О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50022

София, 16.01.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 662 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. С., чрез пълномощника й адв. В. З. против решение № 260194/28.09.2021 г. по в. гр. д. № 72/2021 г. на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение № 260188/23.12.2020 г. по гр. д. № 1685/2020 г. по описа на Районен съд Дупница, с което е уважен предявения от С. Н. К. срещу касатора Р. Г. С., иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 203,65 лв., като получена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.09.2018 г. до окончателното изплащане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост -основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, не е изпълнил задължението си своевременно да определи правната квалификация на иска съобразно фактите по делото и твърденията, с които ищецът обосновава своето право, както и да разпредели доказателствената тежест между страните при промяна на правната квалификация на иска от чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД на чл.55, ал.1, пр.1...