Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М. ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 5189 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 срещу Решение №2333 от 08.04.2022 г. на Административен съд София - град, по адм. дело №8682/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-16-714 от 12.08.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, с което на „А. О. ЕООД е определена финансова корекция в размер на 100% от финансовата подкрепа за проекта по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-3.001-0727-C01 за нарушение по чл. 70, ал.1, т. 3 ЗУСЕСИФ, свързано с принципите за ефикасност и ефективност, квалифицирано за нередност по т. 2 „Нарушение на принципите по чл. 4, 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г.“ от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, за неправилни и необосновани изводите на съда, че от представените документи по преписката не се установява извършване на твърдените нарушения на принципите за ефикасност и ефективност. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че със закупуването и въвеждането в експлоатация на машините и оборудването и получаване на окончателното плащане, задълженията на бенефициера по договора са изпълнени.

Сочи като съществено нарушение на съдопроизводствените правила липсата на мотиви в съдебния акт по всички доводи, изложени от него. Счита, че неточно и непълно е установена фактическа обстановка, като съдът не е взел предвид данни от извършени проверки на място и представени трудови договори, неправилно е ценил доказателства, като е съобразил само крайния финансов резултат, без да оцени въз основа на какви приходи е формиран той. Посочва, че липсват мотиви на съда въз основа на които е приел заключението по изготвената експертиза.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за прекомерност на платеното от дружеството адвокатско възнаграждение, тъй като доводите на съда са бланкетни.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу Решение №РД-16-714 от 12.08.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган. Претендира разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Касаторът се представлява от пълномощник Н. Г..

Ответникът по касационната жалба – „А. О. ЕООД, счита същата за неоснователна.

В подадения отговор излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът се представлява от адв. К. Д. – Адвокатска колегия - Пазарджик.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.08.2017 г. между „А. О. ЕООД и УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект BG16RFOP002-3.001-0727 „Конкурентоспособност чрез инвестиции в енергоефективно технологично оборудване“ на стойност 2 131 854,53 лв., от които 1 495 018,17 лв. безвъзмездна финансова помощ, предоставена от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Предвиждат се дейности по закупуването на дълготрайни материални активи (ДМА) - модулна челюстна трошачка, верижен булдозер, колесен челен товарач, както и придобиване на дълготрайни нематериални активи, необходими за изпълнението на мерките, включени в обследването за енергийна ефективност и извършване на консултантски услуги за въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятието.

Посочени са и специфични цели: свързани с разширяване дейността на фирмата чрез увеличаване на производствените мощности; увеличаване ефективността на дружеството чрез намаляване потреблението на енергия; намаляване на негативното влияние на производствените процеси върху околната среда чрез отделяне на по-малко въглеродни емисии; увеличаване на продажбите и пазарния дял на дружеството.

Бенефициерът е провел процедура за избор на изпълнител с публична покана за изпълнение на дейностите, свързани с придобиване на ДМА и е сключил три договора по всяка от следните обособена позиции:

За изпълнение на дейност с предмет “Доставка на енергоефективно оборудване” по обособена позиция 001 “Модулна челюстна трошачка” е сключен Договор №BG16RFOP002-3.001-0727-C01-SU 001 от 26.02.2018 г. с изпълнител “Прайм технолоджийс” ООД. По обособена позиция 002 “Верижен булдозер” e сключен Договор №BG16RFOP002-3.001-0727-C01-SU 002 от 26.02.2018 г. с изпълнител “Е. Б. ЕООД и по обособена позиция 003 ”Колесен челен товарач” е сключен Договор №BG16RFOP002-3.001-0727-C01-SU 003 от 26.02.2018 г. с изпълнител “Зет и ем прайвит ко” ООД.

За изпълнение на дейност 5 е проведен избор на изпълнител без процедура - по реда, указан в Ръководството за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по ОПИК - чрез събиране на две оферти. В резултат е сключен Договор № BG16RFOP002-3.001-0727-C01-Sе-001 от 28.06.2018 г. с изпълнител “Криейтив бизнес консултантс” ЕООД с предмет “Консултантски услуги при разработване и внедряване на Система за управление по стандарта ISO 50001:2011 Системи за енергийно управление” и Договор №BG16RFOP002-3.001-0727-C01-Sе-002 от 02.08.2018 г. с изпълнител “Р. Б. ЕООД с предмет “Сертификация на системата за енергийно управление по международен стандарт ISO 50001:2011”.

От бенефициерът е отправено искане за изменение в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, състоящо се в одобрение за промяна мястото на изпълнение на проекта от гр. Монтана в с. Белотинци, общ. Монтана, обл. Монтана.

На 12.03.2019 г. проектът е приключил с одобряване на окончателно плащане по него.

На 17.12.2019 г. е извършена проверка на място, завършила с констатация, че оборудването не е в експлоатация и се извършва ремонт на модулната челюстна трошачка. Приложен е снимков материал, от който са видни изработените моточасове от верижния булдозер и колесен челен товарач.

На 14.02.2020 г. до бенефициера е изпратено искане за предоставяне на пояснения и допълнителна информация относно причините поради които закупеното по проектно оборудване за периода след неговата доставка и въвеждане в експлоатация до момента на извършената проверка на място на дата на 17.12.2019 г. е експлоатирано в минимален обем.

В отговор на 28.02.2020 г. „А. О. ЕООД представя пояснения и документи за сервизно обслужване на закупените машини по проекта.

На 14.05.2020 г. в рамките на проверка на сигнала за нередност е извършена проверка на място (заявено по проекта), завършила с констатация, че оборудването не е налично на адреса. Посочено е от проведен разговор с пълномощник на управителя на дружеството, че машините са преместени на друг адрес в с. Д. Б. въпреки че все още няма одобрение от УО, бенефициерът е преместил инвестицията там. Констатацията и на този адрес е негативна – няма наличен офис и идентификация, че е място на реализация на проект по ОПИК; няма налични работници; има складирана техника, която не извършва дейност. Проверяващият екип е направил посещение и на посочения адрес в с. Д. Б. при което е установил, че в обекта няма налични работници или представители на бенефициера, на място е налична складирана техника която не извършва дейност. От придобитите по договор машини е налична само – модулна челюстна трошачка, която не извършва дейност.

В проверката във връзка със сигнала за нередност са проверявани и данни за свързаност на бенефициера с други шест дружества, осъществяващи сходна дейност. Установено е, че четири от седемте дружества бенефициери са с код на основна икономическа дейност 43.39 “Други довършителни строителни дейности” (“КВП –ГРУП”, “ТК Дрийм билд” ЕООД, “ТК Билд” ЕООД и “Верда 008” ЕООД), а останалите три от дружествата (“КВП-Консулт” ЕООД, “А. О. ЕООД и „Научно-технически съюз по строителство Консултинженеринг“ ЕООД) са с код на основна икономическа дейност 23.99 “Производство на изделия от други неметални минерали, неквалифицирани другаде”. Установено е, че в подадена декларация от „Амбър ойл" ЕООД в рамките на проведеното договаряне, дружеството е заявило, че през 2015 г. има статут на свързано предприятие с посочените „НТСС-Консултинженерйнг" ЕООД, „ТК Билд" ЕООД, „ТК Д. Б. ЕООД, „Дунав 09" ЕООД, „Амбър трейд" ЕООД, ДЗЗД „Пловдивинвест 99", ДЗЗД „КТСС/Т7 Консулт", ДЗЗДОбединение „НТСС/Инфрам" и ДЗЗД Обединение „НТСС/Инфрам" с различен номер ЕИК. В декларация за 2016 г. статутът „свързано предприятие" е променен на „Независимо предприятие“, но икономическите връзки между тях продължават, като изпълнители по различните проекти са едни и същи дружества, целите на проектите са едни и същи и се отчитат сходни минимални резултати по всеки. При подробна аргументация се прави извод, че по всички седем проекта, включително процесния, се отчита високо ниво на риск от измама.

На 30.06.2020 г. ръководителят на Управляващия орган уведомява дружеството за установената нередност при изпълнението на проект „Конкурентоспособност чрез енергийна ефективност“, както и за предстоящо определяне на финансова корекция за нея в размер на 100% от направения разход.

На 15.07.2020 г. „А. О. ЕООД представя възражение и доказателства.

На 12.08.2020 г., с Решение №РД-16-714, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“ определя на „А. О. ЕООД финансова корекция в размер на 100% от финансовата подкрепа за нарушение по чл. 70, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ, свързано с принципа на добро финансово управление в частност – нарушение на принципите за ефикасност и ефективност, квалифицирано като нередност по т. 2 „Нарушение на принципите по чл. 4, 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г.“ от Приложение № 2 към чл. 2, ал.3 от Наредбата.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ ). В заключението на вещото лице е посочено, че общият размер на отчетените от дружеството жалбоподател разходи за амортизация за 2019 г. са в размер на 43 000,00 лева, като съответстват на посочената на годишна база начислена амортизация в амортизационния план в размер на 42 364,02 лева. Посочва, че финансовия резултат от дейността, свързана с машините, предмет на финансиране по договора за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., данъчната печалба е 1 290,75 лева.

Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника, в съдебното производство, Заповед №РД-16-458 от 12.06.2020 г. на министъра на икономиката, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“

При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно съответствието на решението с материалния закон: първоинстанционният съд счита, че не се установява безспорно нарушение на принципите по чл. 4, 8, чл. 7 и 8 от Регламент № 1303/2013, доколкото в административния договор за безвъзмездна финансова помощ и неговите приложения не са заложени задължения за бенефициера за конкретно количество продукция, т. е. за пълно използване на придобитите активи, а посочените цели са твърде общи – подобряване не конкурентоспособността, енергийната ефективност, капацитета и други на дружеството-бенефициер. Доказано е придобиването и въвеждането в експлоатация на машините и съоръженията, предмет на доставка по договора, както и сертифицирането на съответните производствени процеси, поради което не може да се направи извод за нарушаване на принципите на ефикасност и ефективност. Относно промяната на мястото на изпълнение на проекта съдът приема, че не е налице нарушение, въпреки липсата на одобрение от Управляващия орган, доколкото задължението по административния договор, е мястото на изпълнение да е в северозападния район на планиране като новото място също попада в него, поради което не е нарушен режима на „регионална инвестиционна помощ“ по смисъла на Регламент 651/2013.

Съдът е обърнал внимание, че в хода на изпълнение на проекта Управляващият орган е приел всички дейности за извършени, а заложените цели за постигнати, поради което е одобрил и извършил всички плащания по договора включително окончателното (12.03.2019 г.).

Съдът сочи още, че принципите заложени в чл.4, 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 не съдържат конкретно правило за поведение (нарушена правна норма), а при липсата на конкретно заложени финансови показатели и бизнес план, които да бъдат постигнати, то не се потвърждава изводът на Управляващия орган за нарушение на посочените принципи. Съдът, приема за неоснователни и необосновани твърденията на УО за фиктивно изпълнение на проекта, както и че с направената инвестиция не е постигнат ръст на производството и не са постигнати целите по процедурата.

Относно твърдяната свързаност между бенефициера и други дружества сочи, че капиталът на тържеството е изцяло на едноличния собственик и не са събрани доказателства за участие на други дружества в него.

Съдът излага мотиви, че липсата на доказано от УО нарушение, извършено от бенефициера, налага извод за неприложимост на посочената норма, поради липса на основание. Посочва, че административният орган не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция.

Въз основа на горното първоинстанционният съд прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.

Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 год., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г., съгласно 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

Действащият към момента на установяване на нарушението нормативен акт от правото на Европейския съюз е Регламент 2018/1046.

Принципът за добро финансово управление, макар и формулиран към държавите членки, засяга бенефициерите по проекти, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Касаторът е посочил като правно основание за определяне на процесната финансова корекция чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във вр. с член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013 във вр. с чл. 33 от Регламент 2018/1046.

Член 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ регламентира като основание за определяне на финансова корекция нарушаване на принципа на член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013. Член 4, параграф 8 от Регламент № 1303/2013 задължава държавите членки да спазват принципа за добро финансово управление. Това задължение националният законодател е възложил и на бенефициерите – чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Следователно и те са задължени да спазват принципа при осъществяване на дейности, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Съгласно член 33 от Регламент 2018/1046 принципът на добро финансово управление е свързан с използване на публичния финансов ресурс на основата на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност и по начин, който е ориентиран към резултатите от изпълнението. В конкретния случая касаторът сочи като нарушени принципите на ефикасност и ефективност.

Принципът на ефикасност изисква публичният финансов ресурс да бъде използван по начин, който гарантира най-доброто съотношение между използваните ресурси (безвъзмездната финансова помощ), предприетите дейности и постигането на целите, заложени в проекта. Принципът на ефективност е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.

В параграф 3 на член 33 изрично е посочено, че когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, относими и обвързани със срок, цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели.

Поставената обща цел в административния договор е „постигане на конкурентоспособност и устойчиво развитие на дружеството чрез повишаване на енергийната ефективност и опазване на околната среда". Поставени са и следните специфични цели: разширяване дейността на фирмата чрез увеличаване на производствените мощности, увеличаване ефективността на дружеството чрез намаляване потреблението на енергия, намаляване на негативното влияние на производствените процеси върху околната среда чрез отделяне на по-малко въглеродни емисии, увеличаване на продажбите и пазарния дял на дружеството. Дейностите, чрез който е заложено постигането на тези цели са: 1) Придобиване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи, необходими за изпълнението на Мярка 1 „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на Модулна челюстна трошачка", включена в обследването за енергийна ефективност; 2) Придобиване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи, необходими за изпълнението на Мярка 2 „Доставка и въвеждане в експлоатация на верижен булдозер", включена в обследването за енергийна ефективност; 3) Придобиване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи, необходими за изпълнението на Мярка 3 „Доставка и въвеждане в експлоатация на колесен челен товарач", включена в обследването за енергийна ефективност; 4) Придобиване на дълготрайни нематериални активи, необходими за изпълнението на мерките, включени в обследването за енергийна ефективност - Мярка 4 "Изграждане на автоматизирана система за мониторинг на енергопотреблението на производствен обект на предприятието"; 5) Консултантски услуги за въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятието.

В оспорения административен акт липсват мотиви коя част от общата или специфична цел по проекта не е постигната чрез осъществените дейности по проекта. Няма спор между страните, че всичките пет заложени дейности по проекта са осъществени в срок и разходите за тях са приети за допустими, верифицирани и изплатени, съответно може да се приеме, че административният орган първоначално (към датата на приключването на проекта и окончателното плащане) е приел, че публичният финансов ресурс е използван по начин, който гарантира най-доброто съотношение между използвани ресурси, предприети дейности и постигнати цели (ефикасност) и в необходимата степен (ефективност). При веднъж направена такава констатация, РУО е следвало да изложи съществени нови факти и обстоятелства, които да съпостави с поставените цели и осъществените дейности по проекта и да обоснове лошо съотношение между използвания ресурс, предприети дейности и постигнати цели (ефикасност) и непостигането в съответната степен на поставените цели. Доколкото общата цел на проекта се отнася до мерки за енергийна ефективност, осигуряваща едновременно и устойчив растеж и конкурентоспособност на предприятието, а дейностите чрез които следва да си постигне тази цел са свързани с доставката, монтажа и въвеждането в експлоатация на конкретни машини, съоръжения и системи за мониторинг на енергопотреблението, като няма спор, че те са доставени и въведени в експлоатация, то органът е следвало да изложи мотиви, че доставените вече машини и съоръжения не водят до намаляване на енергопотреблението, а въведените системи за мониторинг на енергопотреблението например - не отчитат коректно данните или те не могат да се ползват за текущ анализ. Необходима е съпоставка на данните за енергопотребление, разходи за производство на фракции и други показатели, свързани с околната среда преди реализирането на проекта (със старите машини, съоръжение и системи) и след това (с тези придобити по проекта). Такъв анализ административният орган въобще не е правил, дори не е посочил данни в тази посока. Обстоятелството, че машините са преместени от едно място на друго и са ползвани по предназначение много малко, не може да обоснове извод за непостигане на заложената по проекта цел при липсата на данни какво е било енергопотреблението за същото време работа със старите машини и съоръжения какво е то с придобитите по проекта, съответно какви са били разходите за производство на фракции и други показатели, свързани с околната среда преди и след реализирането на проекта.

По проекта не са заложени конкретни цели за обем продукция, произведена с придобитите по договора машини и съоръжения за конкретен срок, поради което следва да се отчетат производствените и финансовите резултати от цялата дейност на дружеството бенефициер за целия срок на проекта и въздействието на придобитите активи върху конкурентоспособността му.

В обжалвания административен акт липсват мотиви за фактическото основание за определяне на корекцията съответни на посоченото правно основание.

Принципът на ефикасността би бил нарушен ако за цената, посочена в административния договор (безвъзмездната финансова помощ), бенефициерът не е получил договореното (съответните машини или не е въвел системи за мониторинг) в изискуемото качество и срок, каквито данни обаче въобще не са събрани и не се твърдят от административния орган. Не са и изложени мотиви, че придобитите машини и системи за мониторинг не са ориентирани към постигане на целения и одобрен резултат за енергийна ефективност, осигуряваща едновременно растеж и конкурентоспособност на предприятието. В оспорения акт няма мотиви, от които да може да се направи извод, че придобитите машини не биха могли да постигнат тези цели. Всъщност при липсата на заложено индикатор – обем произведена продукция за съответен срок, не може да се направи обоснован извод, че целта не е постигната тъй като общата логика е, че с придобиването на нова машина (от ново поколение, с по-добри параметри и възможности), то неизменно се повишава възможността на дружеството да произвежда повече и по-добра и конкурентна продукция, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционният съд.

Принципът на ефективността е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.

Тук проблемът е същия, липсата в административния договор на конкретни, измерими, относими и обвързани със срок цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели, които да бъдат съпоставени с предприетите дейности и пречат да се оцени степента на постигане на целите, но тава е проблем на сключения договор. А нарушаването на принципа се оценява само през заложеното в проекта, съответно в административния договор. При предмет свързан с доставката на конкретни машини и въвеждането на системи за мониторинг, при безспорно доказано доставяне на съответните машини, въвеждането им в експлоатация и сертифициране и липса на конкретни цели за обем продукция и други, то не може да се приеме, че с предприетите действия за доставяне на машините и системите за мониторинг не са постигнати целите на проекта в съответната степен.

Сочената свързаност между бенефициера и други дружества, които също са бенефициери по проекти от същата оперативна програма, и изпълнители по процесния проект, може и да представлява нарушение, но е ирелеватно към принципите за ефикасност и ефективност. В случая касаторът не е издирил и приложил правилно материалния закон към установените от него факти. В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на принципа на добро финансово управление по чл. 4, 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., тъй като посочените фактически основания не съответстват на хипотезата на посочените правни основания.

Настоящият състав се присъединява към постановената по почти идентична фактология правни казуси съдебна практика, а именно: Решение №7156/14.07.2022 г., постановено по адм. д. №12445/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 2258/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 10857/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 8900/29.07.2021 г., постановено по адм. дело № 5100/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 5181/31.05.2022 г., постановено по адм. дело № 9454/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение № 5978/16.06.2022 г., постановено по адм. дело № 12023/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и Решение № 6348/27.06.2022 г., постановено по адм. дело № 30/2022 г., VII о. на Върховния административен съд.

Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Неоснователен е и наведеният довод в касационната жалба относно произнасянето на съда по направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Видно от протокола от проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание от 15.03.2022 г., направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираните разноски не съдържа както твърдения за липса на правна и фактическа сложност, така и конкретни доводи в тази насока, които първоинстанционният съд да обсъди. Съдът не дължи служебно произнасяне в тази част, а единствено задължение да обсъди конкретно наведените доводи за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал. 3 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 17 400 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.05.2022 г. Възражението за прекомерност, направено от касатора, е неоснователно, тъй като от една страна не са изложени дори твърдения за липса на правна и фактическа сложност, а от друга, платеното адвокатско възнаграждение е малко над установения минимум по чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2333 от 08.04.2022 г. по административно дело №8682/2020 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа със седалище и адрес гр. София, ул. „К. А. I“ №12 да плати на „Амбър ойл“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес гр. София, район „Люлин“, бл. 811, вх. „б“, ет. 5, ап. 37, 17 400 (седемнадесет хиляди и четиристотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА