При приложението на Наказателния кодекс от 1968 г. относно някои нови или изменени състави на престъпленията кражба на социалистическо или лично имущество - чл. 194 - 197 НК и чл. 251 - 255 НК съдилищата срещат известни затруднения. Съществува и противоречива съдебна практика при прилагането на тези текстове от НК. Освен това големият относителен дял на тези престъпления от общата престъпност в страната и завишената им обществена опасност налагат да се провери и практиката на съдилищата по определянето на наказанията, както и провежданата превантивна дейност. За правилното прилагане на закона и за засилване борбата с тази престъпност Пленумът на ВС на основание чл. 18 от Закона за устройство на съдилищата издава настоящето постановление.

I. Правилното определяне на наказанията като едно от средствата в борбата с престъпността съдейства за намаляването й. Затова е необходимо съдилищата правилно да определят наказанията за кражбите, като най-прецизно преценяват обществената опасност на подсъдимите и на деянията им. Относителният дял на осъдените лица за кражби през последните пет години е 25,2 % от осъдените лица за престъпления от общ характер. Половината от извършените кражби през този период са квалифицирани. Голям брой от осъдените лица са рецидивисти. Докато за престъпленията от общ характер рецидивистите са 34 %, за кражбите този процент е 52, 2%. Опасният рецидив се проявява главно при кражбите. Тези данни сочат на завишена обществена опасност на кражбите и на извършителите им. Съдилищата поначало правилно определят наказанията за тези престъпления. Допускат се обаче и отклонения от тази линия. В някои случаи не се дооценява голямата обществена опасност на кражбите на имущество в по-значителни размери, макар те да не са големи по смисъла на чл. 195, ал. 2 НК. При отмерването на наказанията за квалифицираните кражби съдилищата в много случаи не вземат предвид по-голямата им обществена опасност, а отдават предимно значение на размера на откраднатото имущество, поради...