О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 359

гр. София, 19.05.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. д. № 525 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, изр. първо ГПК.

Образувано е по частна жалба (неправилно наименувана „частна касационна жалба“), подадена от „Добрев – Н“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], [община], обл. Р., чрез процесуалния му пълномощник, против определение № 50 от 18.01.2023 г. по в. ч. т. д. № 696/2022 г. на Варненски апелативен съд в частта му, с която е прекратено, като недопустимо, производството, образувано по подадена от дружеството частна жалба срещу определение № 75 от 26.10.2022 г. по т. д. № 16/2022 г. по описа на Разградски окръжен съд в частта му, с която съдът след приемане за недопустим на предявения от „Л. Ш. ЕООД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК и прекратяване на производството по делото по отношение на него, е уважил направено искане за преминаване към осъдителен иск за същото вземане, приел е осъдителния иск за допустим и е разпоредил оставяне на исковата молба без движение за представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като определението на първостепенния съд е обжалваемо като преграждащо възможността на страната да получи защита по иска, с който е сезиран съдът, а не по друг, различен иск. Излага и съображения, че, приемайки за разглеждане осъдителния иск, съдът е допуснал изменение на иска с преминаване от установителен към осъдителен иск, което е недопустимо, още повече, че това е сторено при липса на такова искане от ищеца. Моли за отмяна на атакуваното въззивно определение в обжалваната му част и разглеждане на подадената частна жалба по същество, с присъждане на сторените разноски.

Против жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Л. Ш. ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, с изложени съображения за недопустимост на частната жалба, респ. – за оставянето без уважение като неоснователна по съображения в отговора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Доколкото предмет на обжалване е преграждащо определение, постановено от въззивен съд, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 или т. 2 ГПК. Поради това, допустимостта на частната жалба не следва да бъде преценявана с оглед изискванията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл неправилно се твърди от насрещната страна по жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С въззивното определение, в частта му предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е прекратил производството, образувано по сезиралата го частна жалба, като е посочил, че с определение № 75 от 26.10.2022 г. първоинстанционният съд е приел за недопустим предявения от „Л. Ш. ЕООД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК и е прекратил производството по делото по отношение на него, като е уважил направеното искане за преминаване към осъдителен иск за същото вземане, приел е осъдителния иск за допустим и е разпоредил оставяне на исковата молба без движение за представяне на доказателства за внесена държавна такса. Според въззивния съдебен състав, пъроинстанционното определение в частта му, с която е приет за разглеждане осъдителният иск, не подлежи на обжалване на основание чл. 274 ГПК – същото не е преграждащо за развитието на производството по делото, както и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона, а в случай че допуснатото изменение на иска е недопустимо, проверката за това може да бъде извършена само по реда на инстанционния контрол срещу постановено по него решение.

Определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. В категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. В кръга на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК се включват всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона. Обжалваното пред Варненския апелативен съд определение, с което първоинстанционният съд е приел за разглеждане осъдителния иск, не е от тези две категории. Касае се до определение, с което е уважено искане за разглеждане на осъдителен иск. То няма преграждащ развитието на производството характер и в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалваемостта му, поради което същото е необжалваемо и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. С оглед на това, законосъобразен е изводът на апелативния съд, че определението не е от кръга на актовете по чл. 274 ГПК и не подлежи на обжалване. Както е изтъкнато и от въззивния съд, евентуалната проверка за правилността на това определение може да бъде извършена само по реда на инстанционния контрол срещу постановено от Разградски окръжен съд решение.

Всички останали аргументи, изложени от жалбоподателя в частната му жалба, са ирелевантни към повдигнатия в настоящото производство процесуалноправен спор, относим единствено към допустимостта на обжалването.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50 от 18.01.2023 г. по в. ч. т. д. № 696/2022 г. на Варненски апелативен съд, в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.