Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 5084 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Вилокс груп“ ЕООД, чрез процесуален представител против решение № 1832 от 21.03.2022 г. по адм. д. № 11372/2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което жалбата му против Решение № 000030-4936/13.10.2021 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите е отхвърлена.

Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /ИД на НАП/ не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Административният акт, предмет на контрол пред първоинстанционния съд, е издаден по искане с вх. № 06-53-06-431/31.05.2021 г., с което „Вилокс груп“ ЕООД е поискало от ИД на НАП възстановяване на заплатена с платежно нареждане от 05.05.2021 г. държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта /ЗХ/ в размер на 100 000 лева.

В акта е посочено, че за продължаване срока на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес гр. Н. П. обл. Шумен, по влязло в сила Решение № 000030-664/01.03.2021 г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност следните такси:

1. Държавна такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "а" от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ /ТТЗХ/ (за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза) - в размер на 15 000 лв. в хипотезата на 30 бр. игрални места.

2. Държавна такса по чл. 30, ал. 6 изречение първо(в зависимост от срока на издадения лиценз) – 100 000 лв. в хипотезата на срок за лиценза от 10 години.

Според административният орган таксите се дължат на различни основания, изрично регламентирани в ЗХ, ТТЗХ, като въвеждането с новите ал. 5 и 6 на чл. 30 ЗХ на такси за издаване и поддържане на лицензи според критериите "срок на лиценза" и "брой жители в населеното място" по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма съдържание, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

АССГ е счел, че по отношение на материалната законосъобразност на оспорения пред него акт следва да се извърши преценка на първо място дължима ли е таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, след като искането за продължаване срока на лиценза е подадено преди влизането в сила на нормата и на следващо място изключва ли чл. 30, ал. 7 ЗХ приложението на чл. 30, ал. 6 от същия закон.

Административният съд е достигнал до извод за кумулативна дължимост на таксите по чл. 30, ал. 1 и ал. 6 ЗХ, като е посочил, че същите са законово установени на различни основания. Уточнил е, че двете такси са публични държавни вземания от вида на регулаторните такси, които по правило не са възстановителни.

Приел е, че задължението за заплащане на горепосочените такси е извън обхвата на 86, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение за Закона за хазарта /ЗИДЗХ/, защото има материалноправен характер и за него са приложими материалноправните норми, действали към момента на възникването му.

Решаващият съд е изложил съображения за наличие на противоречие на нормите на чл. 30, ал. 7 ЗХ, вр. чл. 242, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и чл. 30, ал. 6 ЗХ, което изключва едновременното им приложение. Чрез систематично и историческо тълкуване на относимите разпоредби на ЗКПО и ЗХ съдът е формирал извод, че организаторите на хазартни игри, за които се дължи еднократна държавна такса по чл. 30, ал. 5 и 6 ЗХ, се облагат и с алтернативен данък по ЗКПО, което налага нормата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ да се счита за мълчаливо отменена с 27, т. 2 и т. 3 от ЗИДЗХ /обн., ДВ, бр. 69 от 2020 г./.

В заключение административният съд е приел за дължима таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ и за законосъобразно решението, с което АО е оставил без уважение искането на дружеството за възстановяване на таксата в размер на 100 000 лв.

Решението е неправилно.

Законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби е приел, че заплатената от едноличният търговец такса от 100 000 лв. по чл. 30, ал. 6 ЗХ не е недължимо платена.

От прочита на приложимата материалноправна уредба се установява, че съгласно чл. 30, ал. 7 ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1.

Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности, е уредено в Част пета "Алтернативни данъци" от ЗКПО, в която част - Глава тридесет и втора, е регламентиран данък върху хазартна дейност. В раздел V от тази глава, озаглавен "Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино" в чл. 243 като данъчно задължени лица са определени организаторите на хазартни игри по чл. 242, ал. 1, т. е. на игри с игрални автомати и игри в игрално казино, в която категория попада „Вилокс груп“ ЕООД.

От цитираната нормативна уредба е видно, че разпоредбата на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска дължимост на заплатената и заявена за връщане от касатора такса.

Административният съд е достигнал до неправилния извод за мълчалива отмяна на чл. 30, ал. 7 от ЗХ. При аргументирането на тази теза АССГ се е позовал на спецификата на таксите по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от ЗХ и разликата между тях и таксите по чл. 30, ал. 5 и 6 от ЗХ, без да взима предвид, че промяната на чл. 176а от ЗКПО в ДВ, бр. 69/2020 г. не е променила кръга на данъчно задължените лица за алтернативен данък от хазартна дейност, защото след 01.01.2014 г. (виж ДВ, бр. 1/2014 г., когато този текст е създаден и са отменени няколко раздела от Глава "Тридесет и втора" на ЗКПО) за посочените в тази разпоредба лица този вид данък е отпаднал като алтернатива, но чл. 30, ал. 5 със съдържанието на действащата сега ал. 7 е продължил да действа. Изводът на първоинстанционния съд за законодателен автоматизъм и очевиден пропуск при преномерирането на алинеите на чл. 30 ЗХ, изменен и допълнен с ДВ, бр. 69/2020 г. би означавал да се приеме, че в дълъг период от време е оставена да съществува мълчаливо отменена разпоредба в закон, който иначе е изменян. Тези съждения противоречат на правната стабилност и са неприемливи в областта на данъчното право и в пряко противоречие с чл. 60 от Конституцията на Република България.

Предвид изложеното настоящият състав намира извода на АССГ, че оспореното от касатора решение е постановено при спазване на материалния закон за неправилен, съответно обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на соченото основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

При изяснен от фактическа страна спор жалбата на „Вилокс груп“ ЕООД против Решение № 000030-4936/13.10.2021 г. на ИД на НАП трябва да се уважи на осн. чл. 146, т. 4 АПК, оспореният акт да се отмени като материално незаконосъобразен и на осн. чл. 173, ал. 2 АПК преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по искане вх. № 06-53-06-431/31.05.2021 г. на „Вилокс груп“ ЕООД при спазване от органа на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от настоящата съдебна инстанция.

Предвид изхода на спора на касатора следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер при липса на направено възражение за тяхната прекомерност, възлизащи на 3572 лв. за първоинстанционното производство, от които 50 лв. заплатена държавна такса и 3522 лв. заплатена сума за адвокатски хонорар съгласно фактура № 4992/20.01.2022 г., издадена от адв. д. Ташева и съдружници и 4880 лв. за касационната инстанция, от които 800 лв. държавна такса и 4080 лв. адвокатско възнаграждение съгласно фактура № 5399/30.09.2022 г. или в общ размер за двете съдебни инстанции – 8452 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1832 от 21.03.2022 г. по адм. д. № 11372/2021 г. на Административен съд София-град.

ОТМЕНЯ Решение № 000030-4936/13.10.2021 г. на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.

ВРЪЩА преписката на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите за ново произнасяне по искане вх. № 06-53-06-431/31.05.2021 г. на „Вилокс груп“ ЕООД до Националната агенция по приходите, при спазване на задължителните указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Вилокс груп“ ЕООД, [ЕИК] сумата от 8452 (осем хиляди четиристотин петдесет и два) лева, направени разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ