите, твърдени в жалбата.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на юридическото лице, в чиято структура е АО, следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева, платен хонорар по договор за правна защита и съдействие от 18.04.2022г. с адвокат Диклиева.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №79 от 02.03.2022г., постановено по адм. дело № 595/2021г. по описа на Административен съд - С. З.
ОСЪЖДА „КЕН“АД [ЕИК], да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните-С. З. сумата от 500/петстотин/ лева, разноски по делото за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ