О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50212

гр. София, 27.04.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1461 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищците по делото А. Д. и К. М. - изпълняващи заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), [населено място], против решение № 185/22.03.2022г. по в. т.д. № 50/2022г. на Апелативен съд - София, с което, след частична отмяна на решение № 1386/26.07.2019г. по т. д. № 1468/2017г. на Софийски градски съд, е отхвърлен искът с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи заедно длъжността синдик на Корпоративна търговска банка АД /н/ - [населено място], срещу Д. С. В., [населено място], за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващане, извършено с изявление с вх. № 10040/29.10.2014г. по описа на[Фирма 2] /н/, отправено от Д. С. В. до банката, с вземане в размер на 87 034.44 лева /44 500 евро, придобито от Д. С. В. с договор за цесия, съгласно уведомление с вх. № 10014/29.10.2014г. на Корпоративна търговска банка АД, с което представител на Дженерис АД е уведомил банката, че с договор за цесия от 20.10.2014г. Дженерис АД е прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87 034.44 лева /44 500 евро, и представляващо част от вземане на КТБ по негова депозитна сметка с IBAN:BG 80 KORP9220201503301, открита при Корпоративна търговска банка АД съгласно договор за индивидуален срочен депозит № 17313/24.01.2009г., както и с уведомление с вх. № 10039/29.10.2014г. по описа на[Фирма 2] /н/, подадено от Д. С. В. за договор за цесия от 20.10.2014г., по силата на който същият придобил от Дженерис АД парично вземане в размер на 87 034.44 лева /44 500 евро, срещу вземане на Корпоративна търговска банка АД /н/ към Д. С. В. по договор за банков кредит, сключен на 09.10.2007г. между[Фирма 2] и Д. С. В..

Касаторите твърдят, че въззивото решение е очевидно неправилно, постановено при необсъждане на всички относими по делото доказателства от една страна, а от друга - в противоречие със събраните такива и установеното фактическо положение, което е довело до нарушение на материалния закон. Считат, че от съществено значение за определяне наличието на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност по чл.59, ал.3 ЗБН е обстоятелството, че ответникът Д. В. е бил служител, на трудов договор в[Фирма 2] почти петнадесет години и то конкретно е заемал длъжността директор на Дирекция „Корпоративни ценни книжа“, в Управление „Ликвидност“. Предвид изложеното е намерил за неправилен извода на апелативния съд за недоказаност на наличието на ясна представа у ответника относно действителното състояние на банката. Неправилно са игнорирани изрично включените в длъжностната характеристика на Д. В. задължения и отговорности относно участието му в изготвянето и съгласуване на финансови и надзорни отчети - конкретни функции, изискващи професионална компетентност, за които ответникът е получавал възнаграждение. В тази връзка твърдят, че елементът „наличие на знание“ у ответника Д. В. относно обстоятелствата, обуславящи основателността на иска, следва да се приемат за напълно доказани, тъй като е налице пряка връзка между професионалните познания на ответника, личния му интерес на кредитополучател и финансови ангажименти по сключения договор и финансовото състояние на банката. Съответно договора за цесия от 20.10.2014г. и последвалото го прихващане, водещо до пълно погасяване на парични задължения в полза на ответника, са осъществени целево, в подходящ момент и са именно резултат на знанието му за фактическото положение на банката. Същевременно синдиците обосновават правният си интерес от прогласяване нищожността на извършеното прихващане и с обстоятелството, че с решение № 8/27.05.2021г. по к. д. № 9/2020г., ДВ бр.48/08.06.2021г. Конституционният съд на Р България, се е произнесъл по противоконституционността на придаденото обратно действие на закона спрямо прихващанията по чл.59, ал.5 ЗБН. В тази връзка се твърди, че не е налице процесуална преклузия за разглеждане на основанията за нищожност, тъй като нищожност може да се установява по всяко време, когато възникне интерес от прогласяването й, а в настоящият случай това е настъпило, като резултат от постановеното от КС решение № 8, което променя създадената съдебна практиката, постигаща като краен резултат съхраняване масата на несъстоятелността и прилагане на единен справедлив принцип при разпределянето й към кредиторите на несъстоятелността. Излагат се съображения, че извършеното от ответника прихващане е недействително, а банката /сега в несъстоятелност/ не е разполагала с процесуалноправни норми, за да отрече или възрази срещу депозираното изявление за прихващане преди да е възникнала фигурата на синдика с нормативно установен акт. Едновременно с това синдиците считат, че процесното прихващане е недействително, тъй като активното вземане е било неизискуемо на основание чл.63, ал.1 ЗБН, вр. чл.13, ал.1 ЗБН, неликвидно, не е била спазена формата на прихващането съгласно чл.59, ал.2 ЗБН, като същото е извършено и през периода на специалния надзор на[Фирма 2]/н/, при условията и по реда на глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл.116, ал. 2, т. 2 от същия закон. На основание чл.78, ал.8 ГПК се претендират и направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и по делото, Д. С. В., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Счита, че при извършване на преценката относно наличието на знание съдът е приложил правилно относимите правни норми от императивен порядък, като е съобразил разликата в значението и в правните последици на понятията „неплатежоспособност, според легалната дефиниция на чл.36, ал.2 Закона за кредитните институции (ЗКИ), и понятието „опасност от неплатежоспособност, съгласно дефиницията по чл.115 същия закон. Крайните изводи на съда за липса на знание за неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането произтичат от правилното тълкуване и прилагане на съответните разпоредби от ЗКИ и правилно проведеното разграничение между спирането на изпълнението на задълженията на банката като оздравителна мярка по чл.116, ал.2 ЗКИ и „спиране на плащанията по смисъла на чл.608, ал.2 ТЗ, което е съвсем различно понятие и не се прилага по отношение на банките. Въззивният съд правилно е приел, че субективният елемент от основанието по чл.59, ал.3 ЗБН не може да се основава на индиции и предположения, а подлежи на пълно и главно доказване, каквото не е проведено по делото от страна на ищеца и именно това е обусловило отхвърлянето на иска. Поддържа се, че видно от решение № 138/06.11.2014г. на УС на БНБ за отнемане на лиценза на банката, то е взето въз основа на финансови и надзорни отчети от 04.11.2014г. по Регламент № 575/2013г. на ЕС, на база на които единствено е констатирано и впоследствие оповестено състоянието на неплатежоспособност, като ищецът не е участвал, нито е могъл да участва при изготвянето, съответно съгласуването на тези отчети, съставени от квесторите на банката, за което, според решението на БНБ, са били необходими месеци. Сочи се, че към датата на придобиване на вземането, предмет на прихващането (20.10.2014г.), нито са били съставени, нито са били обявени дори обикновени финансови отчети на[Фирма 2] (последният обявен на сайта на КФН и на банката към 20.10.2014г. е финансов отчет е за второто тримесечие на 2014г., но според същите банката не е неплатежоспособна; обявяването на сайта на КФН и на банката на финансовия отчет за третото тримесечие на 2014г. е на 13.11.2014г., а в ТР по партидата на банката последният обявен ГФО е за 2012г.). Излагат се и съображения, че лицензът за извършване на банкова дейност на КТБ е отнет на основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ – поради отрицателна стойност на собствения капитал (компонент на надзорните отчети), а не поради спиране на плащанията, поради което поставянето на банката под специален надзор, поради спиране на плащанията, не формира знание у третите лица, вкл. у ищеца за отрицателен собствен капитал на банката, спрямо което обстоятелството следва да се преценя знанието по см. на чл.59, ал.3 ЗБН. Твърди се, че самият УС на БНБ в доклада си от 27.10.2014г. сочи, че е от изключително значение за преодоляване на финансовото затруднение е съхраненото доверие у вложителите.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По делото е установено, че с решение № 73/20.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка „Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца ; за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на банката; дейността на банката е ограничена, като й е забранено да извършва всички видове дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност; отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет на банката; лишени са за срок от три месеца от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.

С решение № 664/22.04.2015г. по т. д. № 7549/2014г. на Софийския градски съд е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД, с начална дата 6.11.2014г.; открито е производство по несъстоятелност; банката е обявена в несъстоятелност; прекратена е дейността на предприятието; прекратени са правомощията на органите на банката; постановена е обща забрана и запор върху имуществото й; банката е лишена от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

С решение № 1443/03.07.2015г. по т. д. № 2216/2015г. на Софийския апелативен съд решението на СГС е отменено в частта за начална дата на неплатежоспособност, като за такава е определена датата 20.06.2014г.

С договор за банков кредит от 9.10.2007г. „Корпоративна търговска банка“ АД е предоставила на Д. С. В. сумата 80 000 евро за закупуване на апартамент № 1 в новоизградена сграда в [населено място], [улица], вход А, на II етаж, както и за други разходи, свързани с покупко-продажбата на имота и за довършителни и ремонтни работи по имота, с краен срок за погасяване на кредита 01.10.2022г.

С договор за индивидуален срочен депозит № 17313 / 24.01.2014г. „Дженерис“ АД е депозирал на съхранение в „Корпоративна търговска банка“ АД сумата 440 895,48 лева по сметка с IBAN:BG 80KORP9220201503301 за срок от 6 месеца, който започва да тече от датата на внасяне и изтича на 24.07.2014г.

С уведомление с вх. № 10014/29.10.2014г. „Дженерис“ АД, чрез изпълнителния директор Г. В., е уведомило банката, че с договор за цесия от 20.10.2014г. „Дженерис“ АД е прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87 034,44 лева / 44 500 евро, представляващо част от вземането на цедента по неговата депозитна сметка с IBAN:BG 80KORP9220201503301, открита при „Корпоративна търговска банка“ АД, съгласно договор за индивидуален срочен депозит № 17313 от 24.01.2014г., заедно с всички лихви, начислени по това вземане след датата на прехвърлянето му.

С уведомление с вх. № 10039/29.10.2014 г. Д. С. В. е уведомил банката за извършената на 20.10.2014г. цесия, по силата на която е придобил от „Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87 034,44 лева /44 500 евро.

С изявление за прихващане с вх. № 10040/ 29.10.2014г. на основание чл.104 ЗЗД Д. С. В. е отправил до банката изявление за прихващане на: вземане в размер на 87 034,44 лева /44 500 евро/, придобито по договор за прехвърляне на вземане от 20.10.2014г., сключен с „Дженерис“ АД, представляващо част от вземането на „Дженерис“ АД от „Корпоративна търговска банка“ АД по депозитна сметка с IBAN:BG 80KORP9220201503301, открита при „Корпоративна търговска банка“ АД, съгласно договор за индивидуален срочен депозит № 17313 / 24.01.2014г., срещу всички задължения на Д. С. В. във връзка с договора за банков кредит от 9.10.2007г. в общ размер (по негови изчисления) 44 298,56 евро /86 640,45 лева.

Според приетото по делото заключение на счетоводна експертиза, към 29.10.2014г. (деня на изявлението за прихващане) задължението на Д. В. по договор за банков кредит е било в общ размер 44 298,64 евро/ 86 640,60 лева. Вземането на цесионера към деня на договора за цесия - 29.10.2014г. е 87 034,44 лева / 44 500 евро. Размерът на вземането, което кредитора би получил от масата на несъстоятелността при разпределение на осребреното имущество по чл.94 ал.1 ЗБН от първата частична сметка за разпределение, чийто утвърден от ФГВБ процент е 11.05% , възлиза на 9 617,31 лева. Счетоводните операции, както по усвояване и издължаване на кредита, така и по извършеното прихващане с цел погасяване на остатъка от дълга по кредита с вальор 29.10.2014г., са били отразени коректно и точно в счетоводната система на банката, съгласно Закона за счетоводството и приложимите стандарти.

С предходно решение № 804/15.04.2020г. по т. д. № 5755/2019г. на Апелативен съд - София, постановеното по делото първоинстанционно решение : 1) е отменено в частта, с която искът с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН е отхвърлен като неоснователен и е постановено друго решение, с което е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ прихващането, извършено с изявление с вх.№ 10040/29.10.14г., отправено от Д. С. В. до „КТБ“ АД /н./ с вземане по изявлението за прихващане в размер на 87 034,44 лева, която сума е левовата равностойност на 44500 евро, придобито от Д. С. В. чрез цесия, съгласно уведомление вх. № 10014/29.10.2014г., с което представител на „Дженерис“ АД съобщава на „КТБ“ АД /н./, че с договор за цесия от 20.10.2014г. „Дженерис“ АД е прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87034,44 лв., която сума е левовата равностойност на 44500 евро, и представлява част от вземането по негова депозитна сметка IBAN:BG 80 KORP9220201503301, открита при „КТБ“ АД /н./ съгласно договор № 17313 за индивидуален срочен депозит от 24.01.2009г., както и с уведомление вх. № 10039/29.10.2014г., подадено от Д. С. В. за извършена цесия от 20.10.2014г., въз основа на която е придобил от „Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87034,44 лв., представляваща равностойност на 44500 евро, срещу вземане на „КТБ“ АД /н./ към Д. С. В. по договор за банков кредит в евро от 09.10.2007г., сключен между „КТБ“ АД /н./ като кредитор и Д. С. В. като кредитополучател; 2) е обезсилено в частта, с която основание чл.59, ал.3 ЗБН, същото прихващане е обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката.

С решение № 60 147/12.01.2022г. по т. д. № 1534/2020г. на Върховния касационен съд, I т. о. цитираното въззивно решение е отменено изцяло; иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване на прихващането за относително недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката е отхвърлен като неоснователен; делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.

При повторното разглеждане на делото апелативният съд е приел за установено наличието на два от елементите от фактическия състав на чл. 59, ал.3 ЗБН, тъй като вземането на кредитора Д. С. В. е придобито на 20.10.2014г., а изявлението за прихващане е отправено до банката на 29.10.2014г., т. е. правнорелевантните факти са се осъществили преди датата на откриване на производството по несъстоятелност - 22.04.2015г.

Определил е, че спорът между страните е съсредоточен върху въпроса, дали е налице и третият елемент от фактическия състав на иска по чл.59, ал.3 ЗБН - към момента на придобиване на вземането ответникът да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. За да постанови отхвърлителното си решение, решаващият състав е намерил предявения иск за недоказан, тъй като предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства, а в конкретния случай такива доказателства - преки или косвени, няма.

Посочено е, че искането за откриване на производство по несъстоятелност е било заявено по реда на чл.9, ал.1 ЗБН с молба, подадена от Българската народна банка на 07.11.2014г., към която е приложено решение № 138 от 6.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД. На същата дата молбата е била вписана в търговския регистър. Въз основа на това съдът е заключил, че по силата на фикцията в чл.7, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, ответникът е узнал за отнемането на лиценза на банката за извършване на банкова дейност и искането за откриване на производство по несъстоятелност на 7.11.2014г. - след датите на придобиване на въпросните вземания и на отправяне на изявленията за прихващане до банката, което изключва наличието на знание в едната от хипотезите на оборимата презумпция в чл.59, ал.3 ЗБН.

Същевременно съдебният състав е счел, че в конкретния случай не може да се приеме за доказано и знание за настъпила неплатежоспособност на банката - другата хипотеза на правната норма. В тази връзка е направил разграничение между неплатежоспособност на банката, както е дефинирана в чл.36, ал.2 от Закона за кредитните институции и опасност от неплатежоспособност в дефиницията на чл.115 от същия закон. Посочил е, че нито в Закона за банковата несъстоятелност, нито в Закона за кредитните институции е установена презумпция за неплатежоспособност на банка, която да се прилага при откриване на производство по несъстоятелност на банка, както и че прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.608, ал.2 ТЗ е недопустимо. Въз основа на това е заключил, че при липсата на установена в специалния закон презумпция за неплатежоспособност на банката, в нито един момент от периода, започващ от деня на поставянето на банката под специален надзор и завършващ в деня на вписването в търговския регистър на решението за отнемане на лиценза за банкова дейност, не може нито да се твърди, нито да се приеме за логично, че участниците в гражданския оборот са знаели, че е настъпила неплатежоспособност на банката /решение № 11/04.03.2021г. по т. д. № 2387/2018г. на 2-ро т. о. на ВКС и решение № 143/12.02.2021г. по т. д. № 2343/ 2019 г. на 2-ро т. о. на ВКС/. Прието е, че липсват категорични доказателства, че към релевантния за спора момент ответникът е разполагал с информация за предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано от иницииране на производство по несъстоятелност, и недобросъвестно да се е възползвал от нея при извършване на прихващането. Поради възприетото е достигнал до извода, че няма основание да се приеме че прихващането е извършено при наличие на знание, релевантно за уважаване на иска по чл.59, ал.3 ЗБН. Посочено е, че обвързаността на ответника в трудово правоотношение с банката към деня на обсъжданите събития само по себе си не е обстоятелство, което да предпоставя наличието на знание относно състоянието на неплатежоспособност. Въз основа на заповед № ТД- 3 - 218 7/ 13.01.2015 г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 326 от КТ, е установено, че ответникът е заемал длъжността директор на дирекция „Корпоративни ценни книжа“ в управление „Ликвидност“. Посочил е, че в съответствие с въведеното от ищеца твърдение, в негова тежест е било да установи, че е изрично включено в длъжностната характеристика на служителя задължение и той е участвал в изготвянето или съгласуването на финансовите и надзорни отчети на банката, поради което несъмнено е могъл да добие ясна представа относно действителното финансово състояние на банката, въз основа на което да направи за себе си обоснована прогноза за не/продължаването на дейността й като кредитна институция. Предвид, че доказателства в тази насока не са представени, е намерил възражението за неоснователно.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ В условия на „специален надзор“, преди да е възникнала фигурата на синдик на банката, съществува ли латентно състояние по отношение на дейностите, които са ограничени със закон?; 2 / При разглеждане на иск с правно основание по чл.59, ал.3 ЗБН, обстоятелства, които са служебно известни на дадено лице, следва ли да бъдат относими и приети за безспорни към елемента за наличие на знание, в смисъла съдържащ се в правната норма и същите подлежат ли на доказване?; 3/ Действително ли е прихващане, което е извършено в разрез на законови ограничения, по време когато банката е в състояние на особен надзор, не е било ликвидно, не е било изискуемо и не е спазена законовата форма предвидена в специалния ЗБН?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл. последно ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените от касаторите въпроси не отговарят на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не са обусловили изхода на спора. В обжалваното решение не е даден отговор на първия формулиран въпрос. Втори въпрос е общо зададен, без да се сочат конкретните обстоятелства, служебно известни на ищеца, от които се извежда проявлението на субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН. Апелативният състав не е изложил мотиви и относно ликвидността и изискуемостта на активното вземане, предмет на прихващането, поради което трети въпрос също не може да предпостави допускане на решението по иска по чл.59, ал.3 ЗБН до касационен контрол. Следва да се има предвид, че дори да се приеме, че е извършеното прихващане не е произвело действие, това не би могло да обуслови уважаване на конститутивния иск за относителна недействителност на прихващането. Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не може да бъде обсъждано проявлението на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Независимо изхода на спора, на ответника по касацията не могат да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като съдът нито е сезиран с такова искане, нито са представени доказателства за извършването им.

[Фирма 2] следва да заплати, на основание чл.59, ал.7 ЗБН, по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1740,69 лева.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185/22.03.2022г. по в. т. д. № 50/2022г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1740,69 лева за настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.