Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 5116 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Старт 3 – 2017“ ЕООД, чрез адв. С. Кадир против решение № 318/09.03.2022 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 2843/2021 г., с което жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-371-0016841/16.11.2021 г. е отхвърлена като неоснователна.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е мотивирана и запечатването на търговския обект за срок от 30 дни съответства на предвидените в закона цели на принудителната мярка. Поддържа становище за липсата на установено повторно нарушение по отношение на същия обект, като счита за неправилни достигнатите в тази връзка от съда изводи.
Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.
Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не е изразил становище по касационната жалба.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-371-0016841/16.11.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект – щанд за парфюмерия, находящ се в гр. Кърджали, [улица] (в сградата на магазин Кауфланд), стопанисван от „Старт 3 – 2017“ ЕООД за срок от 30 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, поради това, че на 10.11.2021 г. дружеството не е издало предвидения в чл. 118, ал.1 ЗДДС документ за продажба.
За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Преценил е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна съдът е установил, че на 10.11.2021 г. при извършена контролна покупка от орган по приходите на 2 броя парфюми на стойност 24.00 лева, заплатени в брой, не е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство. След легитимацията на проверяващите е отпечатан дневен финансов отчет от фискалното устройство и е направена проверка на касовата наличност, при която е установена неотчетена разлика от 58.00 лева. Съдът е посочил, че при налагането на принудителната административна мярка е взето предвид, че нарушението е при условията на повторност. Според мотивите на заповедта, с наказателно постановление № 552235-F579745/18.12.2020 г., изменено с решение № 260653/31.05.2021 г. по АНД № 704/2021г. на Районен съд - Варна (л.58 от делото), влязло в сила на 22.06.2021 г., дружеството е санкционирано за същото по вид нарушение. Това обстоятелство, както и наличието на неотчетена касова разлика в размер на 58 лева, местоположението на обекта, работното му време и наличието на установени публични задължения на дружеството в особено големи размери, са посочени като мотиви за определяне на максималния срок на запечатване на обекта от 30 дни.
При така установените факти, съдът е обосновал извод, че в оспорената заповед са налице фактическите основания, обуславящи издаването й, както и конкретни мотиви относно определената продължителност на срока на ПАМ. Неиздаването на фискален бон, наличието на касова разлика и установените при проверката ниски дневни обороти, правилно е оценено от административния орган като индиция за трайно отклонение от задължението за регистриране на търговските продажби чрез фискалното устройство в обекта. Съдът е приел, че продължителността на срока е нормативно определена в чл. 187, ал. 4, изр. 3 ЗДДС, съгласно която при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. Според първоинстанционния съд административният орган правилно е квалифицирал нарушението като повторно, тъй като нарушението, за което е наложена оспорената мярка е извършено на 10.11.2021 г. и попада в обхвата на повторността по легалната дефиниция на 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. При тези обстоятелства е обоснован извод, че приложението на принципа за съразмерност не може да доведе до различен извод, тъй като срокът на мярката е нормативно регламентиран при повторните нарушения.
Предвид изложеното съдът е приел, че в условията на обвързана компетентност, административният орган е издал оспорения акт в съответствие с материалния закон.
Решението е неправилно постановено.
По силата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС (ред. ДВ бр. 104/2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), принудителната административна мярка запечатване на търговски обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В чл. 187, ал. 4 изр. последно от ЗДДС е предвидено, че при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.
От цитираната уредба следва, че след изменението на чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС от ДВ бр. 104/2020 г. в сила от 12.12.2020 г. не всяко нарушение на реда и начина за издаване на съответния документ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обект по чл. 118 ЗДДС е основание за прилагане на принудителната административна мярка запечатване на търговски обект, а само и единствено неиздаването на съответния документ.
В конкретния случай по делото от протокола за извършена проверка е установено, че на 10.11.2021 г. в 12.02 часа, „Старт 3-2017“ ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да издаде фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за осъществена контролна покупка на стоки – 2 броя парфюми на обща стойност 24.00 лева, платени в брой. Нарушението е извършено в едногодишен срок от 22.06.2021 г., когато съгласно чл. 64, б. „б“ ЗАНН по отношение на дружеството е влязло в сила наказателното постановление № 552235-F579745/18.12.2020 г., изменено със съдебно решение № 260653/31.05.2021 г. на Варненския районен съд по анд № 704/2021 г. за същото по вид нарушение. С жалбата до съда от дружеството е представен фискален бон 006336 от 11.10.2021 г., 12.16 часа на стойност 24 лева за регистриране и отчитане на продажбата.
При тези факти, принципно вярно, съдът е приел, че нарушението на чл. 118, ал.1 ЗДДС, за което е приложена принудителната административна мярка, е „повторно“ по смисъла на 1, т. 35 от ДР на ЗДДС, но не е съобразил, че то е отстранено преди издаване на оспорената заповед. Предвид посочената по-горе нормативна промяна на чл. 186, ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС от ДВ бр.104/2020 г. в сила от 12.12.2020 г., основание за запечатване на търговския обект е единствено неиздаването на предвидения в чл. 118 ЗДДС документ - фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта (фискален бон). В случая такъв документ не е издаден към момента на контролната покупка и извършеното плащане в брой, в 12.02 часа на 10.11.2021 г., но е издаден по-късно – в 12.16 часа на същата дата и преди издаване на оспорената заповед от 16.11.2021 г. С по-късното издаване на фискалния бон дружеството не е спазило изискването на чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г.") да издаде фискалната касова бележка при извършване на плащането в брой. Но при действието на чл.186, ал.1, т.1 б. „а“ ЗДДС, в сила от 12.12.2020 г. това нарушение на реда и начина за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти не е основание за запечатване на търговския обект. Единствено неиздаването на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) по чл. 118 ЗДДС е основание за прилагане на административната принуда. При положение, че документът е издаден, нарушението е отстранено, а прилагането на принудителната административна мярка с оспорената заповед от 16.11.2021 г. не съответства на целите предвидени в чл. 22 ЗАНН. Мярка, наложена след преустановяване на нарушението, както е в процесния случай, има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. Противоречието на административния акт с целта на закона е самостоятелно основание по чл. 146, т. 5 АПК за неговата незаконосъобразност.
Неправилно е и приетото от първоинстанционния съд, че срокът за налагане на мярката при повторно нарушение е нормативно определен на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Тази норма урежда прекратяване на приложените принудителни административни мерки по чл.186, ал.1 ЗДДС, когато бъде доказано, че глобата или имуществената санкция е заплатена. Въведената в чл. 187, ал. 4, изречение последно от ЗДДС забрана е за отпечатване на търговския обект преди изтичането на един месец от запечатването му. Тази забрана се отнася за прекратяване прилагането на принудителната административна мярка, не и за срока за запечатване на търговския обект, предвиден в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, който е до 30 дни и се определя с издаването на заповедта по чл.186, ал. 3 ЗДДС.
С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение се явява неправилно постановено, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.
С оглед изхода от спора, на отмяна подлежи и решението в частта на присъдените разноски. Разноски се дължат на касационния жалбоподател в размер на 370 лева, платена държавна такса за образуване на касационното производство. На основание 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се възложат на Национална агенция за приходите, която е юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган – страна по делото.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 318/09.03.2022 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 2843/2021 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-371-0016841/16.11.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Старт 3 – 2017“ ЕООД, [ЕИК] сумата 370 лева, съдебни разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА