Р Е Ш Е Н И Е

№ 50075

София, 09.05.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

с участието на секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1719 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50013 от 11.01.2023 г. е допуснато по касационна жалба на Прокуратура на Република България, чрез гл. експерт юрисконсулт М. касационно обжалване на решение № 260834/08.03.2022 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 3814/2021 г., с което след отмяна на решение от 04.01.2021 г. по гр. д. № 24300/2012 г. по описа на Софийски районен съд, касаторът е осъден да заплати на Л. К. С. /конституиран на мястото на починалата в процеса ищца Н. П. С./, на основание чл.224, ал.1 КТ сумата от 13 453,16 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2000 г. до 2003 г. и 2009 г. в общ размер на 92 работни дни, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.05.2012 г. до окончателното изплащане.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че в разглеждания случай, поради настъпилата смърт на ищцата в хода на процеса, правото да ползва платен годишен отпуск се е трансформирало в право на парично обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, който факт следвало да бъде взет предвид при решаване на спора на основание чл.235, ал.3 ГПК. Съдът не е съобразил, че предмет на делото е претендирано обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, дължимо в резултат на извършено...