О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50187
Гр. София, 25.05.2023 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 2589 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 7206 от 20.12.2021 г., подадена от О. С. З. представлявана от Ж. Т. – кмет, чрез юрисконсулт С. Н., срещу въззивно Решение № 174 от 23.11.2021 г. по в. гр. д.№ 1560/2021 г. на Окръжен съд - С. З. І гр. състав.
Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.
Ответниците по касация Г. И. Ш., И. Б. Г. и М. Б. Г. (последните две – малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител Г. И. Ш.) са подали отговори на жалбата и изложението към нея чрез адвокат С. Р. от АК – С. З. Поддържат, че не е налице основание за допускане на обжалването. Претендират разноски за защитата пред ВКС.
Отговор е постъпил и от третото лице помагач „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - С. З. представлявано от управителя инж. Р. Р., чрез адвокат А. С. от АК – С. З. Заема становище, че въззивното решение е неправилно и моли да бъде допуснато касационно обжалване.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено Решение № 260620 от 09.07.2021 г. по гр. д.№ 152/2021 г. на Районен съд – С. З. с което О. С. З. е осъдена да заплати на Г. И. Ш. сумата 8 000 лева, а на И. Б. Г. и М. Б. Г. (последните две – малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител Г. И. Ш.) – суми в размери от по 4 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди – болки, страдания, психично и емоционално разстройство, претърпени вследствие настъпило на 09.05.2020 г. ПТП на пътя на с. Загоре, общ. С. З. ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
От фактическа страна е прието за установено, че на 09.05.2020 г. ищцата Г. И. Ш. управлявала лек автомобил по пътя от гр. С. З. към с. Коларово, общ. Раднево, като на задната седалка се возели двете й деца – ищците И. Б. Г. (на 11 г.) и М. Б. Г. (на 8 г.). В близост до пътната табела, обозначаваща края на с. Загоре, настъпило ПТП по причина на необезопасен изкопен ров на пътното платно. Същият е резултат от възстановителни работи по авария от 28.04.2020 г., извършвани от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - С. З. след които останала за възстановяване 8 кв. м. асфалтова настилка. Асфалтирането на участъка е приключило на 27.05.2020 г. Към 09.05.2020 г. мястото на ремонта не е било обозначено.
Управлявайки автомобила, ищцата Г. Ш. изгубила контрол и МПС излязло в дясно по посока на движението, след което се преобърнало в отводнителния канал. Ищцата Г. Ш. получила контузия на главата с оток в лявата теменна област и лекостепенно мозъчно сътресение; контузия на шията; контузия на гръдния кош; разкъсноконтузна рана на втория пръст на лявата ръка с контузия на първата междуфалагеална става на този пръст. Ищцата И. Б. Г. получила контузия на главата с повърхностна рана, а ищцата М. Б. Г. – контузия на главата с повърхностна рана, контузия на десен глезен и лява предмишница. Всички увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Наред с това всяка от пострадалите понесла страдания от психологичен характер. За ищцата Ш. настъпила остра стресова реакция, коморбидно съчетана с други реакции на тежък стрес, като типичните прояви на този тежък стрес включват повтарящо се изживяване на травмата, внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата, безсъние, тревожност. Десет месеца след ПТП не е могла да управлява МПС, а след това, когато е била в автомобил, при появата на неравности на пътя е започвала да плаче. Настъпили повишена емоционална лабилност, повишена ситуативна и умерено повишена личностова тревожност, умерено повишено чувство на безпокойство, неувереност и несигурност, епизодично непроизволно припомняне травматичната ситуация, които са пряко свързани като последици от преживения стрес и все още не са отзвучали. За детето И. е настъпило разстройство в адаптацията, представляващо състояние на субективен дистрес и емоционални проблеми, възникнали в периода на адаптация към настъпилите жизнени промени и последиците на стресогенното жизнено събитие. Резултатът от преживяното ПТП е еквивалентен на психотравмено провокиран стрес със силен интензитет по съдържание и емоционална наситеност, в резултат на което настъпва промяна в психичното състояние на детето. За детето М. е установено настъпило разстройство в адаптацията - повишена емоционална лабилност, повишени показатели на тревожност, напрегнатост и страхови преживявания при епизодично непроизволно припомняне на травматичната ситуация; сънува преживяното и се стряска насън. Преживеният стрес не е отзучал, което затруднява личностовото функциониране на детето. То изпитва страх и напрежение от МПС, както и припомняне на ПТП, изживява отново тежките преживявания със силен емоционален отговор с продължителен плач. По време на провеждане на психологичното изследване М. е емоционално лабилна, напрегната и тревожна, неуверена, несигурна, които състояния са свързани с претърпяния инцидент.
От правна страна е прието, че съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1 и чл. 31 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините. От разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 167 ЗДвП произтича задължение за общините да поддържат пътищата изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението и незабавно да сигнализират препятствията по тях. Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя” е всяко нарушаване целостта на пътното покритие, както и всички предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Прието е, че О. С. З. като собственик на пътя, върху който се намира препятствието, както и във връзка с разясненията по т. 3 от ППВС № 4/1975 г. и т. 2 от ППВС № 17/1963 г., носи отговорност за поддържането и безопасното му ползване – нещо което е установено, че нито тя го е извършила, нито служителите на които го е възложила. Обстоятелството, че препятствието се дължи на ремонт, извършван от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - С. З. не я освобождава от отговорността по чл. 49 ЗЗД. На основание чл. 52 ЗЗД справедливият размер на обезщетението за вредите, причинени на Г. Ш., е определен на сумата 8 000 лв., а за всяко от двете деца – в размер на по 4 000 лв.
Искането за допускане на обжалването се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:
„Необсъждането на доказателствата, приети в съдебното производство пред първоинстанционния съд и доводите, основани на тези доказателства, изложени във въззивната жалба, съставляват ли съществено процесуално нарушение съгласно чл. 12 ГПК и Решение № 91/1971 г. по гр. д.№ 73/1971 г. на ВС, ОСГК, т. 4 от ППВС № 7/1965 г. за правомощията на втората инстанция и т. 12 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК ?“
„В мотивите на решението си въззивният съд е извършил препращане към мотивите на районен съд. Това препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните ?“
„При положение, че водача на МПС няма достатъчен опит в шофирането и е видял неравността преди да мине през нея, може ли да се каже, че е налице принос от негова страна относно настъпилия вредоносен резултат поради извършените от него маневри при преминаване през неравността ? Налице ли е причинна връзка между поведението на водача на МПС и настъпилия вредоносен резултат ? Съгласно т. 7 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г. следва ли обезщетението за вреди да бъде намалено и ако самата пострадала Ш. е допринесла за тяхното настъпване ?“
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Видно от мотивите към въззивното решение, отсъства препращане към мотивите на първоинстанционния съд, предвид което въпросът, касаещ приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 272 ГПК няма обуславящо значение за изхода на спора, респ. – не представлява общо основание за допускане на обжалването по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуално-правния въпрос, касаещ задълженията на решаващия съд да обсъди в съвкупност и изложи в мотивите на решението си съображения по всички доводи и възражения на страните, по всички правнорелевантни факти и събрани доказателства по делото, обсъдени в тяхната съвкупност. По своето естество това не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за неспазване на нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК, което не може да бъде обсъждано в производството по чл. 288 ГПК, в чиито рамки съдът не проверява правилността на обжалваното решение, включително дали е постановено при спазване на процесуалните правила. Прегледът на мотивите на обжалваното решение не дава основание да се приеме тезата на касатора, че въззивното решение е немотивирано, нито че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. Що се касае до твърдението, че окръжният съд не се е съобразил с Решение № 91/1971 г. по гр. д.№ 73/1971 г. на ВС, ОСГК и т. 4 от ППВС № 7/1965 г. следва да се подчертае, че разясненията в тези два акта са постановени при действието на ГПК от 1951 г. (отм.) и понастоящем са изгубили значението си, защото производството по обжалване на първоинстанционни решения по граждански дела сега е уредено при коренно различни принципи. То не е контролно-отменително, а е въззивно и приложими са разясненията на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и съвместимите с тях постановки на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК. Доколкото са изгубили значението си, извършването на съпоставка между Решение № 91/1971 г. по гр. д.№ 73/1971 г. на ВС, ОСГК и т. 4 от ППВС № 7/1965 г. от една страна, а от друга - произнасянето на въззивния съд, се явява лишено от смисъл при преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Релевираната т. 12 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. гр. д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК е неотносима съдебна практика към поставения от касатора проблем, доколкото съдържа разяснения по приложението на отменения ГПК след реформата, извършена със ЗИД ГПК (ДВ, бр. 124 от 1997 г.), относно правомощията на касационната, а не на въззивната инстанция.
При данните по делото, необуславящи се явяват въпросите, поставени във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Във връзка с поведението на водача на катастрофиралото МПС в отговора на исковата молба е посочено, че липсват данни с каква скорост се е движил водача (дали не е била превишена) и дали действията му са правилни; дали участниците в ПТП са били с поставени предпазни колани; дали водачът е бил под влияние на алкохол и/или упойващи вещества. Предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, с доклада по делото на общината (в качеството на ответник) е дадено указание, че следва да докаже възраженията си. Нито първата, нито въззивната инстанции са приели за установено осъществяването на факт, въз основа на който да може да се направи извод, че с поведението си водачът Г. И. Ш. е допринесла за настъпването на ПТП и вредите от него, предвид което не е било налице основание да се пристъпи към намаляване на присъденото й обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с т. 7 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г.
С оглед настоящото произнасяне касаторът дължи разноски във връзка със защитата на всеки от ответниците по касация в производството пред ВКС. Видно от ДПЗС № 0241705 от 27.01.2022 г. (л. 60), ДПЗС № 0241706 от 27.01.2022 г. (л. 66) и ДПЗС № 0241704 от 27.01.2022 г. (л. 76) разноските възлизат съответно на 2 500 лева за Г. И. Ш. и на по 1 200 лева за всяко от двете й деца.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 174 от 23.11.2021 г. по в. гр. д.№ 1560/2021 г. на Окръжен съд - С. З. І гр. състав.
ОСЪЖДА О. С. З. ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Ш. сумата 2 500 (две хиляди и петстотин) лева – разноски за защитата й в производството пред ВКС.
ОСЪЖДА О. С. З. ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. Г. - малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. Ш., сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева – разноски за защитата й в производството пред ВКС.
ОСЪЖДА О. С. З. ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. Г. - малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. Ш., сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева – разноски за защитата й в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: