Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 7638/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК) срещу Решение №15627 от 08.05.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №11497/2024 г., в частта, с която са отменени т. 4, т. 5 и т. 6 от Решение № РД-02-16-1495 от 07.09.2023 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с които е отказана верификация на разходи в размер на 1 604,64 лв. (съответно 1 269,78 лв., 220,78 лв. и 114,08 лв.), на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 - 2020 г. (ПМС № 189/2016 г.), по Искане за междинно плащане № 8 от 11.05.2023 г. по Административен договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДДПБФП) № BG16REOP002-2.006-0002-С04 от 20.01.2017 г. с бенефициер Българска агенция за инвестиции (БАИ) и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в отменената част по Искане за плащане № 8 от 11.05.2023 г., подадено от БАИ.
Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност“ " 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че съдът неправилно е приел, че в т. 4, 5 и 6 от административния акт липсват мотиви, съдържащи фактически и правни основания за издаването му.
Излага, че в административния договор, т. 8 „План за изпълнение/ Дейности по проекта", дейност 2 „Организиране и провеждане на промоционални кампании и инвестиционни събития/прояви в чужбина с цел привличане на инвеститори" е посочено: „в бюджета за дейността се включва: закупуване на самолетни билети, командировъчни разходи в чужбина включително за служители на БАИ". В бюджета на АДДПБФП конкретно е изброено какво включват командировъчните разходи: „по бюджетен ред 13.1„Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина". Отчетените такси за преиздаване на самолетен билет на лицата Д. Ч., Л. К. и Й. Й. не попадат в гореизброените командировъчни разходи. В т. 4, т. 5 и т. 6 от акта ръководителят на УО на ОПИК ясно се е обосновал като е посочил, че: „съгдасно чл. 26, ал. 1, т. 1 от ПМС № 189/2016 г. посочените разходи са недопустими за финансиране, доколкото по своето естество са със санкционен характер". Твърдението на първоинстанционният съд, че административният орган не е конкретизирал под коя от посочените в разпоредбата хипотези подвежда установените от него фактически обстоятелства, и че не е изложил мотиви в тази област не е вярно. Съдът не се е мотивирал защо е приел, че мотивите на УО са „оскъдни", както и не се е обосновал защо смята, че: „не би могло да се приеме, че процесиите разходи попадат в някоя от посочените хипотези". В допълнение, т. 14.2 от Условията за кандидатстване по процедурата изчерпателно са изброени категориите разходи подлежащи на верификация. В случая гореописаните разходи за такси за преиздаване на самолетни билети на лицата Д. Ч., Л. К. и Й. Й. не попадат в нито една от изброените за допустими категории разходи, поради което същите правилно не са одобрени от ръководителя на УО на ОПИК.
Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, както и направените по делото разноски. Прави искане, в зависимост от изхода на делото, да бъдат намалени разноските на касатора за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като прекомерни.
Касаторът се представлява от пълномощник Г. Х..
Ответникът по касационната жалба – Българска агенция за инвестиции, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че за да е надлежно мотивирано, решението на административния орган следва да съдържа не само фактическите, но и правните основания за отказ от верификация на разходите. По отношение на частта, в която решението на УО е отменено от АССГ, това изискване към административния акт не е изпълнено в неговата кумулативна цялост.
Действително, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 ПМС № 189/2016 г., не са допустими за съфинансиране от ЕСИФ глоби и финансови санкции. Допълнителните такси, свързани с предоставянето на нова услуга обаче, биха могли да бъдат дефинирани като глоби или финансови санкции. Същите не се явяват вид административно наказание по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания или друг специален закон, наложени вследствие противопоравно поведение. В случая се касае по-скоро за неизпълнение на гражданско-правни, облигационни отношения, водещи до предоставянето на допълнителна услуга, респективно заплащане на такси.
Прави искане съдът да остави в сила решението в обжалваната му част.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови решението, в обжалваната му част, административният съд е приел от фактическа страна, следното:
БАИ е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК съгласно Административен договор № BG16RFOP002-2.006 „Позициониране на България като позната и предпочитане дестинация за инвестиции чрез подкрепа на БАИ“ на стойност 7 305 128,00 лв.
За целите на проекта БАИ е провела процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) с предмет „Осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина, резервации и хотелско настаняване и осигуряване на вътрешен трансфер за нуждите на БАИ по проект BG16RFOP002-2.006-0002 „Утвърждаване на България като успешна инвестиционна дестинация“.
В резултат на проведената процедура е сключен Договор № ФД-01-09-1 от 12.06.2020 г. с изпълнител „България Ер и Посока“ ДЗЗД, на стойност 1 011 666,67 лева без ДДС.
С Искане за междинно плащане № 8 от 11.05.2023 г. са заявени за верификация извършени по договора разходи за периода 29.11.2022 г. - 11.05.2023 г.
Във връзка с искането УО е извършил проверка, в резултат на което е издадено Решение № РД-02-16-1495 от 07.09.2023 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което е отказана верификация на разходи. По т. 4, т. 5 и т. 6 от решението е отказана верификация на разходи в размер на 1 604,64 лв. (съответно 1 269,78 лв., 220,78 лв. и 114,08 лв.), на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ПМС № 189/2016 г.
По т. 4 от акта е посочено, че са отчетени такси за преиздаване на самолетен билет и смяна на дата за Д. Ч. в размер на 1 269,78 лв. по бюджетен ред 13.1 „Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 ПМС № 189/2016 г. тези разходи са посочени като недопустими за финансиране по съображения, че по своето естество са със санкционен характер.
По т. 5 от акта е посочено, че са отчетени такси за преиздаване на самолетен билет за Л. К. в размер на 220,78 лв. по бюджетен ред 13.1„Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“. На основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ПМС № 189/2016 г., тези разходи са посочени като недопустими за финансиране по съображения, че по своето естество са със санкционен характер.
По т. 6 са отчетени такси за преиздаване на самолетен билет за Й. Й. в размер на 114,08 лв. по бюджетен ред 13.1„Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“. На основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ПМС 189 от 28 юли 2016 г. тези разходи са посочени като недопустими за финансиране с мотив, че по своето естество са със санкционен характер.
В хода на първоинстанционното производство е представена Заповед № РД-02-14-239 от 28.06.2023 г. на министъра на иновациите и растежа, с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на ОПИК.
При така установеното съдът е приел, че административният акт, в частта по т. 4, 5 и 6 от него е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Изложил е, че административният орган не е конкретизирал под коя от посочените в чл. 26, ал. 1, т. 1 ПМС № 189/2016 г. хипотези подвежда установените от него фактически обстоятелства – дали приема съответните разходи за такси за преиздаване на самолетен билет като еквивалент на глоба, санкция или като такива, свързани с разрешаване на спор между страните по договора, а и не е изложил конкретни мотиви в тази насока. От изложените от административния орган оскъдни мотиви, свеждащи се до констатация за отчетени такси за преиздаване на самолетни билети и смяна на дата за пътуване, не би могло да се приеме, че процесните разходи попадат в някоя от посочените хипотези.
Въз основа на горното съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на Решение № РД-02-16-1495 от 07.09.2023 г. на ръководителя на УО на ОПИК, в частта по т. 4, 5 и 6 от него, и го е отменил, а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в отменената част по Искане за плащане № 8 от 11.05.2023 г., подадено от БАИ.
Решението е правилно.
Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо.
Конкретно изброените условия за допустимост, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ общо за всички оперативни програми.
Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Такъв подзаконов нормативен акт е ПМС №189/2016 г. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 ПМС № 189/2016 г. не са допустими за съфинансиране от ЕСИФ глоби, финансови санкции и разходи за разрешаване на спорове.
В т. 4, 5 и 6 от оспорения пред АССГ акт УО не е обосновал наличието на нито едно от посочените в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ основания за да обоснове недопустимост на разхода. Наред с това органът не е посочил към коя от категориите по чл. 26, ал. 1, т. 1 ПМС № 189/2016 г. приравнява таксите за преиздаване на самолетен билет, и не е обосновал становището си за това, а е посочил единствено, че те са със санкционен характер.
Посоченото съставлява съществен порок във формата на административния акт, тъй като се възпрепятства възможността на съда да осъществи контрол за законосъобразност на акта чрез проверка за правилното приложение на материалния закон от страна административния орган. Липсата на конкретни фактически и правни основания води до неяснота на волята на административния орган във връзка с упражняване на неговите правомощия, а за съда е недопустимо да извлича съдържанието на тази воля по тълкувателен път. Неизлагането на конкретни фактически и правни основания в административния акт е съществен порок, който рефлектира върху неговата законосъобразност и има за правна последица неговата отмяна и защото лишава адресата на акта от ефективна защита срещу постановеното властническо волеизявление.
Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт, в частта по т. 4, 6 и 6 от него, е правилен. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, в обжалваната част, като правилно следва да бъде оставено в сила.
Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15627 от 08.05.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело №11497/2024 г., в частта, с която са отменени т. 4, т. 5 и т. 6 от Решение № РД-02-16-1495 от 07.09.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в отменената част по Искане за плащане № 8 от 11.05.2023 г., подадено от Българската агенция за инвестиции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
секретар:
Членове:
/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА