О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50281

София, 01.06.2023 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 966/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Р. от [населено място] против решение № 23 от 14.01.2022 г. по в. т. д. № 277/2021г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260016 от 15.01.2021 г. по т. д. № 1013/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, предявените от „Ю. Б. АД срещу касаторката искове с правно основание чл. 430 ТЗ са уважени за следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № HL 40043 от 12.06.2008 г.: главница в размер на 18 598.75 швейцарски франка, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2019г.; възнаградителна лихва за периода 11.12.2017 г. - 25.03.2019 г. в размер на 2 653.55 швейцарски франка; такси за периода 10.03.2018г. - 12.11.2019г. в размер на 157.82 швейцарски франка.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния, както и поради необоснованост. Развити са подробни съображения срещу извода за дължимост на присъдените суми поради настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит. Според касаторката, поради липса на подписан от страните погасителен план не е налице изискуемост на задълженията й по кредита, тъй като забавата за изпълнението им ще настъпи с настъпване на уговорения в чл. 5 от договора краен падеж – 12.06.2033г.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1. и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако не е настъпил обективният факт на неплащане; 2. При липса на забава, доколкото падежът на кредита настъпва на 12.06.2033 г., кредитът може ли да бъде обявен за предсрочно изискуем и осъдителният иск да бъде уважен, доколкото искът се основава на настъпила предсрочна изискуемост при ненастъпил краен падеж за погасяване на кредита; 3. Неподписването/липсата на погасителен план, с който страните по банковия кредит са уговорили дължимия размер на месечните вноски, сроковете за тяхното погасяване и дължимите лихви, обосновава ли наличие на валидна уговорка за размера на месечното погашение и падежа му при наличие на факта, че същият е неразделна част от договора, респ. и анексите към него; 4. Погасителният план, който е неразделна част от договора, респ. анекса към него, има ли самостоятелен правопораждащ характер досежно размера на месечното погашение и падежа му; 5. Погасителният план, който е неразделна част от договора, респ. анекса към него, и липсата на подпис на кредитополучателя под него влече ли след себе си наличие на валидна уговорка за размера на месечното погашение и падежа му; 6. Налице ли са при липса на погасителен план, неразделна част от договора и анексите към него, падежирали вноски към датата на предприето от банката обявяване на кредита за предсрочно изискуем, респ. налице ли са обективните предпоставки за обявяване на договора за предсрочно изискуем, при липса на погасителен план, неразделна част от договора и анексите към него, определящ конкретните анюитетни вноски за изплащането на кредита по размер, основание и падеж съгласно уговорките в договора и анексите към него или същият не е изискуем поради ненастъпил краен падеж; 7. Следва ли въззивният съд да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност, съотнесено към доводите и възраженията на страните; И следва ли доказателствата да бъдат обсъдени не всяко за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила; 8. Неизпълнението на въззивния съд за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им обсъждане, представлява ли съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановения от него акт; 9. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК; 10. Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да ги прецени поотделно, без да анализира в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическа връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат всички доводи и възражения на страните и изрични мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни; 11. Действителната воля на въззивния съд обективирана ли е в мотивите и диспозитива на въззивния съдебен акт и в настоящия случай действителната воля на съда намерила ли е точен, пълен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение и въззивният съд произнесъл ли се е по цялото искане на страната“.

В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторката е посочила конкретна практика, относима съм въпрос № 1 и въпроси № 6 - № 11. Такава практика не е посочена за въпроси № 2 - № 5.

Ответникът по касация – „Ю. Б. АД, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение Пловдивски апелативен съд е приел за установено, че: Между „Юробанк и Еф Д. Б. АД (сега „Ю. Б. АД), от една страна, и Р. Т. Р. от [населено място], от друга страна, е сключен договор за потребителски кредит № HL 40043 от 12.06.2008г., с който банката е предоставила на физическото лице кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата 25 000 лева; В приложение № 1 към договора е удостоверена датата на усвояване на кредита – 20.06.2008 г. и приложимия към този момент курс „купува“ на банката за швейцарския франк към еврото, както и реално усвоеният размер от 21 112 швейцарски франка; Вземането по процесния договор за кредит е предмет на две прехвърляния – първоначално е прехвърлено в полза на „Б. Р. С. АД с договор от 15.07.2008 г., а впоследствие е прехвърлено отново в полза на „Ю. Б. АД с договор от 21.12.2017 г. Съдът е счел за безспорно, че към м. декември 2017 г. е преустановено изцяло плащането на месечните погасителни вноски по главница и лихви. По отношение уведомяването на кредитополучателя за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е приел, че такова е извършено с връчване на препис от исковата молба, по която е образувано настоящото дело.

Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция за неоснователност на претенциите поради недоказаност на обратната цесия на процесните вземания в полза на банката-ищец по съображения, че е направен при допуснато съществено процесуално нарушение. Поради това, с оглед приетия по делото по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК договор за цесия от 21.12.2017 г. е преценил този факт за доказан и съответно банката за активно легитимирана като носител на спорните вземания.

С въззивното решение, след като с определение от съдебно заседание на 09.06.2021 г. страните изрично са уведомени и им е дадена възможност да изразят становища и ангажират доказателства, са приети за неравноправни и съответно за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 и свързаната с нея клауза на чл. 6, ал. 2 от процесния договор, касаещи правото на банката да променя едностранно уговорената възнаградителна лихва при промяна на БЛП, валутата на кредита и поемането на валутния риск. Изводът за нищожност на същите е направен при съобразяване на относимата към този въпрос практика на СЕС и на ВКС. Като нищожни поради противоречие с чл. 10, ал. 3 ЗЗД са преценени и клаузите от сключените между страните допълнителни споразумения, с които е уговорено преоформяне на задълженията чрез прибавянето на изтекли лихви към главницата.

С оглед приетата нищожност на посочените клаузи, въззивният съд е определил размера на задължението по договора за кредит съобразно действащия към момента на усвояване на кредита валутен курс и съобразно определените в чл. 3, ал. 1 от договора лихвени проценти.

На база заключението на изслушаната по делото съдебноикономическа експертиза, при отчитане на извършените погасявания по кредита, решаващият състав е преценил за частично основателни (в присъдените размери) исковете за главница, възнаградителна лихва и за такси.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело, т. е. по отношение на тях не е осъществена първата задължителна предпоставка за допускане на касационния контрол, визирана в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправните въпроси от № 1 до № 6 са основани на твърдението на касаторката, че не е изпаднала в забава при обслужване на процесния кредит, тъй като, поради липсата на погасителен план към договора, не е налице уговорен от страните размер и падеж на месечните анюитетни вноски и следователно забавата настъпва с настъпване на крайния падеж за издължаване на заетата сума – 12.06.2033 г. Тези въпроси обаче изобщо не са били предмет на обсъждане от въззивния съд. Наличието или липсата на погасителен план към договора за кредит, респ. значението му за преценката относно настъпването на предсрочната изискуемост на същия не са очертани като спорни и по тях решаващият състав не е изразил становище. Поради това, тези въпроси не са от значение за изхода на делото.

Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице и по отношение на процесуалноправните въпроси от № 7 до № 11 от изложението, касаещи правомощията на въззивния съд и по-конкретно – задължението му като инстанция по същество да се произнесе по всички заявени от страните доводи и възражения и да обсъди събраните доказателства. Същите са изцяло относими към правилността на въззивното решение, тъй като обективират оплакване на страната за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция във връзка с обсъждане на доказателствата и доводите и възраженията на страните. При това, посочените въпроси са поставени абстрактно, без да са отнесени към мотивите на обжалвания акт. Още повече, че напълно неконкретизирано е и оплакването в тази насока в самата касационна жалба, като то се свежда единствено до твърдението, че въззивният съд е основал изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства и е игнорирал другите доказателства, без обаче да е конкретизирано кои именно са тези други доказателства.

С оглед констатацията, че поставените от касаторката въпроси не са обуславящи за изхода на делото, не следва да бъде преценявано наличието на поддържаните за тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 23 от 14.01.2022 г. по в. т. д. № 277/2021г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната негова част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: