Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. А. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя И. А. по административно дело № 5136 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от „Електроразпределение Север“ АД с [ЕИК], срещу Решение № 2450 от 14.04.2022 г., постановено по адм. дело № 8577/21г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ж-579/04.08.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и то е осъдено да й заплати 200лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение като навежда нарушение на материалния закон и необоснованост, като касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Счита, че атакуваният акт е постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), както и с нейната цел, да създаде привилегировани условия за изграждане на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с малка мощност в урбанизирани територии. Изразява становище, че първоинстанционният съд е игнорирал част от легалната дефиниция за сграда по пар. 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Позовава се на практика на Върховния административен съд. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който обжалваният индивидуален административен акт на КЕВР да бъде отменен, като незаконсъобразен. Претендира присъждане на сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Договор за правна защита и съдействие № 22843/04.05.2022 г., както и доказателства за извършването им.

Ответникът по касационната жалба – КЕВР със седалище и адрес на управление в София, [улица]не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител ст. юрк. С. И., която от негово име оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана, а по същество иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „ПРОАКТ-РП“ ООД с адрес в гр. Варна на [улица]не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационаната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационната жалба като допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен.

По основателността й, касационната инстанция приема следното:

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ). „Електроразпределение Север“ АД подало жалба срещу Решение № Ж-579 от 04.08.2021 г. на КЕВР, с което, във връзка с жалба на „ПРОАКТ-РП“ ООД до Комисията, на електроразпределителното дружество са дадени задължителни указания да издаде становища с посочени условия за „Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ“, на три броя фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ) с местонахождение в [населено място], община Добричка, УПИ IX-563, УПИ XVIII-563, УПИ XVII-563, за които присъединяването е отказано от „Електроразпределение Север“ АД. Със същото решение КЕВР е указала, в 7-дневен срок от изпълнение на дадените задължителни указания, дружеството да информира за това Комисията.

Административният съд София-град е установил, от фактическа страна, че „ПРОАКТ-РП“ ООД с управител П. К. депозирало до „Електроразпределение Север“ АД искания за проучване условията за присъединяване на 3 броя ФЕЦ до 30 kW към електроразпределителната мрежа по реда на чл.24, т.1 ЗЕВИ, както следва: 1. № 2102002271/15.04.2021 г. за обект с местонахождение в [населено място], община Добричка, УПИ IX-563, кв. 49 (л. 67-68 от адм. дело № 8577/2021 г. по описа на Административния съд София-град); 2. № 2102002446, ПВИ-860/22.04.2021 г. за обект с местонахождение в [населено място], община Добричка, УПИ XVIII-563, кв. 49 (л. 75-76, пак там); 3. № 2102002438, ПВИ 858/22.04.2021 г. за обект с местонахождение в [населено място], община Добричка, УПИ XVII-563, кв. 49 (л. 71-72, пак там). Заявеният срок за въвеждане в експлоатация на ФЕЦ е 30.06.2021 г. Установил е, че имотите се намират в урбанизирана територия и в тях са разположени стопански сгради VI-категория, съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), присъединени към електроразпределителната мрежа.

Установил е, че „Електроразпределение Север“ АД е направило проучване и процедурите били отказани със становища от 20.05.2021 г. (изх. № 5728210 – л. 65-66, № 5745872 – л. 70 и № 5745871 – л. 74 от първоинстанционното дело), поради това че заявените обекти за производство на електрическа енергия не попадат в обхвата чл. 24, т. 1 ЗЕВИ и заявените централи могат да бъдат присъединени по общия ред на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно съгласно разпоредбите на Част трета, Глава четвърта от Наредбата.

В становищата на „Електроразпределение Север“ АД до „ПРОАКТ-РП“ ООД е посочено, че макар да се касае за отделни ФЕЦ и отделни поземлени имоти с отделна постройка, е налице заобикаляне на общото правило по чл. 23 ЗЕВИ, включително по отношение регламентираното ограничение на мощността.

Във връзка с така издадените от „Електроразпределение Север“ АД становища, „ПРОАКТ-РП“ ООД подало жалба до КЕВР, вх. № Е-11П-00-14/27.05.2021 г. Жалбата била изпратена от КЕВР на електроразпределителното дружество за становище, което дружеството изпратило със свое писмо, изх. № 5774963 от 21.06.2021 г. – л. 27-28 от адм. дело № 8577/2021 г. по описа на Административния съд София-град.

В отговор на жалбата на „ПРОАКТ-РП“ ООД, КЕВР приела Решение № Ж-579 от 04.08.2021 г., с което са дадени задължителни указания на електроразпределителното дружество да издаде становища с посочени условия за „Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ“ на трите броя ФЕЦ в [населено място], община Добричка.

При така установената фактическа обстановка, Административният съд София-град е приел, от правна страна, че подадената от „Електроразпределение Север“ АД жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Като се позовал на чл. 76 и чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, счел, че Решение № Ж-579/04.08.2021 г. на КЕВР е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на същото. Посочил е, че оспореният пред него индивидуален административен акт е мотивиран, като компетентният административен орган е изложил обективно установените факти и обстоятелства и е обосновал направените от него изводи, позволяващи да бъде изведена волята му за издаване на акт с посоченото съдържание. Приел е, че решението на Комисията е издадено в съответствие с материалния закон. Аргументирал се е, че осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки производител и обект за производство, които отговарят на предвидените законови условия. Подчертал е, че изискванията към обектите и производителите на електрическа енергия, за присъединяване към мрежите, са нормативно установени и лицензиантите не могат да поставят други, допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на нормативните изисквания. Разгледал е подробно реда по ЗЕВИ за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към разпределителната мрежа с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Обсъдил е правната регламентация на реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, съдържаща се в Глава пета, Раздел II на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Счел е, че страните по образуваното пред него дело спорят дали изградените сгради в процесните три имоти отговарят на изискването на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, а именно дали в процесните имоти има „сграда“. Посочил е, че в ЗЕВИ липсва легална дефиниция за понятието „сграда“, но такова се съдържа в ЗЕЕ – пар. 1, т. 27 от ДР на ЗЕЕ, където се говори за конструкция със стени и покрив, както и в Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (отменена, но в сила към датата на постановяване на съдебното решение) - пар. 1, т. 20 от нейните ДР. Подчертал е, че разграничение между „сграда“ и „постройка“ се съдържа в чл. 70 и чл. 71 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

На следващо място съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства, е приел, че в процесните имоти в [населено място], община Добричка – УПИ IX-563, УПИ XVII-563 и УПИ XVIII-563 са изградени стопански сгради със съответните разрешения за строеж № 109/28.08.2020 г., № 111/28.08.2020 г. и № 110/28.08.2020г. (от л. 38 до л. 39 от първоинстанционното дело), като същите отговарят на критериите по пар. 1, т. 27 от ДР на ЗЕЕ. Приел е също, че съгласно чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, законодателят не е предвидил допълнителни изисквания относно статута на сградата, като такава за основно или допълващо застрояване. Формирал е извод, че „Електроразпределение Север“ АД е тълкувало превратно разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, стеснявайки приложното поле на закона. Отхвърлил е, като неоснователно, твърдението на касационния жалбоподател, че е налице хипотезата на заобикаляне на закона, доколкото в ЗЕ и ЗЕВИ законодателят не е поставил ограничение относно броя на заявените за изграждане енергийни обекти ФЕЦ за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Позовал се е на чл. 2 ЗЕВИ, определящ основните цели на същия закон, а именно насърчаване производството на енергия от възобновяеми източници. Съобразил е целите на енергийната политика на Европейския съюз (ЕС), една от които е насърчаването на енергията от възобновяеми източници и увеличеното й използване – чл. 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Мотивиран така, е формирал решаващия извод, че оспореното пред него Решение № Ж-579/04.08.2021 г. на КЕВР се явява законосъобразно. Отхвърлил е жалбата на „Електроразпределение Север“ АД срещу него. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Административният съд е определил правилно спорния въпрос, на който е отговорил неправилно и в противоречие с материалния закон.

Условията, при които се изграждат енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници с малка мощност в урбанизирани територии, предполагат, че част от произведената енергия ще се полза за нужди на обекти, собственост на инвеститора, или за захранването с енергия на сгради, находящи се в имотите, в които са разположени съответните инсталации или в близост до тях. В това се състои смисълът на използваното в закона понятие "сгради". Съгласно чл. 12, ал.1 от Закона за устройства на територията застрояване по смисъла на този закон е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти. Законът за устройство на територията борави с понятията "сграда" и "постройка", което предполага разграничаването им при тълкуването на чл.24,т.1 ЗЕВИ. Съгласно чл.46 ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б.

Разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ въвежда облекчен ред за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Разпоредбата урежда изключение от правилото на чл.23 същия закон. Целта на изключението еда се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници, предимно за собствени нужди.

В конкретния случай обаче, видно от заявленията (исканията) на "Проакт-РП"ООД до ЕРП Север ( поръчки 2102002271/15.04.21г.; 2102002438/22.04.21г. и 2102002446/22.04.21г.)за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа, заявителят е декларирал, че монтажът на носещите конструкции ще се извърши върху покрива/фасада на съществуваща сграда и, че няма да използва произвежданата електроенергия за собствени нужди.

Видно от събраните по делото доказателства, в случая се касае за строежи VI категория, като не е уточнено, дали става въпрос за временни строежи или за постройки на допълващото застрояване, изградени в три съседни един на друг поземлени имоти.

Съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства води до логичния извод, че изграждането на обектите в поземлените имоти има за цел формално изпълнение на изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ и създаване на условия за заобикаляне на правилото и процедурата по чл.23 от ЗЕВИ.

Както е прието в особеното мнение към Решение № 1612/14.02.2023г. по адм. д.№ 7750/22 г. на ВАС ( което особено мнение напълно се възприема от настоящия съдебен състав) "Прилагането на привилегировани условия за енергийни обекти, които не отговарят на целта на закона, израз на което е налагането на задължения на електроразпределителните дружества за присъединяването на такива обекти, обективно води до по-високи разходи за тези дружества и съответно, до по-висока цена на енергията за крайните потребители, както и до неравнопотавеност на производителите, за които не се прилагат такива условия.

Подобен подход, последователно прилаган от комисията и в други случаи, разгледани от съда, противоречи освен на националния закон, и на правото на Европейския съюз. С. Д. (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (обн. L ОВ. бр.328 от 21 декември 2018г.)"

Като е стигнал до изводи, различни от формираните от касационния съдебен състав, административният съд неправилно е тълкувал и приложил чл.24 ЗЕВИ, в това число и в противоречие с относимите разпоредби от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (обн. L ОВ. бр.328 от 21 декември 2018г.),

Решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това се отмени решението на КЕВР и преписката се върне на Комисията за ново разглеждане.

С оглед изхода на делото, следва да се уважат исканията на жалбоподателя пред административния съд, той и касатор в настоящото производство, за присъждане на разноски за двете инстанции, които са в общ размер от 4140 лева. Разноските са доказани, както по размер, така и че са сторени с Договор за правна защита и съдействие № 21900/10.08.2021г. между "Електроразпределение Север "АД и Адвокатско дружество "В. Ж. и Партньори" с уговорено възнаграждение в размер на 1860 лв. с ДДС; Фактура № 0...22900/10.08.2021г., издадена от Адвокатско дружество "В. Ж. и Партньори" за същата сума, платежно нареждане за кредитен превод на Фибанк от 13.08.21г. с наредител "Електроразпределение Север"АД и получател Адвокатско дружество "В. Ж. и Партньори", за сумата от 1860 лева, бюджетен превод от 16.08.21г. за дт. т в размер на 50 лева по сметка на АССГ; бюджетен превод по сметка на ВАС в размер на 370 лева Договор за правна защита и съдействие № 22843/04.05.2022г. между "Електроразпределение Север "АД и Адвокатско дружество "В. Ж. и Партньори" с уговорено възнаграждение в размер на 1860 лв. с ДДС; Фактура № 0...23878/05.05.2022г., издадена от Адвокатско дружество "В. Ж. и Партньори" за същата сума, платежно нареждане за кредитен превод на Фибанк от 10.05.22г. с наредител "Електроразпределение Север"АД и получател Адвокатско дружество "В. Ж. и Партньори", за сумата от 1860 лева

Воден от горните съображения и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2450 от 14.04.2022 г., постановено по адм. дело № 8577 по описа на Административния съд София-град за 2021 г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалбата на "Електроразпределение Север" АД Решение № Ж-579/04.08.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да запрати на "Електроразпределение Север" АД направените по делото разноски в общ размер от 4140 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА