1Р Е Ш Е Н И Е

№ 50074

София, 19.05.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Мими Фурнаджиева

Членове:Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря К. П. като разгледа докладвано от съдия Попколева, гр. д. № 662 по описа за 2022 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 50022 от 16.01.2023 г. на настоящия състав, по касационна жалба на Р. Г. С. чрез пълномощника адв. В. З., е допуснато касационно обжалване на решение № 260194/28.09.2021 г. по в. гр. д. № 72/2021 г. на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение № 260188/23.12.2020 г. по гр. д. № 1685/2016 г. по описа на Районен съд Дупница, с което е уважен предявеният от С. Н. К. срещу касатора Р. Г. С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 203,65 лв. като получена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.09.2018 г., до окончателното изплащане.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора моли въззивното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от Окръжен съд Кюстендил.

Насрещната страна - С. Н. К., чрез пълномощника си адв. Ю. С. поддържа становище за неоснователност на доводите за неправилност на въззивното решение, развити в касационната жалба. В открито съдебно заседание моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за да се провери евентуалната недопустимост на въззивното решение, доколкото съдът не се е произнесъл по спорния предмет на делото, очертан от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, уточнени в молба от 11.10.2018 г., и в първото открито съдебно заседание по делото и заявения петитум.

Производството по делото е образувано по искова молба от 26.09.2018 г., уточнена с молба от 11.10.2018 г., предявена от С. Н. К., с която от Р. Г. С. се претендира на договорно основание - чл.284, ал.2 ЗЗД заплащане на сумата от 16 784,00 лв., представляваща разликата между изтеглените от ответницата от банковата сметка на ищцата суми на основание договор за поръчка в периода от 29.11.2016 г. до 28.06.2018 г. и отчетените такива и одобрени от ищцата разходи /26 987,51 лв. – 10 203,51 лв./ за ремонт на сутеренен етаж от къща, находяща се в [населено място], общ.Б.. Ответницата е оспорила иска с възражения, че всички разходи за материали и за труд във връзка с ремонта на етажа, които са заплатени от нея със средства на ищцата, са извършени със съгласието и одобрението на ищцата и са описани по пера и стойности в нарочна тетрадка, която е предадена на ищцата, т. е. изразходваните средства за възложената работа са надлежно отчетени.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че страните са сключили неформален и безвъзмезден договор за поръчка, при който ответницата Р. Г. С. е поела задължението да извършва от името на ищцата С. Н. К. фактически и правни действия по организирането на ремонт в приземния етаж на къщата на ищцата, находяща се в [населено място], общ.Б.. Приел е също така, че ищцата е предоставила на ответницата дебитната си карта, както и достъп до две свои банкови сметки – в лева и в долари, чрез интернет банкиране, посредством което Р. С. е прехвърляла парични средства в общ размер на 30 762 лв. от валутната сметка на ищцата в левовата такава. В периода от 29.08.2016 г. до 31.08.2018 г. ответницата е теглила многократно суми на обща стойност 23 281 лв. от сметката в лева през АТМ устройство, които е използвала да се разплаща от името на С. К. с наетите за извършването на процесния ремонт работници, както и да закупува необходимите материали и обзавеждане. Освен това в посочения период Р. С. е извършила чрез ПОС устройства в страната транзакции на обща стойност 3059 лв.От събраните като писмени доказателства по делото отчетни документи – фискални бонове, стокови разписки, фактури, гаранционни карти, разписки от трети лица и други, окръжният съд е намерил, че ответницата е изразходила с оглед ремонтните дейности в процесния имот сума в общ размер на 21 136,44 лв. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел за установено по делото, че ответницата е изтеглила от сметката на ищцата средства в размер на 26 340,09 лв., а е доказала изразходване на суми за процесния ремонт в общ размер на 21 136,44 лв., поради което е приел, че претенцията е основателна и доказана за сумата от 5 203,65 лева, като е квалифицирал иска като такъв по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – кондикционна претенция при начална липса на основание за извършване на престацията. В обжалваното решение са изложени мотиви, че макар първоинстанционният съд да е разгледал исковата претенция в хипотезата на третия фактически състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно престиране при отпаднало основание, като краен резултат е приложил фактическия състав на предл. 1 от цитираната правна норма, тъй като е постановил ответницата да върне на ищцата не всичко платено по договора за поръчка (с каквато правна последица е свързано уважаването на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД), а само полученото при изначална липса на основание.

Настоящият състав на ВКС намира, че дадената от въззивния съд правна квалификация на спора е неправилна, което е довело и до произнасянето му по факти и обстоятелства, които не се заявени от ищцата, т. е. произнесъл се е по непредявен иск. Първата инстанция, при повторното разглеждане на делото и с оглед уточненията на ищцата, дадени в изпълнение на указания на съда, а именно – че между страните е бил сключен договор за поръчка, прекратен на 01.07.2018 г., когато ответницата е върнала банковата карта, посредством която е теглила парични суми, собственост на ищцата, и е предоставила разходни документи само за част от изтеглените от нея суми по договора, е квалифицирала спора по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с оглед неправилните указания, дадени от въззивната инстанция при първото въззивно разглеждане на делото. Вторият въззивен състав пък е квалифицирал предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В тази връзка следва да се посочи, че както първоинстанцонният, така и въззивният съд дължат произнасяне в рамките на заявения предмет на делото. Съгласно приетото в мотивите на ТР № 2/29.02.12 г. по тълк. д. № 2/11 г. на ОСГТК на ВКС, поддържано и в задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обобщена в решение № 157/30.10.13 г. по т. д. № 1091/12 г. на първо т. о., произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната, и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът следва да изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба. Когато намери, че изложените от ищеца твърдения за факти не съответстват на търсената защита, заявена с петитума на исковата молба, съдът (в т. ч. и въззивният) е длъжен да отстрани това несъответствие, като даде съответни указания на страната (в този смисъл – решение № 51 от 22.06.2017 г. по т. д. № 1334/2015 г., т. к., І т. о. на ВКС). По-нататък, съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.

Изложените в исковата молба и впоследствие уточнени от ищцата обстоятелства обуславят правна квалификация на претенцията по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението. Това задължение е такова за действие, поради което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с активни действия от страна на довереника.

Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, в изпълнение на задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката – както полученото от трети лица, така и това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението. Когато договорът за поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл. 284, ал. 1 ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на своя доверител, последният разполага с възможността по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено и неизразходвано при изпълнение на поръчката. Довереникът има задължението по чл.284, ал.2 ЗЗД и в случай, че в хода на вече започнало изпълнение на поръчката, се е отказал от нея, който факт съгласно чл.287 ЗЗД води до прекратяване занапред на договора за поръчка.

В настоящия случай, при твърдяно наличие на неформален договор за поръча (мандат) и предаване на парични суми на ответницата с оглед изпълнението на задълженията като довереник по този договор, връщането на част от които средства ищцата претендира в настоящото производство на договорно основание /като разликата между изтеглените от ответницата от банковата сметка на ищцата суми и отчетените и одобрени от ищцата разходи/, спорът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. В хипотезата, в която между страните е налице договорно правоотношение, породено от неформално сключен договор за поръчка, който не е развален от някоя от страните поради виновно неизпълнение, приложението на който и да е от трите фактически състава на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - извъндоговорен източник на облигационни отношения, се явява изключено.

С оглед изложеното, разглеждайки и решавайки спора на основание /факти и обстоятелства, от които произтича претендираното право/, каквото не е заявено и не е поддържано от ищеца в настоящото производство и потвърждавайки частично решението на първоинстанционния съд, постановено на същото основание, макар квалифицирано под друг фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е излязъл извън обхвата на търсената от ищеца защита. По този начин е подменил, в нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, въведените от ищеца в предмета на спора обстоятелства и е постановил недопустимо решение по иск, с какъвто не е бил сезиран.

Поради гореизложеното, въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд за произнасяне по предявения иск, като въззивният съд следва да даде на страните указания относно подлежащите на доказване факти по иска с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, доказателствената тежест между страните и необходимостта за ангажиране на съответните доказателства, в съответствие с разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Направените в настоящото производство разноски следва да бъдат съобразени от въззивния съд при повторното разглеждане и постановяване на решението по съществото на спора в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 260194 от 28 септември 2021 г., постановено по в. гр. д. № 72/2021 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд Кюстендил.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: