О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50250

гр. София, 15.05.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

И. Д.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1079/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. К. от [населено място], действащ чрез назначен особен представител адв. М. И. от АК Пазарджик, срещу решение № 264 от 20.12.2021 г., постановено по в. т. д. № 314/2021 г. на Апелативен съд - П.. С посоченото решение, след отмяна на решение № 260057 от 30.12.2020 г. по т. д. № 267/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик, е осъден Н. И. К. да заплати на „Застрахователна компания Л. И. АД на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ следните суми : Сумата 8 000 лв. - част от сумата 120 000 лв., изплатена от „ЗК Л. И. АД на Е. Б. П. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Х. П., починал при ПТП на 15.12.2011 г., и сумата 3 333.33 лв. - част от сумата 37 829.35 лв., изплатена на Е. Б. П. като обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху обезщетението за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.12.2019 г. до окончателното плащане; Суми в размер на по 6 000 лв. и 3 333.33 лв. - част от суми в размер на по 80 000 лв. и 24 349.87 лв., изплатени от „ЗК Л. И. АД на Г. Х. П. и на Г. Х. К. като обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 15.12.2011 г. смърт на баща им Х. П. и за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 03.12.2019 г. до окончателното плащане; както и разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за производството пред първата и пред въззивната инстанции.

В касационната жалба се поддържа оплакване, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с първоначалната искова молба ищецът е предявил два обективно съединени иска, заявени като частични, за заплащане на сумите 20 000 лв. - част от изплатени обезщетения за неимуществени вреди в размер общо на 280 000 лв., и 10 000 лв. - част от изплатени обезщетения за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер общо на 86 529.09 лв., а с последваща уточнителна молба до въззивния съд е предявил нови частични искове за част от сумите, изплатени поотделно на всяко от правоимащите лица. Излагат се и оплаквания за неправилност на решението поради неправилна преценка на фактите и доказателствата и необоснованост на изводите на въззивния съд относно възникването на претендираното от застрахователното дружество - ищец регресно право и началото на погасителната давност. По съображения в жалбата се иска обезсилване на решението и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по първоначално предявените искове, евентуално - отмяна на решението и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК - вероятна недопустимост на постановеното от въззивния съд решение. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси, „по които липсва съдебна практика“ : „1. Смята ли се за заплатено присъденото застрахователно обезщетение и възниква ли за застрахователя регресно право срещу застрахования, ако застрахователят е платил присъденото обезщетение по сметка на частен съдебен изпълнител в хипотеза на висящо изпълнително дело, образувано от лицето, което има право да го получи, или застрахователят следва да представи доказателство по делото срещу застрахования, че тази парична сума е получена лично от пострадалото лице; 2. Когато се претендира част от общо заплатеното застрахователно обезщетение, независимо от броя на обезщетените лица, от датата на кое плащане започва да тече давността за упражняване на правото на регрес от застрахователя срещу застрахования - от датата на първото плащане, независимо на кое от лицата е извършено то, или от датата, на която е извършено плащането за всяко едно от лицата“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по жалбата „ЗК Л. И. АД със седалище в [населено място].

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - П. е приел, че на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ ответникът Н. И. К. дължи на ищеца „ЗК Л. И. АД претендираните с предявените по делото частични искове суми, представляващи част от изплатени при предпоставките на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на починалия при ПТП на 15.12.2011 г. Х. П. - Е. П., Г. П. и Г. К., ведно с обезщетения за забава, тъй като с извършените плащания ищецът се е суброгирал в правата на всеки от обезщетените наследници по отношение на ищеца, който е причинил вредите при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

От фактическа страна въззивният съд е приел за доказано, че ищецът - застраховател е заплатил на правоимащите лица присъдени с влязло в сила решение обезщетения за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. - на съпругата на починалия Е. П., и по 80 000 лв. - на неговите деца Г. П. и Г. К., заедно с обезщетения за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 37 829.35 лв., съответно по 24 349.87 лв. В мотивите към решението съдът е посочил, че плащанията са извършени в хода на образувани срещу ответника изпълнителни дела, в периода 02.12.2014 г. - 24.03.2015 г., като реалното получаване на сумите не е било спорно в хода на делото.

Въззивният съд е изразил несъгласие с извода на първоинстанционния съд за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните с исковете регресни вземания, като след преценка на фактите и доказателствата е счел възражението на ответника за изтекла давност за неоснователно и е уважил предявените срещу него частични искове. Препращайки към ППВС № 7/77 г., въззивният съд е посочил, че към регресното вземане на застрахователя по чл.274, ал.1 КЗ (отм.), в т. ч. и за платените законни лихви като част от вземането, е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, а началният момент, от който тече давността, съвпада с момента на извършване на плащането в полза на правоимащото лице. За разлика от първоинстационния съд обаче, който е приел, че давността е започнала да тече от датата на първото плащане, извършено от ответника в полза на един от наследниците - Г. П., в хода на образувано изпълнително дело - 02.12.2014 г., въззивният съд се е произнесъл, че началото на давността следва да се преценява спрямо датите на най-ранното плащане спрямо всеки отделен наследник, тъй като всеки от наследниците е разполагал със самостоятелни вземания към застрахователя и със самостоятелен изпълнителен лист за сумите, присъдени по повод на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.). В зависимост от даденото разрешение въззивният съд е приел, че датата 02.12.2014 г. би могла да се счита за начален момент на погасителната давност само за регресното вземане на ответника за сумата 100 420.65 лв., изплатена въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2014 г. на наследника Г. П. по образувано от него изп. д. № 20148460400908 по описа на ЧСИ О. М.. За регресните вземания, произтичащи от извършени в полза на другите двама наследници плащания, началото на погасителната давност е обвързано с датите 10.12.2014 г. и 12.12.2014 г., на които ответникът е превел по изп. дело № 20148460400907 по описа на ЧСИ О. М. сумата 100 384.27 лв. в полза на взискателя - наследник Г. К., съответно по изп. дело № 20148460400909 по описа на ЧСИ О. М. сумата 100 384.27 лв. в полза на взискателя Е. П.. Като е съобразил, че исковата молба на „ЗК Л. И. АД, по повод на която е образувано делото пред първоинстанционния съд, е подадена по пощата на 03.12.2019 г. (чл.62 ГПК), съдът е направил извод, че към момента на предявяване на частичните искове не е изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца, възникнали като последица от извършените на наследниците Г. К. и Е. П. плащания. Относно наследника Г. П. съдът е изложил съображения, че датата 02.12.2014 г., на която е извършено първото плащане, не следва да се счита за начален момент на давностния срок, тъй като плащането е извършено от застрахователя чрез превод по изпълнителното дело с посочен получател ЧСИ О. М. и няма доказателства кога е преведена на взискателя Г. П.. Поради това, предвид липсата на категоричност, че сумата е получена от Г. П. в деня на превода 02.12.2014 г., съдът е приел, че до датата на предявяване на исковете - 03.12.2019 г., погасителната давност не е изтекла и по отношение на вземането, претендирано от застрахователя във връзка с извършеното към този наследник плащане.

В заключение въззивният съд се е произнесъл, че претендираните с частичните искове регресни вземания на ищеца не са погасени по давност и след отмяна на първоинстанционното решение е уважил исковете в размерите, за които са предявени съобразно уточнението на исковата молба, направено във въззивното производство по реда на чл.129 ГПК с молба от 20.08.2021 г.

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - П. въззивно решение.

Първото въведено с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание - вероятна недопустимост на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, се поддържа от касатора с твърдения, че при предявен с исковата молба частични искове за сумата 20 000 лв. - част от общо платени на тримата наследници на починалия Х. П. обезщетения за неимуществени вреди, и за сумата 10 000 лв.- част от изплатено на наследниците обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл по шест отделни частични иска за част от платените на всеки наследник обезщетения, предявени в хода на въззивното производство посредством уточнението на исковата молба с молба от 20.08.2021 г. Посочените твърдения не кореспондират с данните по делото и не създават предположение за недопустимост на обжалваното въззивно решение. С исковата молба ищецът „ЗК Л. И. АД е предявил частичен иск за сумата 30 000 лв., представляваща част от изплатени по образувани срещу него изпълнителни дела обезщетения и лихви за забава на наследниците на починалия при произшествието на 15.12.2011 г. Х. П. в размер общо на 365 590.69 лв. С отговора на исковата молба ответникът - сега касатор, е противопоставил възражение за изтекла погасителна давност, поради което и с оглед задължителните указания в ППВС № 7/77 г. относно началния момент на приложимата погасителната давност за регресното вземане по чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) въззивният съд е предоставил на ищеца възможност да уточни исковата молба като посочи как е формирана претендираната с частичните искове сума от 30 000 лв. и каква част от сумите, които са платени на наследниците на починалия и с които се свързва възникването на регресното притезание по чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), е включена в нея. Уточнението на исковата молба, извършено с молбата от 20.08.2021 г. в изпълнение на дадените от въззивния съд указания по чл.129 ГПК, няма за последица недопустимо изменение на предмета на въведения с първоначалната искова молба правен спор, нито е довело до недопустимо предявяване на нови частични искове във въззивното производство. Въззивният съд се е произнесъл с решението си в пределите на сезирането с исковата молба, поради което няма основание решението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.

Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Първият формулиран в изложението въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е приел, че за ищеца - застраховател е възникнало регресно вземане по чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) предвид безспорния по делото факт, че той е изплатил на правоимащите лица присъдените им с влязло в сила решение обезщетения по повод на предявени преки искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Липсата на доказателства за получени лично от взискателя по изпълнителното дело суми е констатирана единствено във връзка с произнасянето относно началния момент на погасителната давност за вземането на застрахователя, произтичащо от суброгирането в правата на обезщетения наследник Г. П., не и във връзка със самото възникване на регресното вземане, по което не е имало спор в процеса. Вторият въпрос в изложението е от значение за правилността на обжалваното решение, в частност - на извода на въззивния съд, че при изплатени в полза на няколко лица, въз основа на самостоятелни изпълнителни листове и в рамките на образувани срещу застрахователя отделни изпълнителни дела, суми за обезщетения началото на погасителната давност за регресното вземане по чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) следва да се преценява към датата на първото плащане по отношение на всяко правоимащо лице, а не към датата на първото извършено от застрахователя плащане, без значение за кой от правоимащите е било предназначено. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не се допуска.

Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси е отсъствието на надлежно обоснована от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.4 от тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетното твърдение, че по въпросите липсва съдебна практика, не удовлетворява изискването за аргументация на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не може да предпостави допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 314/2021 г. на Апелативен съд - П..

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 264 от 20.12.2021 г., постановено по в. т. д. № 314/2021 г. на Апелативен съд - П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :