Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 5097 / 2022 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Касаторът, О. П. баня претендира да бъде отменено решение № 128 / 29.03.2022 г. по адм. дело № 700 / 2021 г. на Административен съд – С. З. с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу решение № 1040 – 23 – 90 от 16.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ – С. З. и потвърденото с него разпореждане № РЖ - 5 - 23 – 01016226 / 08.10.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ за събиране на сума по ревизионен акт за начет № РА – 5 – 23 – 01003980 / 17.09.2021 г. в размер на 1886,49 лева главница и 99,25 лева лихви, представляваща неоснователно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност. Развива доводи за неправилност - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – С. З. чрез юрисконсулт Т. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

По делото е установено, че И. И. е имал сключен срочен трудов договор с О. П. баня, който е бил прекратен със заповед на кмета на общината от 03.12.2020 г.. Към момента на прекратяването му Иванов е бил в отпуск по болест съгласно болничен лист №Е20198776500 /първичен/ поради временна неработоспособност във връзка с общо заболяване, считано от 18.11.2020 г. и болничен лист №Е20201577738 /продължение/ с период на неработоспособността от 24.11.2020 г. до 23.12.2020 г. Осигурителят е удостоверил, че лицето е било осигурено за съответния социален риск към деня на настъпване на неработоспособността по срочно правоотношение до 02.12.2020 г. и през периода на втория болничен лист с право на парично обезщетение за 22 работни дни. С придружително писмо от 14.01.2021 г. отново била представена информация за Иванов, за следващ болничен лист №Е20203378668 с период на неработоспособността от 24.12.2020 г. до 22.01.2021 г. /продължение/. Осигурителят отново удостоверил, че към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето било осигурено по срочно правоотношение до 02.12.2020 г., като съответно били посочени и дните с право на парично обезщетение в т. ч. и тези след 02.01.2021 г. Не е било декларирано от осигурителя, че правоотношението на лицето е било прекратено, считано от 03.12.2020 г. С придружителни писма от 01.02.2021 г., 01.03.2021 г. и 02.04.2021 г. са били представени от О. П. баня последващи удостоверения – приложение № 9 съответно към болнични листове - Е20203378834 с период от 23.01.2021 г. до 21.02.2021 г., Е2021022992 с период от 22.02.2021 г. до 23.03.2021 г и Е20210230272 с период от 24.03.2021 г. до 22.04.2021 г. Във всички тях е било посочено, че Иванов е бил в кръга на осигурените лица към момента на настъпване на временната неработоспособност по срочно трудово правоотношение до 02.12.2020 г., отбелязани били всички дни за периода на неработоспособността, за които било налице право на парично обезщетение, като в нито едно от тях не е било отразено, че трудовото правоотношение на лицето е прекратено, считано от 03.12.2020 г.

Съгласно чл. 42, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Фактите по спора сочат, че И. И. е имал право на парично обезщетение за временна неработоспособност за дните до 02.01.2021 г.

О. П. баня незаконосъобразно не е декларирала в съответните удостоверения-приложения № 9 /т. 7 и т. 9 от всяко едно/ на обстоятелствата, че трудовото правоотношение било прекратено, считано от 03.12.2020 г. и че след 01.01.2021 г. не са били налице дни с право на обезщетение, поради което неоправдано са били извършени осигурителни плащания по болнични листове №Е20203378668, Е20203378834, Е2021022992 и Е20210230272 в общ размер от 1886. 49 лв.

Налице е пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и поведението на осигурителя, който е подавал удостоверения за изплащане на обезщетения по процесните болнични листове с отразена невярна информация в тях.

Без коректно подадени данни от страна на осигурителя обективно не е било възможно за органите на ТП на НОИ да преценят, че лицето не е било осигурено за съответния риск към момента на извършване на плащането. Липсата на подадена информация в Регистъра на осигурените лица към момента на подаване на приложенията е довело до невъзможност за административния орган да извърши преценка, че лицето не е осигурено за съответния риск досежно темпоралните граници на неговото реализиране.

С оглед това, за общината правилно е била ангажирана отговорност за щета, нанесена на бюджета на ДОО по чл.110, ал.1, т.1 от КСО, която е обективна и възниква по силата на закона и изисква възстановяване на неоснователно получените суми. (Виж решение №7721/18.06.2020 г. по адм. д.№895/2020 г., VІ отд. на ВАС).

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 / 29.03.2022 г. по адм. дело № 700 / 2021 г. на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА О. П. баня да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. В. п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН