Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 5175 / 2022 г.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез гл. юрк. И. М., срещу Решение № 2637 от 19.04.202 г. на Административен съд София– град по адм. дело № 11590/2021 г., с което, по жалба на ЕТ „Д-р В. Ц. - Сотирова - Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести“, е отменена Заповед № РД 15-1312/22.10.2021 г., издадена от директора на СЗОК.
Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Претендират се разноски за внесената държавна такса и процесуално представителство.
Ответникът – ЕТ „Д-р В. Ц. - Сотирова - Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести“, чрез адв. М. Ш. и адв. С. М., оспорва жалбата като неоснователна, излагайки подробни съображения. Претендират се разноски със списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ „Д-р В. Ц. - Сотирова - Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести“ срещу Заповед № РД 15-1312 от 22.10.2021 г., издадена от директора на СЗОК, с която на лечебното заведение, е наложена санкция „Частично прекратяване на Договор №22-0749/2020 г. по отношение на лекаря д-р В. С., която не е извършила, но е отчела дейността по договора.
Съдът е установил от доказателствата по делото, че между ЕТ „Д-р В. Ц. - Сотирова - Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести“ и НЗОК, чрез СЗОК, има сключен Договор №22-0749/14.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ.
С. З. № РД-18-890 от 05.08.2021 г. на директора на СЗОК, с която е наредено да бъде извършена проверка на лечебното заведение, във връзка с постъпила жалба от 17.06.2021 г. и с твърдения за нарушение на правата на здравноосигурено лице (ЗОЛ) С. С.-Илиева.
За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № РД-18-890-1 г., съгласно който, при направена справка в Интеграционната информационна система на НЗОК, за ЗОЛ С. С. - Илиева има отчетен и заплатен от СЗОК по амбулаторен лист от 28.06.2019 г. консултативен, първичен преглед от д-р В. С. – специалист по очни болести с основна диагноза с МКБ код Н10.8.
При проверка на място е установено, че в амбулаторията на д-р С. е налице Амбулаторен лист №1113/28.06.2019 г. , на който липсва подпис на пациента, удостоверяващ, че прегледите са извършени, както и за информираността му за извършените медицински дейности, назначени изследвания и терапия, както и че към момента на прегледа не е хоспитализиран. От страна на д-р В. С. като не са представени доказателства, че пациентката е посещавала кабинета и й е извършен съответния преглед. Направен е извод, че лекарят е получил суми без правно основание, като са констатирано нарушение на изискванията на чл.217, чл.218, ал.1, чл.219, ал.1 на НРД МД 2018 г., вр. с §10 НРД за МД 2020-2022 г.
С Протокол за неоснователно получени суми № РД-18-890-2/11.08.2021 г. е установено, че сумата, която подлежи на възстановяване е 21,00 лева.
За резултатите от проверката е изготвена Докладна записка, вх. № 93-07-95 от 28.09.2021 г., а впоследствие е била издадена и процесната заповед.
По делото е безспорно установено, че лечебното заведение както към момента на сключване на договора си с НЗОК, така и към настоящия момент е обявило само един лекар за изпълнение на договора – д-р В. Ц. - Сотирова.
Съдът е анализирал събраните доказателства, преценил е наведените твърдения за неправилност на административния акт и е приел, че оспореният административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби.
Решението е допустимо, валидно и правилно.
Твърденията и съображенията на касатора за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Правилно първоинстанционният административен съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството, че с процесната заповед се постига резултат, при който договорът на лечебното заведение с НЗОК се прекратява изцяло, а не частично, както е посочено в правните основания за издаването й – чл. 59, ал. 11, т. 1, буква „а”, вр. с чл.59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 408, ал. 1 и 2, вр. с чл.412, ал.1 и ал.2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. (НРД МД 2020 – 2022 г.). Това е така, защото в лечебното заведение единственият лекар е д-р В. Ц. - Сотирова и макар наложената санкция да предвижда частично прекратяване на договора, само по отношение на нея, то със санкцията се постига друг правен резултат, а именно: прекратяване на договора с лечебното заведение. Тази санкция обаче, е уредена в хипотезиса на чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО – прекратяване на договора изцяло при повторно извършване на нарушението по т. 1, по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗЗО.
Липсата на „повторност“ на нарушението представлява пречка прекратяването на договора да се извърши по реда на чл. 59, ал. 11, т. 1, буква „а“ от ЗЗО.
Съгласно §1, т. 3 от НРД 2020 – 2022 г. „повторно нарушение“ е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение – ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година.
В случая данни за предходни нарушения от същия изпълнител на извънболнична медицинска помощ не са установени, поради което наложеното наказание е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът обосновано е приел, че става въпрос не за повторно нарушение, а за първо, в какъвто смисъл е и актуалната практика на Върховния административен съд.
При проверката на решението се споделят мотивите на административния съд, на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно от АПК, поради което настоящият състав не излага подробни съображения и препраща към тях.
Предвид изложеното, решението, което е правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, но в намален размер от поискания от 1 200 лева, предвид направеното възражение за прекомерност, действителната фактическа и правна сложност на казуса и процесуалната активност на страната в касационното производство, поради което същите се определят на 800 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2637 от 19.04.2022 г. на Административен съд София– град, постановено по адм. дело № 11590/2021 г.
ОСЪЖДА Столична здравноосигуритена каса да заплати на ЕТ „Д-р В. Ц. - Сотирова - Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по очни болести“ разноски за касационното производство в размер на 800,00/осемстотин/ лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
секретар:
Членове:
/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА