Определение №50184/12.04.2023 по гр. д. №1110/2022 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Илияна Папазова

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50184

София 12.04.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ : М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.№ 1110 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. А. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 147 от 2.11.2021г. по в. гр. д. № 332 по описа за 2021г. на Окръжен съд Габрово, с което е потвърдено решение № 143 от 10.06.2021г. по гр. д. № 388/2021г. на РС Габрово като са отхвърлени исковете му против „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, с правно основание чл.124, ал.1 и чл.439 ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че С. А. С., поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи на ответника сумата от 5 568лв. главница и 3 302.62лв., законна лихва върху главницата за периода от 17.06.2014г. до 20.04.2020г., 522.85лв., неолихвяеми вземания, 121.90лв., разноски по делото, обективирани в изпълнителен лист от 20.06.2014г., издаден въз основа на заповед № 2506 от 20.06.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д.№ 1328/2014г. на РС Габрово, както и такси и разноски по изп. д.№ 20207340400203/2020г. на ЧСИ Зв.В..

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен поради следното: По издаден изпълнителен лист от 20.06.2014г. първоначално е било образувано изп. д.№ 20147340400719/2014г. на ЧСИ В., по което на 3.09.2014г. е и извръшено последното изпълнително действие. С договор от 17.12.2014г. взискателелят „ПроК. Б. Б. АД е прехвърлил вземането си на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД. Последният е поискал прекратяването му на 12.02.2020г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. На 5.03.2020г., въз основа на същия изпълнителен лист е поискал образуване на ново и е образувано изпълнително дело № 20207340400203/2020г. на ЧСИ Зв.В.. По същото са извършвани изпълнителни действия /запори/ на 6.04.2020г. и 20.07.2020г. Въззивният съд е приел, че приетата с т.10 отмяна на ППВС № 3/1980г., поражда действие от 26.06.2015г., датата на обявяване на ТР № 2/2015г. по т. д.№ 2/213г. на ОСГТК на ВКС. С образуване на изп. д.№ 20147340400719/2014г. на ЧСИ В., давността за вземането е прекъсната и не е текла до 26.06.2015г. От посочената дата е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с предприетите изпълнителни действия на 5.03.2020г. До тази дата, считано от 26.06.2015г. петгодишната давност не е изтекла и искът е неоснователен.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980г., извършена с ТР по т. д.№ 2/2015г. и как се прилага тази отмяна към заварените изпълнителни дела и съответно към давностните срокове?“

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор„Е. М. ЕООД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Колипатов, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.

С определение № 194 от 17.05.2022г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т. д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Към настоящият момент същото е постановено, което налага възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба.

Съгласно тълкувателно решене № 3 по т. д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС – „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 25.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2 по т. д.№ 2/2013г. на ОСГТК, ВКС“. До 25.06.2015г. намира приложение ППВС 3/1980г., съгласно което след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес, прекъсната вече давност се спира.

Приетото изключва основателността на тезата на касатора е, че давността следва да се брои от последното валидно действие в изпълнителния процес /3.09.2014г/. Приетата с т.10 отмяна на ППВС № 3/1980г., поражда действие от 26.06.2015г. До посочената дата, пред вид образуването на изп. д.№ 20147340400719/2014г. на ЧСИ В., давност за вземането не е текла, закото е била прекъсната. Започналата да тече нова давност е била прекъсната с предприетите изпълнителни действия на 5.03.2020г. и за периода 26.06.2015г. – 5.03.2020г., петгодишната давност не е изтекла.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д.№ 1110 по описа за 2022г. на Върховен касационен съд.

НЕ ДОПУСКА какасационно обжалване на въззивно решение № 147 от 2.11.2021г. по в. гр. д. № 332 по описа за 2021г. на Окръжен съд Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...